Депутатите изслушват по искане на ГЕРБ министъра на енергетиката Александър Николов за забавянето в строителството на газовия интерконектор България-Гърция и начисляването на неустойки по договора за изпълнение.

"Ще настояваме проектът да бъде въведен в експлоатация на 1 юли 2022 година. По този начин ще гарантираме възможност за допълнителни тестове, ако е необходимо и по никакъв начин да не се пропуска следващия отоплителен сезон", заяви Александър Николов. 

Енергийният министър припомни предисторията на проекта. Началото му е поставено през 2009 г., когато е подписан Меморандум за разбирателство между Гърция и България. Николов след това посочи всички ключови етапи от развитието на проекта.

Проектът IGB (Междусистемна газова връзка Гърция-България) се реализира от смесеното инвестиционно дружество "Ай Си Джи Би" АД, регистрирано в България през 2011 г. с акционери Български енергиен холдинг (БЕХ) ЕАД (50 процента) и IGI Poseidon (50 на сто). Съакционерът Ай Дже Ай Посейдон (IGI Poseidon) e дружество, регистрирано в Гърция, с акционери гръцката публична газова корпорация ДЕПА (DEPA S.A.) (50 процента) и италианската енергийна група Едисон (Edison) SpA (50 на сто).

Договорените количества от Азербайджан са в размер на 1 млрд. кубични метра годишно или 2,7 млн. куб. метра дневно., като по думите на Николов Ай Си Джи Би АД със сигурност няма да успее да достави тези количества природен газ през тази отоплителна година.

Енергийният министър подчерта, че правителството иска компенсации от компанията, изграждаща интерконектора Гърция - България.

"По-малко от две седмици от встъпване в длъжност на сегашното правителство даде писмо към акционерите на Ай Си Джи Би АД за искане на начисляване на компенсации и липса на следващо отлагане", съобщи от парламентарната трибуна Николов. По думите му към момента са изготвени всички линейни графици и се наблюдават за изпълнението им.

"Предстои среща на борда на директорите, на което ще бъде разгледано писмото за компенсации, изискани от България", подчерта той. По думите му правителството настоява за среща с министъра на енергетиката на Гърция Костас Крекас, като до момента са проведени телефонни разговори.

"Липсата на IGB е удобно обяснение за хора, които го използват като обосновка да няма нормални доставки и нормални цени в България. И това ще бъде изчистено, обещавам ви", каза той.

"Цените на природния газ в България нямат нищо общо с преноса и с трасетата, по които минава горивото", подчерта Николов", добави още Николов. По думите ми синьото гориво може да минава до България по алтернативни трасета. Николов подчерта, че от създалата се ситуация печелят тези, които допълват липсващите количества от природен газ в България, т.нар. алтернативни доставчици.

"Печелят и компаниите, които в момента продават количествата, които са договорени на дългосрочен договор - над 25 години", каза още министърът.

По време на дебата от ГЕРБ-СДС настояха, че за осем месеца служебното правителство е забавило допълнително интерконектора. "Получихте готов проект с готово финансиране", каза Жечо Станков от ГЕРБ-СДС, цитиран от БТА. Бившият енергиен министър в правителството на Бойко Борисов - Теменужка Петкова, коментира, че редовно е инспектирала строителството и е водила постоянна комуникация с гръцката страна. Тя настоя, че бившият премиер Борисов лично е бил ангажиран с този проект. Министър Николов възрази, че сегашното правителство полага всички усилия да се случи интерконекторът, като посочи, че е във връзка с гръцкия си колега Костис Скрекас.

Делян Добрев от ГЕРБ-СДС посочи, че винаги е имало политическа воля за изграждането на гръцката газова връзка. Той изрази мнение, че вината за забавянето на проекта е в експертното ръководство на проектната компания.

Рамадан Аталай от ДПС отправи въпрос дали ще се наложи допълнително финансиране. Министърът отговори, че при промени в тази насока ще има внимателно обсъждане. "Самите разходи не са основната част, която следва да се наблюдава, а общият механизъм на разходи, приходи и нетни ползи за обществото", каза той. Аталай коментира още, че проектът е грешно проектиран. Той призова министъра да търси всички възможности за диверсификация.

Тошко Йорданов от "Има такъв народ" запита дали има умишлено забавяне. "За конкретен саботаж не мисля, че имам право да говоря", беше отговорът на министъра.

Драгомир Стойнев от "БСП за България" смята, че проблемът с интерконектора се крие в начина на финансиране. Според него, ако през 2014 и 2018 г. е било осигурено по-бързото финансиране, е било възможно проектът да се реализира досега.

Според Мартин Димитров от "Демократична България" правителството трябва да работи за това да гарантира най-изгодните цени за страната. Той каза, че проектната компания трябва да поеме ясен ангажимент да не се отлага проектът след юли месец.

Според лидера на "Възраждане" Костадин Костадин става дума за "чудовищни загуби" и безхаберие заради забавянето на проекта.

По време на дебата беше засегната и темата за доставките на азерски газ. По думите на Николов, ако договорът с Азербайджан е бил изпълнен, това е щяло да смекчи ситуацията в енергетиката с оглед на пазарните динамики и "ценовия шок на КЕВР".

Интерконекторът между Гърция и България не е завършен, каза преди два дни министърът на енергетиката Александър Николов на брифинг във ведомството. Той изрази надежда да се срещне скоро с гръцкия си колега, за да се установи по какъв начин да се ускори проектът и да се спазят поне поредните удължени срокове.

Преди дни от "Булгаргаз" припомниха, че единственото трасе за доставка на азерски природен газ за България, съгласно договора с азерската страна, е все още неизграденият газопровод IGB (междусистемната газова връзка Гърция-България). Изграждането му е отговорност на гръцко-българската компания Ай Си Джи Би АД. "Булгаргаз" ЕАД не може да влияе върху този процес, но понася негативните последици от забавянето в изграждането му.

През 2020 г. азерският доставчик ни информира, че започва доставки по Трансадриатическия газопровод до мястото на свързване с IGB на Комотини, но газопроводът IGB не беше изграден. При това положение "Булгаргаз" предупреди, че освен че не може да получава природен газ съгласно договора, е застрашен и от неустойки.

Азерската компания, от своя страна, нито е длъжна да доставя газ по друг газопровод, освен по IGB, нито е длъжна да доставя всички количества, които би доставила по IGB, допълниха от българския обществен доставчик на природен газ.

След като вече няколко пъти се отлага пускането на газопровода IGB, "Булгаргаз" заяви, че няма друг избор, освен да преговаря с азерската страна и да търси най-доброто възможно временно решение с изричното съгласие на доставчика. Българската компания договори с азерския доставчик да получава газ на друг газопровод, отстоящ на близо 300 км от IGB (през гръцката газопреносна мрежа ДЕСФА), отбелязват от обществения доставчик.

Към настоящия момент "Булгаргаз" получава количествата, които азерският доставчик се е съгласил да достави. Получаването на пълния размер на договорните количества по алтернативния газопровод зависи изцяло от волята и възможностите на азерската страна, подчертават от българското дружество.