Спор около причините за поскъпването на тока от 1 януари се състоя в пленарната зала между енергийния министър Владимир Малинов и председателя на КЕВР Иван Иванов по време на продължило повече от два часа изслушване по повод прекъсването на електроснабдяването по празниците. В него участва и енергийният министър Владимир Малинов.

Иванов заяви, че непредвидени обстоятелства около енергийната криза в Украйна през есента наложили поскъпването, въпреки че страната ни доставила ел. енергия на пазарна цена, а освен това се вдигнало потреблението. Така от 1 януари КЕВР повиши цената на електроенергията за бита средно с 8.42%. От ГЕРБ предложиха подкомисия на енергийната, която да изслуша ЕРП-та за направените инвестиции, а от "ДПС - Ново начало" поискаха компетентните органи да ги проверят за свързани фирми.

"Цената за бита е свързана с прогнозната цена в регулаторния период. До 30 юни ние определяме прогнозната цена, но настъпиха непредвидени неща, рязка криза в Украйна през есента и цената расте нагоре", каза в пленарната зала по време на изслушването шефът на КЕВР. "България, Гърция, Румъния, Унгария и Словакия бяха страните, които осигуриха тези доставки на пазарни цени", добави той. По думите му чисто технологично не е било възможно да се включат с доставки за Украйна страните на запад от Унгария.

"Това повиши пазарната цена и от 1 януари ние сме длъжни да отчетем реалните стойности в изминалите 6 месеца. Цялата методика е открита. Повишението се дължи преди всичко на тези дружества", обобщи той. "Когато се повишават цените на метали, проводници, заплати няма никакъв начин, по който цената да се понижи", добави той и вметна, че няма как да се ощети АЕЦ "Козлодуй", като задържи цената си. 

"КЕВР за всяко свое ценово решение провежда 4 заседания", обяви шефът й и посочи, че най-често енергийните дружества искат по-висока цена, но членовете на енергийния регулатор се противопоставят обикновено. Иванов посочи, че за да може българската електроразпределителна и електропреносна мрежа да стане като тези на силните икономики в ЕС, са необходими сериозни инвестиции. В същото време не може целият размер на инвестиции да легне като тежест и цена на ел. енергията върху плещите на потребителите, категоричен е Иван Иванов.

Снимка: БТА

Министърът на енергетиката Владимир Малинов заяви, че няма да се съгласи с думите на Иванов и споменаването на АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица Изнок2", тъй като нито едно от дружествата под шапката на министерството не е поискало увеличаването на цената на битовите потребители. "Споменаването на АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица Изнок 2" не е вярно", опонира той.

"На второ място, има два фактора, за които ЕРП-тата имат съществен принос и това следва да бъде предмет на проверка и контрол. Първият е завишеното потребление с над 11%. Но аз считам, че българската домакиня не е започнала да пере и готви повече", опонира министърът. Според него трябва да се упражни контрол по лицензионните дейности и да се види дали това повишено потребление на електричество не се дължи на по-големи технологични загуби в техните мрежи.

"Да, бяхте прав, че трябва да бъде отразена и прогнозната цена и вас законът ви задължава, ако е повече от 15 процента да бъдат предприети мерки. Но именно за да бъде париран този удар, трябва да се вземе отношение по отношение на размера на инвестициите на дружествата", каза Малинов и добави и техния капитал и реално отчетените печалби на тези дружества.

По думите му държавата е подпомогнала ЕСО и ЕРП-та с над 900 млн. лв. именно за да бъде смекчен ударът върху цените на тока за бита.

Снимка: БТА

По време на дебатите депутатът от ГЕРБ Делян Добрев предложи създаването на подкомосия към енергийната комисия, която да се занимае с инвестициите в развитието на мрежата.

"Належащо е да изслушаме ЕРП-та колко километра просеки са направили, колко служители имат, колко договори с подизпълнители имат. Мога да се обзаложа с вас, че цифрите ще бъдат символични", предположи Добрев. 

От "ДПС - Ново начало" поискаха компетентните органи да влязат в ЕРП-та и да проверят за свързани фирми.

Станислав Анастасов посочи, че не са съгласни държавата да се ангажира с инвестиции за ЕРП-та, защото те вече са платени от гражданите. Станислав Анастасов попита КЕВР как точно проверява електроразпределителните дружества.

"На ЕРП-та с високоимпулсния телефон ли разчитате, за да разберете колко прекъсвания има?", попита Анастасов. "Става дума за това, че едно конкретно ЕРП си надписва страшно много инвестиционната програма. Цените на всички услуги са два до три пъти над пазарните. Апелирам компетентните органи да проверят дали всички услуги се изпълняват от свързани фирми", призова депутатът от партията на Пеевски. 

"Ще се окаже, че декларираният марж на печалбата е много по-висок", констатира той. По думите на Анастасов има и депутати, свързани с фирми посредници.

Снимка: БТА

"Една цяла ПГ от залата изчезна, а друга се е спотаила, но там има поне трима души, които са съдружници с въпросното ЕРП. Всичко е надписване от джоба на българския гражданин, но ние от "ДПС - Ново начало" няма да позволим това", обобщи той.

Рамадан Аталай от другата група на ДПС репликира бившия съпартиец, че говори за сина му и го заплаши със съд. "Ако докажеш, че е синът ми съдружник, ще си подам оставката, но ако не, ще те осъдя до дупка", заяви той от трибуната. 

От БСП смятат, че прекъсването на тока се дължи на липсата на инвестиции от страна на ЕРП-та, но според социалистите и държавата трябва да помогне за това. Според Борислав Гуцанов мерките на държавата и КЕВР са "след дъжд качулка". От левицата не намират за достатъчни компенсациите средно от по около 100 лв. Депутатът настоя и за увеличаване на санкциите и трайно преосмисляне на политиката на държавата в тази сфера.

"Цялата приватизация на ЕРП-та е била грешка. Това не може ли да бъде преосмислено?", попита депутатът от "БСП - Обединена левица". Според Гуцанов мантрата, че държавата е лош стопанин, е била опровергана от реалността. 

Министърът на енергетиката пък обяви печалбата на ЕРП-та за 2023 г., тъй като финансовата 2024 г. още не е приключила. Малинов отчете, че през 2023 г. има значителен ръст на печалбата на електроразпределителните дружества, в сравнение с 2022 г. На едно от енергийните дружества е нараснала със 153%.

"Електроразпределителни мрежи Запад" отчита нетна печалба през 2023 г. след данъчно облагане в размер на 109,115 млн. лева. В регистъра е записано, че размерът на инвестициите е бил 96 млн. лева, а разходите за персонал - 104 млн. лева. Нетната печалба на "Електроразпределение Север" възлиза на 92,393 млн лева, като разходите за външни услуги са 161 млн. лева, разходите за персонал - 69 млн. лева, а разходите за материали - 9 млн. лева. "Електроразпределение Юг" отчита нетна печалба за 2023 г. в размер на 113,417 млн. лева. Разходите за материали са 20 млн. лева, разходите за външни услуги - 73 млн. лева, а разходите за амортизации - 85 млн. лева", оповести пред депутатите служебният министър на енергетиката.