Да изпиеш напитката си и да върнеш бутилката или кенчето във вендинг машина, срещу което да получиш монети, е може би най-лесният и стимулиращ за потребителя метод за повторно оползотворяване. От гледна точка на кръговата икономика т. нар. депозитна система засега държи и първенство по ефективност със своя "reduce, reuse, recycle" принцип. 

Спомняте си вероятно, че през 90-те години връщахме стъклените бутилки в магазина, срещу което получавахме парите си за нея обратно. В съвременната си версия депозитна система (в повечето европейски страни) включва пластмасови PET бутилки и кенчета, които освен в магазина потребителят може да върне и в специални пунктове и във вендинг машини на удобни места в градовете, взимайки обратно депозита си за тях. 

През 2023 г. темата е актуална заради заложените срокове в Директива 94/62/EO на Европейския парламент и на Съвета от 2018 г. - най-късно до 2029 г. в страните членки да се събират 90% от PET опаковките за напитки и да се влага най-малко 30% рециклиран материал в новите бутилки. За 2025 г. има междинна цел, която е 77% събиране и най-малко 25% повторно използване.

Опитът на страните, в които депозитната система функционира (сред тях и страни извън ЕС): Швеция, Исландия, Финландия, Норвегия, Дания, Германия, Естония, Нидерландия, Хърватия, Литва, Латвия, Словакия, показва, че тези цели не само са изпълними, но и дори се постига по-голям процент събираемост и връщане обратно за употреба на опаковките от напитки. Разказвали сме ви вече за "отличника" Латвия, която в първата година от въвеждането на системата си постави амбициозната цел да събере обратно 70% от пуснатите на пазара депозитни опаковки. В страната се потребяват средно 450-500 милиона опаковки от напитки годишно. Само за няколко месеца работа на депозитната система, над 117 милиона ненужни бутилки бяха върнати обратно на пазара.  

В съседна Румъния миналата година си избраха системен оператор, който да се заеме с тази дейност. У нас има създадени работни групи за въвеждане на депозитна система, като според оценка на Министерството на околната среда и водите депозитната система за събиране на еднократни опаковки, които подлежат на рециклиране, в България може да бъде въведена най-рано към средата на 2024 г.

Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, казва пред BG On Air, че добрият опит на скандинавските държави показва, че можем да се сдобием с модел, в който не просто да съберем обратно използваните опаковки и по този начин да се намали замърсяването, но и да завъртим събраните опаковки в затворен цикъл. 

Спорадично у нас се появяват общински инициативи в тази посока - от април миналата година подобни вендинг машини има в Габрово. За оптимално ефективна полза от този принцип на кръговост обаче с дейността трябва да се заеме национален системен оператор, който да оперира в цялата страна. 

И тъй като вече споменахме за опита от чужбина, отправяме взор към Швеция - първопроходецът в депозитните системи. Там такава е въведена още през далечната 1984 г. като мярка за намаляване на отпадъците. Тя е най-старата европейска схема за опаковки от напитки за еднократна употреба, а с годините се превръща в пример за мащабна кръгова икономика. 

Бенгт Лагерман, управляващ директор на шведския системен оператор Returpack AB

Reloop Platform

Бенгт Лагерман, управляващ директор на шведския системен оператор Returpack AB от 2014 г., разказва как 23 000 алуминиеви и 24 000 PET опаковки, събрани в затворен цикъл на рециклиране, намаляват въглеродния отпечатък на Швеция с 180 000 CO2 екв. годишно. 

"Поради растящия брой опаковки през 80-те и 90-те години Швеция взе решение за прилагане на депозитната система. Идеята е, че доста голям процент от материалите се връщат в икономиката - 80%, като рециклирани ресурси". 

Дискусията започва още в края на 70-те години с нарастващия брой алуминиевите кенчета на пазара в Швеция, успоредно с опасенията, че с това ще нарасне и замърсяването. Тоест още тогава е ясно, че опаковките за еднократна употреба представляват голяма заплаха за страната. През 1982 г. в Швеция се приема законодателство, касаещо PET бутилките, и през 1984 г. е създадена Returpack. Локализирана в град Норшьопинг, близо до Стокхолм, фирмата разполага със завод за преработка, както и моторни превозни средства за извозване на опаковки. 

"Имаме собствен завод, в който транспортираме всички опаковки от цяла Швеция, тоест управляваме цялата система, събираме компенсацията, грижим се за транспорта (до 2025 г. всички превозни средства трябва да се движат само с неизкопаеми горива), за предлагането на пазара и връщането на рециклираните опаковки". 

