17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Ценя хората, които се борят наравно с мен за оцеляването и успеха на компанията

HR Guest представя Виолета Мачева

Снимка: Виктория Сиракова

Ценя хората, които се борят наравно с мен за оцеляването и успеха на компанията

HR Guest представя Виолета Мачева

09:03 | 25 ноември 2021 | Автор: Бисер Кунчев 0 3276 Снимка: Виктория Сиракова

"В моя екип много държа хората да се харесват, да имат добри отношения и добра синергия помежду си. В моя екип не искам хората да се състезават един с друг, а да се допълват. Всеки един от тях е много различен, с уникални качества, добър в своята сфера. Успехът на една компания се крие в разнообразието на характерите и уменията на нейните служители.", споделя Виолета Мачева, следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "HR Guest".

HR Guest

Виолета Мачева е предприемач в сферата на печата, маркетинга и реклама. Родена и израснала в София. Щастливо омъжена, с две прекрасни момичета на 3 и 13 години. Завършила е Американския университет в България със специалност Бизнес Администрация" и "Политология/Международни отношения". След това завършва Master of Business Administration по маркетинг в City University of Seattle. През 2018-та преминава успешно "Женска Лидерска Академия" под патронажа на Йорданка Фандъкова. Част е и от BNI - Business Networking International. Президент на Inner Wheel Club Sofia - част от една от най-големите международни женски благотворителни организации. През 2020-та година печели отличието Бизнес Жена на годината "Златно токче" в категорията "Печат и иновации" за продукта, който създава - прозрачна защитна преграда за таксита, която се продава в над 30 000 броя в цял свят.

Тя споделя, че като жена предприемач, за нея е чест да бъде част от управителния съвет на Асоциация на жените предприемачи в България "Селена". През 2021-ва година печели приза "Предприемач на годината" връчен й от Business Lady Club Bulgaria. С Маркетинг и реклама се занимава 17 години. Отговаря за маркетинга на IT компания още последната година в университета. След това става медия планьор в рекламна агенция "Лео Бърнет". След това професионалният й път я отвежда в AVON Bulgaria като Специалист Реклама и Събития.

През 2007-ма година създава широкоформатна дигитална печатница Magic Outdoor, която е лидер в брандинга на търговски обекти и изработката на големи формати реклами като билборди, мегаборди и защитни мрежи за сгради. Екипът й се състои от 15 човека. През март 2020-та година създава своя бранд Magic Indoor - лесна и оригинална декорация на дома с картини, фототапети и стикери за стена. През месец май, 2021-ва, завършва Школата за треньори "Woman LifeBook". След школата, Виолета създава в партньорство академия за изграждане на личен и корпоративен бранд Brand Success.

Има ли неудобни и задължителни въпроси по време на интервю и каква продължителност е критерий за проявен интерес към кандидата?

Аз имам проведени над 300 интервюта за назначаване на служители не само в печатницата. Не задавам въпроси свързани със семейно положение и деца, защото като жена и майка знам, че тези въпроси карат жените да се чувстват несигурни. Те си мислят, че няма да ги наемеш ако имат деца заради факта, че с деца се налага по-често отсъствие от работа. Мога да Ви кажа, че при мен работят повече мъже заради дейността ни, която изисква по-голяма физическа сила. Мъжете също полагат грижи за децата си и аз съм много толерантна, когато се налага отсъствие заради малките ни наследници.

Не задавам и въпроси от типа: "Защо искате да напуснете сегашната си работа?" Не мисля, че ще получа обективен отговор на този въпрос. Не задавам въпроси свързани със сексуална ориентация, религия и раса. Аз деля хората на такива, които си вършат добре работата и такива, които не си вършат добре работата. Имала съм момче от ромски произход, на чиято работа искрено се възхищавах.

Задължителен въпрос, който задавам е: "Защо са решили да кандидатстват при нас в печатницата?" "Какво ги привлича в тази позиция и работа?" За някои по-специфични позиции като графичен дизайнер и специалист печат, винаги питам какъв опит имат с необходимите програми за дизайн, а за специалистите печат - дали имат опит с печатни машини. Когато наемаме хора за монтажисти, задължително питам дали имат опит като монтажисти на фолиа, винили, светещи кутии и нещо, което е много важно, а липсва на пазара на труда, дали имат електро-инженерни умения. Изобщо, кът са хора с инженерен опит. При нас задължителен въпрос е и дали имат шофьорска книжка, защото работата ни изисква доста пътувания в София и страната.

