Кандидат-инвеститорите питат какво става с АЕЦ „Белене“
Булатом пресметна, че щетите за българската икономика от това, че проектът не е реализиран през последните 15 години, са 30 милиарда евро
Въпреки процесите, които се случват в България и китайската национална ядрена корпорация, и корейската и руската продължават да имат интерес към проекта за АЕЦ "Белене". В рамките на месец се очаква инвеститорите да дойдат и да питат, какво се прави по процедурата. Това каза пред журналисти председателят на Български атомен форум (Булатом) Богомил Манчев при представянето на онлайн платформата по проекта.
Както е известно в "краткия списък" като кандидати за инвеститори в АЕЦ "Белене" влизат Китайската национална ядрена корпорация (CNNC), руската "Атоменергопром" АД, част от Росатом, Корейската хидро-ядрена корпорация, френската Фраматом САС и американската Дженерал Електрик. През месец май миналата година бившият енергиен министър Теменужка Петкова обяви, че обвързващите оферти за АЕЦ "Белене" ще се подават след преминаването на кризата с COVID-19. После правителството роди идея за 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй" и започна да говори за преместване на оборудването от Белене на площадката на настоящата атомна централа.
В този смисъл, обаче, председателят на Булатом припомни, че Народното събрание не се е произнесло и процедурата за АЕЦ "Белене" е актуална.
"В момента решението на Народното събрание е, че трябва да бъде избран стратегически инвеститор и по този въпрос трябва да бъде докладвано в пленарна зала", припомни Богомил Манчев.
Той обясни, че ако България прекрати процедурата, всеки един от вече заявилите се стратегически инвеститори може да предяви иск към държавата. "Времето е ужасно скъпо", коментира председателя на Булатом. В тази връзка той напомни и подобният казус преди години с американската Уестингхаус и предявените от тях претенции за 47 млн. лв. и съответно наполовина изплатени.
По думите на Манчев, прекратяване на процедурата може да има единствено, ако държавата изземе функцията на стратегически инвеститор, тоест ако тя реши да строи.
30 милиарда евро. Толкова са щетите за българската икономика от това, че проектът за АЕЦ "Белене" не е реализиран през последните 15 години. По 1.2 млрд. на година, сочат данните на Булатом.
"Ние трябва да взимаме решения на база на това, че сме държава без ресурси. Ние нямаме ресурси, а енергийните са почти нула", каза Манчев и постави въпроса когато се затвори комплексът Марица Изток, включително и мините заради лошото качество на въглищата, кой ще плати цената.
На този етап България вече има нужда и от АЕЦ "Белене", и от два нови блока в АЕЦ "Козлодуй". Това заяви преди това при представянето на онлайн платформата за АЕЦ "Белене" Петър Манчев от Булатом.
Според интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България с хоризонт до 2050 г. (разработен в резултат на изпълнение на еврорегламент за изпълнение на задълженията по намаляване на климатичните изменения), през 2035 година производството на електроенергия от ядрени централи трябва да нарасне от 15 млн. МВтч на 23 млн. МВтч. Тези 8 млн. МВтч се равняват на производството на един 1000-мегаватов реактор. През 2040 г. този план предвижда още 8 млн. МВтч от втори такъв реактор. Малко бавно са го описали, защото практиката в световен мащаб е блоковете да се строят по двойки и обикновено се въвеждат в експлоатация в рамките на една две години. Така че може да се постигнат тези допълнителни 16 млн. часа в периода 2035 г. и не е нужно да се разтеглят толкова, допълни Петър Манчев.
Хубавото по неговите думи е, че този документ, който е актуален, показва как държавата си представя да изпълнява своите ангажименти в рамките на ЕС като принос за справяне с климатичните изменения.
Заменяме въглищните централи основно с ядрени мощности. Да, има и ръст с близо 1.5 млн. близо със слънчеви фотоволтаични централи, което приветстваме. Така че тенденцията е ясна. Много хубаво, че теоретично сме сложили посоката правилно. Въпросът е как на практика ще изпълним този план. Булатом като основна неправителствена организация, изразяваща интересите на ядрената енергетика в България подкрепя развитието във всички посоки - на новоодобрената площада край АЕЦ Козлодуй, както и тази на Белене. Те не са конкурентни, както понякога се представя. Не - Белене и после АЕЦ Козлодуй - със 7 и 8 блок. Защото това, което през 2047 г. и след това съответно 5 и 6 блок трябва да започнат да се извеждат от експлоатация.
Ако искаме да запазим настоящото производство на електроенергия трябва да добавим не два, а четири нови енергийни блока в този хоризонт. Затова казваме първо АЕЦ Белене, а после 7 и 8 блок на АЕЦ Козлодуй, категоричен бе Петър Манчев. Той допълни, че на онлайн платформата е качена цялата информация по проекта за АЕЦ Белене и тя е базирана на истинските факти, така че всеки, който се интересува да може да има пълна информация. Освен това, платформата ще бъде непрекъснато обновявана.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}