Фирмата е собственост на Шведската пивоварна асоциация, която държи 50% дял, 25% са на шведската асоциация на търговците на хранителни продукти, а другите 25% - на Шведската асоциация на хранителните магазини. Надзорният орган е Шведската агенция за опазване на околната среда. Успехът на системата според Лагерман се дължи на вече 40 години сътрудничеството между всички участници в процеса. 

Успехът в цифри 

Организацията има 12 000 пункта за сортиране и един завод в Норшьопинг. В системата участват над 10 000 клиенти - магазини, крайпътни магазинчета, бензиностанции, ресторанти, къмпинги, ски, спортни мероприятия, зали и стадиони. Включва и повече от 420 компании производители, търговци и магазини от цялата страна. Събраните само през миналата година бутилки и опаковки са 2,6 милиарда, като на ден преброяват до 275 000 връщания на опаковки. В системата участват над 12 000 артикули и всяка година се добавят нови. 

Returpack

Целта е до 2030 г. страната да постигне 99,5% рециклиране на всички опаковки от метал и пластмаса. От тази година започва и задължителното връщане на всички опаковки от напитки, а Лагерман отбелязва, че всички впечатляващи цифри дотук са само от доброволно събиране.

С промяна в законодателството и количествата от трансграничната търговия също ще влизат в сметките - ако сега отчитат ниво от 99,5% рециклиране на материалите, трябва да се имат предвид няколкото процента разлика, които идват от износа на опаковки от напитки в Норвегия, отбелязва Бенгт Лагерман.

В системата се инвестират 3 млрд. крони годишно (над 500 млн. лева), а със 100 млн. крони (17,5 млн. лева) всяка година се финансира изграждането на собствени центрове и съоръжения.

"Нашата визия е да допринесем за по-устойчиво общество чрез най-добрата в света депозитна система, където събираме всички продавани опаковки от метал и пластмаса. Това е нашата система за кръгово рециклиране", обобщава директорът на Returpack. 

"Гарантираме, че всяка опаковка ще бъде рециклирана и превърната в нова бутилка, след като бъде събрана, тоест материалът не се използва за производство на други предмети. Инвестираме значителни суми в иновациите, във въведенията и развойната дейност, защото имаме нужда постоянно да се адаптираме в услуга на бъдещето. Имаме много проекти по този въпрос".

Returpack

Като пример Лагерман дава Pantamera Еxpress - проект, стартирал преди 7-8 г.: "Наричаме го събиране на едро - в тези пунктове могат да се изсипят цели чували с бутилки и кенчета. Намират се близо до общинските пунктове за рециклиране. На потребителя не се налага да ходи за всяка отделна бутилка или да ги слага в автоматите за връщане една по една". 

PantaHemma (от шведското "Panta" - залог) пък e специален проект, при който, ако потребителят получава своите покупки у дома, поръчани онлайн, може веднага да върне други празни опаковки от напитки. 

"Разработваме и проекти, свързани с цифрово плащане - в няколко обекта потребителят може да върне парите от депозита си веднага онлайн. А ако не желае депозита обратно, той отива в благотворителни организации. Имаме напредък по отношение сортирането на бутилки тип PET и HDPE", обобщава Лагерман плановете за развойна дейност на Returpack.

Всичко това звучи като добре разработена машина. Латвия, за чиято депозитна система вече споменахме, също бележи добри резултати и не спира да си поставя нови амбициозни цели. И все пак можем ли просто да "вземем" техния модел и да го приложим у нас? Не, разбира се. "Как ще се разработи депозитната система в дадена страна много зависи от особеностите на пазара и на потребителите", казва управляващият директор на Returpack.

"Не е добре една система да се прилага от един пазар в друг, всяка система е различна в зависимост хората, които имат различните навици или населеност на страната. Швеция, например, е слабо населен пазар", добавя Бенгт Лагерман. По негови сметки от решението до прилагането на практика на депозитна система минават около 2 г. Ако се окаже, че това важи и за България, страната ни все още има реални шансове да покрие изискванията на Директива 94/62/EO.

Във видеото горе - от уебинара на Reloop Platform "Задълбочено представяне на европейските депозитни системи: Фокус Швеция", може да видите още за впечатляващия опит на Швеция и начините, по които системата е надграждана в годините. Може да четете още по темата и в 3e-news.net.