Важно за мен е и отдадеността на работата. Ние правим монтажи на реклами в моловете, които осъществяваме през нощта или сутрин рано преди старта на работния ден. Имаме и кампании, които налагат денонощни смени, защото печатът не може да бъде спрян. Задължителен въпрос, който задавам е свързан и това дали кандидатите могат да поемат смени извън стандартното работно време. Важно е да бъдат предупредени при кандидатстване, за да няма след това разминаваме между обещано на интервюто и реално случващо се по време на работа. Ако не спазваш обещанията си дадени на интервюто, мотивацията на служителя рязко спада и той спира да работи пълноценно.

Обикновено много бързо разбирам дали даден кандидат е подходящ за печатницата и когато има такъв кандидат на интервю, то продължава по-дълго, защото го развеждам в печатницата и му показвам естеството на работата ни.

Кои са най-ценните съвети, които бихте дали на човек, който отива на интервю? Възможен ли е според вас подход, в който изпращате онлайн съветите си към кандидатите предварително за най-важното и през време на самото интервю да видите как се е подготвил наистина?

Един съвет, който бих дала на кандидатите е да се запознаят с дейността на фирмата, в която отиват на интервю. Това е наистина задължително и показва заинтересованост и мотивация да станат част от екипа на компанията.

Друг съвет, който мога да дам е да не се закъснява или ако кандидатът закъснява по уважителни причини, да се обади и да предупреди. За да не закъснявате, защото не можете да намерите фирмата, просто предварително проучете маршрута и попитайте дали има място за паркиране или кой е най-удобния транспорт.

Също така външният вид е важен за интервюто, спретнатият външен вид говори за това, че човек е помислил и е положил усилия да изглежда добре преди да дойде на интервю. Ако не уважаваш себе си, как се очаква, че ще уважаваш и колегите си. Много по-приятно се работи с хора, които имат прилежен външен вид, отколкото такива, които напълно го неглижират. Също ако работата е креативна и имате портфолио с ваши проекти, задължително го носете и го покажете.

Нямам практика да изпращам съвети към идващите на интервю. Това, което изпращам предварително на мейлите им е линк с локацията на печатницата и линк към уеб страниците на печатницата. За дизайнерската работа се е случвало да им поставя конкретна дизайнерска задача преди да дойдат на интервю.

Колко важно е първото впечатление, когато видите един кандидат, още преди да сте задали въпроси и какви кандидати предпочитате: по-настъпателни или по-спокойни в подхода? Как отчитате фактора моментно Ваше и на кандидата настроение и как това се отразява в процеса на водене на интервю и изводите от него?

Аз получавам първо впечатление за кандидата още, когато видя CV-то му. Имам много силна интуиция и за мен подходящата снимка на CV говори много за кандидата. Имала съм над 500 CV-та за позиция графичен дизайнер и първият критерий за отсяване им е бил подходящата снимка на CV-то.

Друго нещо, което ми прави впечатление, е как е оформено CV-то и дали има правописни грешки. Често получавам CV-та с правописни грешки, елементарни, които говорят много за кандидата. Не каня кандидати с такива CV-та, особено, когато грешките са допуснати в материята, в която се предполага, че кандидатът има експертиза.

Не изискам мотивационно писмо, но често има кандидати, които прилагат такова или пишат допълнителен коментар към кандидатурата си. Това прави положително впечатление. Не обичам настъпателни кандидати. Има такива, които идват в печатницата без дори да са пуснали CV, без предупреждение или ми се обаждат по телефона, който намират в интернет, да ме разпитват за работата, възнаграждението. Не одобрявам такъв метод на комуникация и действия. Имало е случай да получа твърдение от кандидат, че е най-добрия монтажист на рекламния пазар и лепи нереално количество фолио за час. Не харесвам такива кандидати самозванци, защото в 100% от случаите се оказва, че думите не отговарят на реалността.

В по-голяма част от случаите първото впечатление, което получавам от кандидата на интервю е определящо. Случвало ми се е да не послушам вътрешния си глас и да проявя слабост от гледна точка на това, че кандидатът има необходимите качества, много иска работата, но аз проявявам съмнения относно кандидата, но въпреки всичко го взимам на работа. Във всички такива случаи се е оказвало, че кандидатът не се справя с работата заради особености в поведението и характера, които пречат на нормалното изпълнение на работните задължения и работата в екип.

