17-11-2017 20-11-2018

Кирил Вътев: От данъка за гъби и трюфели, а не от продажба на земя, може да дойдат 340-те млн. "други приходи"

За тази година земеделските стопани в България ще получат малко над 3 милиарда лева, каза министър Кирил Вътев

Снимка: Булфото

Кирил Вътев: От данъка за гъби и трюфели, а не от продажба на земя, може да дойдат 340-те млн. "други приходи"

12:05 | 3 декември 2023 | Редактор : Виктор Стефанов 103 11996 Снимка: Булфото

Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев заяви категорично, че няма да се продава земя от Държавния поземлен фонд. Освен тази гореща от седмицата тема пред БНР министърът за пореден път разкритикува протестиращите земеделци и заяви, че са в голяма грешка. На исканията, че парите от "украинските" компенсации не им стигат, Вътев отговори, че за 2023 г. с плащанията, които предстоят през декември, земеделските стопани в България ще получат малко над 3 млрд. лева - всички, за всичко. Той отново подчерта, че концентрацията на производителите върху субсидиите, отклонява вниманието от пазара.

Още по темата

"Най-важното нещо, което трябва да се случи в българското земеделие, е висока производителност, за да сме конкурентни на пазара", подчерта министърът.

За продажбите на държавни земи

Крил Вътев хвърли светлина за кореспонденцията, която е водил по въпроса с Министерството на финансите. Получил е запитване по електронна поща от заместник-министъра на финансите Георги Клисурски.

"Запитването беше какво би се случило, ако се продаде земя от Държавния поземлен фонд на еди-каква си стойност. Ние сметнахме, че при цените, на които би могла да се продаде тази земя, прави 700 хил. декара. Тези 700 хил. дка от години насам се отдават чрез търг под аренда и носят годишно 90 млн. лева на Министерството на земеделието. Ако тази земя се продаде, за по-малко от 4 години сумата 340 млн. лева ще е по-малка от полученото от аренда, т.е. не е рентабилно и не е изгодно да бъде продадена. Ние сме написали икономическа обосновка, че сме против да бъде продадена земя. Емоционалната, чисто политическата обосновка - не мисля, че ще срещнете министър на земеделието, който ще се съгласи да се продава земя от Държавния поземлен фонд", обясни земеделският министър.

Кирил Вътев обясни, че сумата от 340 млн. лева за 2025 г., която съвпада със стойността на земята, е в графа "Други приходи", а такива приходи могат да се направят от много неща - примерно от въвеждащия се сега патентен данък за диворастящи гъби и трюфели.

"Смятам, че от това ще се събере солидна сума. Ще се възобнови и дезинфекцията на "Капитан Андреево". Има откъде да се събират други приходи и то не за сметка на земеделските стопани, а чрез въвеждане на регулация", отбеляза Кирил Вътев.

Наскоро премиерът Николай Денков заяви, че няма да се продават държавни земи и тази тема е приключена. Той изтъкна, че е говорил и с двамата министри (на финансите - Асен Василев и Кирил Вътев). И никой от тях няма нито желание, нито намерение, няма и финансова изгода да се продават земи, заяви в парламента премиерът в отговор на въпрос на Станислав Балабанов (ИТН).

Виж още Вътев: Няма да вкарам страната в наказателна процедура заради фермери, които лъжат

За евентуални сделки с Държавния поземлен фонд ИТН алармира в декларация от парламентарната трибуна в сряда (29 ноември). Тогава именно Станислав Балабанов се опря на становището, което днес земеделският министър изложи пред БНР.

Грешката на протестиращите, според министъра

Вътев определи като голяма грешка на протестиращите фермери това, че "те не разглеждат какво са получили като сума за годината, а разглеждат всяка ставка сама за себе си и тя им изглежда малка".

Виж още Кирил Вътев и браншовиците се споразумяха за разпределението на пасищата и земите

Броят на подпомогнатите земеделски стопани в животновъдството е двойно по-голям, каза министърът. "Освен това броят на закланите животни за 2022 г. е по-голям от броя на закланите през 2023 година."

"Основната претенция" на протестиращите животновъди е да се наруши европейският регламент за "помощта по Украйна", по който има рамка, отбеляза Кирил Вътев.

"Тази рамка означава еднократна помощ до 250 хил. евро, със ставки на глава и на стопанство. За разлика от Европа, в България имаме огромни стопанства - като хектари. Там обикновено са малки и са кооперирани, затова у нас трудно става кооперирането, защото са големи. Една част от тях - да ги закръглим на 90 - още през 2022 година са достигнали тавана от 250 хил. евро, допустим като държавна помощ. Това не са европейски пари, това са пари от държавния бюджет на България. Недоволни са, че за 2023 година не са получили нищо, но те са ги получили веднага - още в самото начало", коментира Кирил Вътев.

ИЗБРАНО