Спекулациите за евентуално сливане на "Стелантис" ("Пежо-Ситроен") и "Рено" разбуниха духовете
Френското правителство, което е акционер и в двете компании, би заложило на съюза, за да консолидира националната промишленост на фона на все по-жестоката конкуренция от германските и най-вече китайските съперници
Няколко кратки реплики на главния изпълнителен директор на "Стелантис" (Stellantis) Карлош Тавареш се превърнаха в поредната ябълка на раздора между компанията, италианското правителство и местните синдикати. Каква е реалната ситуация и може ли конгломератът наистина да разшири допълнително и без това богатото си портфолио?
Още по темата
- "Стелантис" предлага акции на 87 000 работници във Франция и Италия
- "Стелантис": Поне 24 от двигателите на наши коли могат да работят със синтетични горива
- "Стелантис" се обединява с американската "Арчър" в проект за електрически самолет
- "Стелантис" реши да спре завода си в Калуга, където произвежда 13 модела
В интервю за Блумбърг Карлош Тавареш отново подхвана любимия си рефрен за дарвинизма и идеята, че по-силният поглъща по-слабия. "Докато цифрите са на необходимото ниво, можете лесно да стигнете до заключението, че съм готов за всякакъв вид консолидация", заяви той.
Не е нужно много, за да се създаде вълнение, готово да се разпространи като горски пожар, пише френското специализирано издание "Карадизиак". Думите на Тавареш отприщиха спекулации в борсовите среди, сред специализираните журналисти и анализаторите, че плеядата от 14 марки може да нарасне допълнително, поглъщайки някоя друга автомобилна компания.
Някак съвсем естествено погледите се насочиха към "Рено" (Renault), тъй като хипотезата в случая се базира и на реални факти. Изказването на Тавареш дойде два дни, след като главният изпълнителен директор на френската компания Лука де Мео се отказа от първичното публично предлагане на борсата на подразделението за електрически автомобили "Ампер' (Ampere). Освен това, ако се сравнят финансовите ресурси на двете компании, то активите на "Рено" са два пъти по-малко от тези на "Стелантис".
Според френското издание обаче не бива да се поставя каруцата пред конете или по-точно каросерията пред двигателя, тъй като подобна операция, която ще доведе до господстваща позиция на френския автомобилен пазар, а и не само, изглежда малко вероятна.
Френското правителство, което е акционер, както в "Стелантис", така и в "Рено", обаче би заложило на съюза между двете компании, за да консолидира националната промишленост на фона на все по-жестоката конкуренция от германските и най-вече китайските съперници. Евентуалното сливане би блокирало или оскъпило неимоверно придобиването на дял в "Стелантис" от италианската държава, заявиха някои финансови източници пред в."Месаджеро".
Както съобщава "Кориере дела сера", самият Карлош Тавареш е подчертал необходимостта от консолидиране на европейския автомобилен пазар в интервюто си за Блумбърг, макар и без да споменава думата сливане. "Ако автомобилната промишленост не се раздвижи, ще изчезне под напора на китайците: аз само се опитвам да разбера как моята компания да постигне успех". Той посочва фабриките в Мирафиори и Помиляно като най-застрашени от съкращаване на работни места поради "факта, че италианското правителство не субсидира покупката на електрически автомобили".
Изказването му изостри допълнително тлеещия конфликт с Рим и както би могло да се очаква, реакцията на италианските синдикати не закъсня.
"Сериозно и тревожно е, че Тавареш посочи като несигурни перспективите за Помиляно. Изтеглянето от Кампания и от Южна Италия би имало сериозни последици за региона. Искаме по-голяма ангажираност от правителството по този въпрос. "Стелантис" трябва да спазва споразуменията, да упражнява социална отговорност и да гарантира защитата на всички заводи в страната". Това заяви в интервю за "Матино" Луиджи Сбара, генерален секретар на Италианската конфедерация на профсъюзите на трудещите се (Cisl). "Не става дума да започваме конфликти или да воюваме с мултинационална компания, но тонът, който Тавареш използва в последно време не ни допада. Той граничи с изнудване. Правителството постъпва правилно, като изисква от "Стелантис" да внесе яснота около промишлените си проекти в страната. Това, което е необходимо, е пакт между компанията и синдикатите за рестартирането на автомобилния сектор в Италия". добави той.
Перспективите за италианските заводи биха станали още по-несигурни, ако френските амбиции за сливане се реализират. Засега става дума само за хипотеза. Понастоящем основният акционер в "Стелантис" е "Ексор"(Exor), холдингът, който е собственост на семейство Аниели с дял от 14,2 на сто, зад него се нарежда "Пежо" (Peugeot) със 7,1 на сто . И двете компании обаче се възползваха от разпоредба в устава, според която притежаващите акции от поне три години, имат право да увеличат правото си на глас - съответно 23,13 на сто и с 11,1 на сто.
Същото направи и Френската инвестиционна банка (Bpifrance), която оперира от името на правителството в Париж и вече има квота от 9,9 на сто.
Президентът на "Стелантис' (Stellantis) Джон Елкан официално отрече, цитиран от Франс прес, какъвто и да е проект за сливане на френско-италианско-американския консорциум с друг автомобилостроител, отхвърляйки спекулациите за готвеното сливане с "Рено" (Renault). Той подчерта, че автомобилостроителят "се концентрира върху изпълнението на стратегическия си план" и "върху навременното изпълнение на вече обявените си проекти, за да укрепи позициите си на всички пазари, на които присъства, включително и Италия". От своя страна "Рено" не отговори на молбата за коментар на АФП.
Правителството на Джорджа Мелони и "Стелантис' си отправиха в последно време взаимни критики чрез медиите. Автомобилостроителят критикува изпълнителната власт, че обръща гръб на електрическите автомобили, докато Мелони обвини "Стелантис", че поддържа привилегировано отношение към Франция след сливането на Пе Ес А (PSA) с "Фиат-Крайслер" (Fiat-Chrysler).
На фона на взаимните нападки между "Стелантис" и италианските власти, отколешната борба за надмощие между Рим и Париж, която не се ограничава само в автомобилния сектор, все по-силната китайска конкуренция, предизвикателството на прехода към електрически автомобили и завоалираните реплики на Тавареш, целящи да проверят пазарните нагласи, всякаква развръзка оттук нататък не би била изненадваща.
Едно е сигурно - Брюксел едва ли би бил очарован една автомобилна компания да придобие господстваща, почти монополна позиция на европейския пазар.