Не е добре да се говори за моментно състояние на провеждащия интервюто. Ако не съм в състояние да проведа интервюто, го отменям. Не позволявам нито здравословните, нито емоционалните ми състояния да повлияват на трезвото ми и професионално държание по време на интервю. Случвало се е да идват кандидати, които са много притеснени. Притеснението може да повлияе негативно на представянето на кандидата. Работа на интервюиращия е да предразположи кандидата и да го накара да се чувства спокойно. Хората са различни и ние, които имаме опит в избора и управлението на служители и екипи, трябва да знаем как да проведем интервюто, така че да предразположим кандидата да демонстрира най-доброто от себе си.

Кое е надделявало досега в опита Ви при избор на кандидат - възнаграждението или желанието за развитие в компанията? Бихте ли назначили кандидат, ако не отговаря на много от условията ви, но виждате сериозен потенциал да навакса и развие липсващото?

Когато правя обяви за работа, винаги поставям възнаграждението, което давам на кандидатите за тази позиция. Така, че кандидатите са подготвени какво да очакват. Не бих искала да губя нито моето време, нито времето на кандидата. Случвало ми се е да имам добър кандидат, но да поиска нереално висока заплата за нашия сектор. Съответно въпреки квалификациите и опита му, аз не бих могла да си позволя да го взема на работа. Изключително демотивиращо действа и на членовете на екипа ако има прекалено големи разлики в заплатите им, защото при нас всеки допринася еднакво за успеха на компанията. Аз не толерирам посредствената работа.

Аз инвестирам в развиването на знанията и уменията на служителите в печатницата. Основно правило, което следвам е създаването на екип от лидери, а не екип, който сама да водя като лидер. В моя екип много държа хората да се харесват, да имат добри отношения и добра синергия помежду си. В моя екип не искам хората да се състезават един с друг, а да се допълват. Всеки един от тях е много различен, с уникални качества, добър в своята сфера. Успехът на една компания се крие в разнообразието на характерите и уменията на нейните служители.

Аз развивам колегите си, искам те също да придобиват нови знания и умения, да растат като личности и професионалисти заедно с мен. Аз давам възможност на моя екип да участва активно, когато правим график на задачите, измисляме нови продукти или ги подобряваме, изслушвам тяхното мнение много внимателно. Опитвам се винаги да се поставя на тяхното място. Откривам талантите на екипа си и ги развивам максимално.

Как изглежда идеалният кандидат за работа във вашите очи и разбирания? Кои са трите най-ценни качества, които биха ви впечатлили? В какви корпоративни ценности възпитавате служителите си?

За мен идеалният кандидат на първо място трябва да бъде професионалист в това, което прави и да умее убедително да демонстрира своя професионализъм по време на интервюто. Това може да стане по няколко начина:

като разкаже на предишния си опит на подобни позиции
като разкаже за образованието си или допълнителните квалификации, които е придобил за позицията, за която кандидатства
като демонстрира на практика уменията си по време на интервюто при поставяне на конкретна задача свързана с позицията, за която кандидатства

Източник: Асоциация на жените предприемачи в България „Селена"

Второто качество, което трябва да притежава идеалния кандидат е отговорност към поставените му задачи и инициативност. Не обичам да трябва да побутвам някого да работи на сила. Не мога да бъда постоянно в офиса и самосъзнанието на човек, че трябва да си свърши работата по възможно най-добрия начин, а не да прекара 3 часа на телефона, докато няма кой да го наблюдава, е много важно качество, което търся в кандидатите. Мога да допълня, че е човешко да се греши. Много важно е обаче, когато допуснем грешка, да поемем отговорността за нея, а не да прехвърляме отговорността на някой друг. Търся хора за екипа си, на които мога да се доверя повече, отколкото на себе си. Хора, които са толкова отдадени на компанията, колкото съм и аз. Много се радвам, че имам такива хора в екипа си и работим заедно вече дълги години.

Третото много важно качество, което търся в идеалния кандидат е желанието му да се учи и да придобива нови знания и умения. В това динамично време е много важно да си гъвкав и да можеш да покриеш и друга позиция и работа при необходимост. Като пример мога да дам мой колега, който беше отличен графичен дизайнер, научи се да печата на машините, беше добър организатор, можеше да монтира, да шие и да прави довършителни операции като рязане и поставяне на капси. Разбира се, такива кандидати са рядкост, но дори и в момента, когато се налага имам хора в екипа, които спокойно могат да покрият няколко позиции. Аз самата участвам в довършителните операции, монтажите на фолиа, дори печата. А в момента с дигитализирането на рекламния пазар, се записах заедно с двама от моите колеги на специална квалификация по дигитален маркетинг, за да сме в крак с новите тенденции.

