„От врата до врата“ и цифрово плащане: В Швеция почти всеки кен или бутилка се превръщат в нови
Създадена през 1984 г., депозитната система на скандинавска страна се обновява ежегодно и се превръща в пример за мащабна кръгова икономика
Да изпиеш напитката си и да върнеш бутилката или кенчето във вендинг машина, срещу което да получиш монети, е може би най-лесният и стимулиращ за потребителя метод за повторно оползотворяване. От гледна точка на кръговата икономика т. нар. депозитна система засега държи и първенство по ефективност със своя "reduce, reuse, recycle" принцип.
Спомняте си вероятно, че през 90-те години връщахме стъклените бутилки в магазина, срещу което получавахме парите си за нея обратно. В съвременната си версия депозитна система (в повечето европейски страни) включва пластмасови PET бутилки и кенчета, които освен в магазина потребителят може да върне и в специални пунктове и във вендинг машини на удобни места в градовете, взимайки обратно депозита си за тях.
През 2023 г. темата е актуална заради заложените срокове в Директива 94/62/EO на Европейския парламент и на Съвета от 2018 г. - най-късно до 2029 г. в страните членки да се събират 90% от PET опаковките за напитки и да се влага най-малко 30% рециклиран материал в новите бутилки. За 2025 г. има междинна цел, която е 77% събиране и най-малко 25% повторно използване.
Опитът на страните, в които депозитната система функционира (сред тях и страни извън ЕС): Швеция, Исландия, Финландия, Норвегия, Дания, Германия, Естония, Нидерландия, Хърватия, Литва, Латвия, Словакия, показва, че тези цели не само са изпълними, но и дори се постига по-голям процент събираемост и връщане обратно за употреба на опаковките от напитки. Разказвали сме ви вече за "отличника" Латвия, която в първата година от въвеждането на системата си постави амбициозната цел да събере обратно 70% от пуснатите на пазара депозитни опаковки. В страната се потребяват средно 450-500 милиона опаковки от напитки годишно. Само за няколко месеца работа на депозитната система, над 117 милиона ненужни бутилки бяха върнати обратно на пазара.
В съседна Румъния миналата година си избраха системен оператор, който да се заеме с тази дейност. У нас има създадени работни групи за въвеждане на депозитна система, като според оценка на Министерството на околната среда и водите депозитната система за събиране на еднократни опаковки, които подлежат на рециклиране, в България може да бъде въведена най-рано към средата на 2024 г.
Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, казва пред BG On Air, че добрият опит на скандинавските държави показва, че можем да се сдобием с модел, в който не просто да съберем обратно използваните опаковки и по този начин да се намали замърсяването, но и да завъртим събраните опаковки в затворен цикъл.
Спорадично у нас се появяват общински инициативи в тази посока - от април миналата година подобни вендинг машини има в Габрово. За оптимално ефективна полза от този принцип на кръговост обаче с дейността трябва да се заеме национален системен оператор, който да оперира в цялата страна.
И тъй като вече споменахме за опита от чужбина, отправяме взор към Швеция - първопроходецът в депозитните системи. Там такава е въведена още през далечната 1984 г. като мярка за намаляване на отпадъците. Тя е най-старата европейска схема за опаковки от напитки за еднократна употреба, а с годините се превръща в пример за мащабна кръгова икономика.
Бенгт Лагерман, управляващ директор на шведския системен оператор Returpack AB от 2014 г., разказва как 23 000 алуминиеви и 24 000 PET опаковки, събрани в затворен цикъл на рециклиране, намаляват въглеродния отпечатък на Швеция с 180 000 CO2 екв. годишно.
"Поради растящия брой опаковки през 80-те и 90-те години Швеция взе решение за прилагане на депозитната система. Идеята е, че доста голям процент от материалите се връщат в икономиката - 80%, като рециклирани ресурси".
Дискусията започва още в края на 70-те години с нарастващия брой алуминиевите кенчета на пазара в Швеция, успоредно с опасенията, че с това ще нарасне и замърсяването. Тоест още тогава е ясно, че опаковките за еднократна употреба представляват голяма заплаха за страната. През 1982 г. в Швеция се приема законодателство, касаещо PET бутилките, и през 1984 г. е създадена Returpack. Локализирана в град Норшьопинг, близо до Стокхолм, фирмата разполага със завод за преработка, както и моторни превозни средства за извозване на опаковки.
