Проблемът с липсата на хора на нашия пазар на труда се задълбочава. Една от възможностите за решаването му е вносът на работна ръка и тя вече се използва. Друг е въпросът дали това ще ни реши проблемите. Предоставени след запитване на Dir.bg официални данни от Агенията по заетостта показват, че само за година броят на чужденците, работили у нас е скочил близо 3 пъти.

Става дума за работна ръка от държави извън Европейския съюз, тъй като гражданите на съюза у нас не се нуждаят от допълнителни разрешения.

Най-голяма част от чужденците, работили у нас през миналата година идват от Украйна, Молдова и още няколко бивши съветски републики. Повечето от тях са сезонно заети, работят по хотелите на Черноморието и по зимните ни курорти.

Според предоставените ни данни, през 2018 г. Право на сезонна заетост до 90 дни в сектор туризъм и селско стопанство е предоставено на 8443 чужденци, граждани на трети държави. Предоставени са 219 разрешения на граждани на трети държави за достъп до пазара на труда във връзка със сезонна заетост от 90 дни до 9 месеца.

За същия период на 2017 г. е регистрирана сезонна заетост до 90 дни на 3547 граждани на трети държави, предоставените решения за сезонна заетост от 90 дни до 9 месеца са 10 броя.

Въпреки че цифрите не са впечатляващи - 9000 разрешителни са почти толкова, колкото са обявените от Агенцията по заетостта свободни работни места официално, то тенденцията е показателна. Три пъти повече разрешителни за една година е тревожна ситуация, ако тя се задържи с тези темпове, много скоро ще се окажел с 20-30-50 000 разрешителни. От една страна, бизнесът ще е доволен, защото решава един от проблемите си. От друга страна обаче ниските заплати на тези хора ще доведат до намаляване на заплащането и на българите. Всъщност, една от причините за потока от чужденци на нашия трудов пазар според Агенцията по заетостта е облекчената процедура. Сигурно е така, но по-важна е втората причина-заплатите.

По информация на Dir.bg работници в цех за производство на шоколадови изделия от една от бившите съветски републики взимат около 350 евро заплата. Те са доведени тук, защото тази заплата не е привлекателна за български работници, на които е предлагана същата работа и същите позиции. Бизнесът няма друг шанс, ако не иска да фалира, освен да привлече такива работници. Или да вдигне двойно заплатата и да разчита на българи.

Освен изпълнителски кадри, в България идват и висококвалифицирани - инженери, IT специалисти, мениджъри, показват още данните на Агенцията по заетостта. През 2018 г. 273 чужди граждани са получили решение на АЗ за упражняване на висококвалифицирана заетост във връзка с издаването на "Синя карта на ЕС" от органите на МВР. За тях няма съмнение, че заплащането ще е на друго ниво. А и като брой те не са много, така че не могат да влияят реално върху пазара на труда.

Вече е трудно да се каже дали вносът на работници от трети страни е проблем или решение на проблема. Нека припомним, че големите работодателски организация като КРИБ, БТПП и АИКБ вече предупредиха, че бизнесът се задъхва и трудно намира работна ръка. Дори в земеделието вече заговориха за липса на работници и затваряне на производства заради това. Ще можем ли да намерим изход във вноса на украински, молдовски, македонски и виетнамски работници, тепърва ще се види. но едно е ясно - това не е крайно и окончателно решение. За да стигнем до такова, трябва да погледнем какво става у нас - образованието, средно и висше не дава подготвени хора, заплащането остава под очакванията на намаляващите свободни кадри, а проблемите със съдебната система, общинските власти и липсата на безусловно върховенство на закона, както и ниското ниво на здравеопазването са допълнителни, но много важни фактори.