Един добър лидер трябва да дава пример и да изгражда ценности и визия за хората си. Лидерът трябва да ги насърчава с похвали, защото насърчаването е кислородът за душата. Като лидер винаги имам план на работата, но не ме е страх да го променя, когато е необходимо, за да посрещна трудностите като кризата Ковид 19. Други ценности, които проповядвам в компанията си са разбирателството между хората в екипа, точността и отговорността, искреността и зачитането на различията. Много важна ценност, която хората в екипа ми трябва да имат, това е емпатията. Когато твой колега има нужда от помощ, ти трябва да му помогнеш. И не говоря само за трудност в професионално отношение, но и в лично. Взаимопомощта е много висша ценност за компанията и без взаимопомощ и подкрепа, нито компанията, нито хората в нея могат да се развиват.

Какви са впечатленията Ви от стажантските програми във вашата компания? Успявате ли да откриете достатъчно таланти, които да направят първите си кариерни крачки в нея? Какво мислите за новата вълна младежи, които идват от университетите?

От няколко години провеждаме стажантски програми. Включвали сме се в инициативата на Junior Achievement в България - "Мениджър за един ден". При нас провеждат своята задължителна практика учениците от 11-ти клас от Професионална гимназия по екология и биотехнологии "Проф. д-р. Асен Златаров" в София. Това лято имахме и ученици от 12-ти клас на Софийска Математическа гимназия, които правиха своя летен стаж. Изключително съм впечатлена от младежите от СМГ. Те демонстрираха голямо желание за работа и много големи знания и възможности. Допринесоха с реални проекти за нашата работа. Не исках да се разделям с тях. Изключителни млади хора с огромен потенциал.

Имаме много млади хора в екипа си, които директно идват от университета. Имаме и такива, които са стигнали до някъде в университетското си образование и са го прекъснали поради различни причини. Най-често младите хора, които идват от университета, са и работили по време на своето образование, за да се издържат. Това прави знанията им изключително практически насочени, което е плюс, когато дойдат да кандидатстват за работа. Младежите носят една свежа енергия, имат много по-различни и оригинални идеи. Аз имам късмета да съм попаднала на много отговорни и отдадени млади хора, които работят в печатницата.

Източник: Асоциация на жените предприемачи в България „Селена"

Разкажете ни с няколко думи най-важните акценти от Вашите първи стъпки в кариерата. Ако се върнете назад във времето бихте ли променили нещо? Кой е най-важният момент, който предопределя Вашата кариера?

Аз започнах да работя като мениджър в IT компания, когато бях в края на трети курс в Американския университет, на 21 години и затова имам вече 18 години професионален опит. Тъй като учех в Благоевград, а работех в София, пътувах доста, но успявах успешно да комбинирам и учението и работата. Имах възможността още в крехка възраст да наема и обуча мой екип, който се занимаваше с customer support на on-line продуктите, които създавахме в компанията. Работата ми беше много отговорна и добре платена. Даде ми изключителна независимост. Стъпката, която предопредели моята кариера и я насочи в посока маркетинг и реклама е смяната на работата ми, когато завърших Американския университет. Реших, че искам да се занимавам с нещо по-креативно, което да ми позволява да общувам с повече хора и кандидатствах в рекламна агенция "Лео Бърнет" за позицията медия планьор. Тази позиция беше 4 пъти по-ниско платена от тази, която заемах, но аз взех решение да приема новата позиция, защото видях възможност за развитие. Рекламата беше и работата, която кореспондираше повече на моята творческа натура и това, че обичам да бъда на сцена, да презентирам, да говоря и да създавам красиви и смислени проекти. Не съжалявам за това мое решение, защото то ме доведе след това до работата ми в AVON Bulgaria, която беше изключително интригуваща и удовлетворяваща, защото имах много добри ръководители, от които научих изключително полезни знания и умения за бъдещето си развитие.