"Имаме собствен завод, в който транспортираме всички опаковки от цяла Швеция, тоест управляваме цялата система, събираме компенсацията, грижим се за транспорта (до 2025 г. всички превозни средства трябва да се движат само с неизкопаеми горива), за предлагането на пазара и връщането на рециклираните опаковки".
Фирмата е собственост на Шведската пивоварна асоциация, която държи 50% дял, 25% са на шведската асоциация на търговците на хранителни продукти, а другите 25% - на Шведската асоциация на хранителните магазини. Надзорният орган е Шведската агенция за опазване на околната среда. Успехът на системата според Лагерман се дължи на вече 40 години сътрудничеството между всички участници в процеса.
Успехът в цифри
Организацията има 12 000 пункта за сортиране и един завод в Норшьопинг. В системата участват над 10 000 клиенти - магазини, крайпътни магазинчета, бензиностанции, ресторанти, къмпинги, ски, спортни мероприятия, зали и стадиони. Включва и повече от 420 компании производители, търговци и магазини от цялата страна. Събраните само през миналата година бутилки и опаковки са 2,6 милиарда, като на ден преброяват до 275 000 връщания на опаковки. В системата участват над 12 000 артикули и всяка година се добавят нови.
Целта е до 2030 г. страната да постигне 99,5% рециклиране на всички опаковки от метал и пластмаса. От тази година започва и задължителното връщане на всички опаковки от напитки, а Лагерман отбелязва, че всички впечатляващи цифри дотук са само от доброволно събиране.
С промяна в законодателството и количествата от трансграничната търговия също ще влизат в сметките - ако сега отчитат ниво от 99,5% рециклиране на материалите, трябва да се имат предвид няколкото процента разлика, които идват от износа на опаковки от напитки в Норвегия, отбелязва Бенгт Лагерман.
В системата се инвестират 3 млрд. крони годишно (над 500 млн. лева), а със 100 млн. крони (17,5 млн. лева) всяка година се финансира изграждането на собствени центрове и съоръжения.
"Нашата визия е да допринесем за по-устойчиво общество чрез най-добрата в света депозитна система, където събираме всички продавани опаковки от метал и пластмаса. Това е нашата система за кръгово рециклиране", обобщава директорът на Returpack.
"Гарантираме, че всяка опаковка ще бъде рециклирана и превърната в нова бутилка, след като бъде събрана, тоест материалът не се използва за производство на други предмети. Инвестираме значителни суми в иновациите, във въведенията и развойната дейност, защото имаме нужда постоянно да се адаптираме в услуга на бъдещето. Имаме много проекти по този въпрос".
Като пример Лагерман дава Pantamera Еxpress - проект, стартирал преди 7-8 г.: "Наричаме го събиране на едро - в тези пунктове могат да се изсипят цели чували с бутилки и кенчета. Намират се близо до общинските пунктове за рециклиране. На потребителя не се налага да ходи за всяка отделна бутилка или да ги слага в автоматите за връщане една по една".
PantaHemma (от шведското "Panta" - залог) пък e специален проект, при който, ако потребителят получава своите покупки у дома, поръчани онлайн, може веднага да върне други празни опаковки от напитки.
"Разработваме и проекти, свързани с цифрово плащане - в няколко обекта потребителят може да върне парите от депозита си веднага онлайн. А ако не желае депозита обратно, той отива в благотворителни организации. Имаме напредък по отношение сортирането на бутилки тип PET и HDPE", обобщава Лагерман плановете за развойна дейност на Returpack.
Всичко това звучи като добре разработена машина. Латвия, за чиято депозитна система вече споменахме, също бележи добри резултати и не спира да си поставя нови амбициозни цели. И все пак можем ли просто да "вземем" техния модел и да го приложим у нас? Не, разбира се. "Как ще се разработи депозитната система в дадена страна много зависи от особеностите на пазара и на потребителите", казва управляващият директор на Returpack.
"Не е добре една система да се прилага от един пазар в друг, всяка система е различна в зависимост хората, които имат различните навици или населеност на страната. Швеция, например, е слабо населен пазар", добавя Бенгт Лагерман. По негови сметки от решението до прилагането на практика на депозитна система минават около 2 г. Ако се окаже, че това важи и за България, страната ни все още има реални шансове да покрие изискванията на Директива 94/62/EO.
Във видеото горе - от уебинара на Reloop Platform "Задълбочено представяне на европейските депозитни системи: Фокус Швеция", може да видите още за впечатляващия опит на Швеция и начините, по които системата е надграждана в годините. Може да четете още по темата и в 3e-news.net.