WorkTalent.com е новата платформа на Dir.bg за търсене и предлагане на работа и стаж.

В желанието ни да ви даваме постоянни кариерни съвети, които да ви накарат сериозно да се замислите за своя кариерен път и степен на развитие, днес ще разгледаме темата - умеем ли свободно да изразяваме мнението си на работното място?

Експертите твърдят, че служителите на една компания до голяма степен са склонни да мълчат, отколкото да поставят под съмнение някои от инициативите или да предлагат нови идеи за подобрение на работния процес и резултатите от него. И това е дори, когато мениджмънта в компанията смята, че има политика, която дава възможност за абсолютно свободно изразяване на мнение. Истината е, че в много редки случаи служителите отиват при прекия си ръководител, за да споделят истината в очите. И това е така, защото те предварително са настроени, че техните коментари ще бъдат приети или лично или ще засегнат колега или просто ще бъдат сметнати за всезнайковци по всякакви теми. Сигурно се досещате и основната причина, която би възпряла повечето служители - тя е откровен страх. Такъв от нахокване, от липса на внимание, от порицаване, от лишаване на възможност за повишение, за по-добър скорошен доход, та дори от освобождаване от компанията.

Експертите споделят, че ако в една компания има истинска свобода на изразяване на мнението на служителите, това води до по-добро тяхно представяне и до по-високи резултати на компанията, както и дори по-дългосрочна обвързаност на тези служители с компанията. Т.е. успехът при такъв сценарии е по-добър и двустранен - и за компанията и за нейните служители.

Още по-интересно е да се отбележи, че страхът на служителите не винаги е свързан с тиранично или пренебрежително отношение на мениджмънта. Факторите за това са няколко - или хората по презумпция са предварително настроени, че в която и компания да работят, това ще е факт. Или просто пренасят страховете си от предишния си опит в други компании автоматично във всяка следваща.

Несъзнателно, лидерите са склонни да влошават проблема със следните практики:

  • Възлагане на анонимни проучвания, които да допринесат за запазване на добрите отношения в компанията. Според мениджмънта те не носят последствия за хората и те вярват, че това ще им донесе необходимата обратна връзка. Това мислене обаче, само по себе си носи и няколко видими недостатъка. Всичко това засилва още повече страха от свободно изказване на хората и те смятат, че могат да кажат нещо, само ако е анонимно. Друг проблем е, че въпреки анонимността на анкетата, служителите се притесняват да споделят, защото се опасяват, че някой следи персоналния им компютър през цялото това време. Третият проблем е, че по този начин е много трудно да се адресират истинските проблеми и да се назоват с истинските им имена.
  • Служителите не ги смятат за достатъчно близо до тях. За да изразят мнението си, те смятат, че не могат да стигнат незабелязано до ръководителите си и че докато стигнат физически до тях, все има някой да ги види. В техните очи това води до оставяне на следи и някой да си помисли нещо, което или не е така или да преувеличи друго.

Друг любопитен фактор, който води до тотална липса на желание за споделяне е чувството на служителите за безполезност от него. Повечето от тях вярват, че дори и да споделят реален проблем, той ще си остане там, където е и никой няма да вземе необходимите мерки и да предприеме реално действие за разрешаването им.

Все пак, експертите се обединяват около извода, че винаги е по-добре да се опитаме да споделим, отколкото да замълчим, стига да не изпадаме в крайни емоции, а стегнато и ясно кажем всичко онова, което мислим по дадена тема или важен за решаване проблем.

Публикацията е предоставена от WorkTalent.com