Следващата сериозна и предопределяща крачка, която поех в моето кариерно развитие, е напускането на корпоративния свят и мечтаната работа и гмуркането в дебрите на предприемачеството със създаването на печатница Magic Outdoor през 2007 г. Не мога да не споделя, че предприемачеството е доста голямо предизвикателство, особено за дамите, които искат да създадат и семейство и да отглеждат отговорно децата си. Няма невъзможни неща, но всичко има своята цена. Много важно е да намериш баланса, който да ти носи удовлетворение.

Промениха ли се критериите ви за оценка на работата на настоящи и бъдещи служители в условията на Ковид? Какви политики водите за стиковане на колектива и позитивна работна атмосфера?

За мен най-важното в условията на Ковид е да запазя екипа си като намирам клиенти, чийто бизнес не е засегнат от ситуацията. Затова и мога да споделя, че отдадеността на компанията и отговорността в условия на Ковид са качества, които в момента оценявам дори още по-високо отпреди в членовете на екипа си. Няколко пъти събирам екипа и споделям с тях, че е много важно именно сега да се подкрепяме и да оцелеем заедно в тази криза. Всичко е в нашите ръце, трябва да сме гъвкави и да сме подготвени за промените, които настъпват. Не обичам пораженческо поведение и държание и смятам, че винаги има изход от всяка неблагоприятна ситуация. За мен "не мога" е равно на "не искам" или "не искам да положа усилия". Затова оценявам много високо хората в екипа ми, които се борят наравно с мен за оцеляването и успеха на компанията.

За да сплотявам екипа си организирам team building-и в спа хотели извън София, игри, забавления, танци, лотарии, подаръци. Плавахме с лодки по Искъра, правихме коледни сладки и шоколад, ходихме на рилските езера, търсихме съкровища в Банкя и ядохме пица след това. Направих им и един анализ на силните и слабите страни и как се позиционират те в екипа. Беше много полезно и за мен и за тях. Не правя делението шеф - служител. За мен моите служители са мои колеги. Не обичам да бъда наричана шеф. Не мога да скрия, че срещам трудности понякога и недоволство, но се опитвам с разговори и споделяне да превъзмогваме заедно трудностите.

Кой работен модел предпочита вашата компания - работа в офис, в домашни условия или в зависимост от ангажиментите на всеки един? Очаквате ли след 2-3 години стандартното работно място да изглежда по различен начин?

В печатницата само дизайнерите и аз бихме могли да работим в домашни условия и по време на пандемията го правехме на смени. Редувахме office и home office. За колегите, които се занимават с печат, довършителни операции и монтаж е невъзможно да работят в домашни условия. По време на тази пандемия много големи компании, чийто бизнес може да се извършва от разстояние през компютър и телефон, разбраха, че могат да спестят много средства от наемането на огромни офис сгради. Освен наема, тези компании пестят и от режийни разходи като ток, вода, консумативи. Това, което аз наблюдавам и това, което мои близки, колеги и приятели, които са home office, споделят е че сега дори работят повече. Трудно разграничават служебния и личния си живот и прекарват повече часове в работа.

Има хора, които предпочитат варианта на home office, защото той им дава възможност да работят от всяко едно кътче на света, спестява им времето на транспортиране до офиса и обратно и им дава възможност да бъдат с децата си, когато са в on-line обучение. Но има и такива хора, които предпочитат да се върнат обратно в офиса, при колегите, към стария си ритъм на живот. Липсват им социалните контакти, трудно се концентрират у дома и вече са доста уморени от факта, че им се налага да съчетават домашните и професионалните си задължения по време на целия работен ден. Имам познати, които цялото семейство работят и участ от дома си и това създава предпоставки за доста сериозна изнервеност и липса на уединение, фокус и концентрация.

Аз лично смятам, че най-доброто решение, което работи за мен е баланса на работа от дома и от офиса, особено, когато децата са в on-line oбучение и трябва да им помогнеш или да ги наглеждаш дали изобщо учат. А и понякога, някои мои проекти изискват повече тишина, спокойствие и концентрация, които мога да получа у дома си, когато малкото ми дете е на градина. В печатницата сме 15 човека, звънят телефони, идват клиенти, шумят машини и доста често не мога да се концентрирам. Затова и смятам, че след 2-3 години хората ще могат да избират между home office и office работа и ще могат да ги комбинират в най-работещия за тях и компанията вариант. Това ще доведе до пустеещи офис сгради и спадане на наемите. Това е бъдещето, дигитализацията и работата в on-line среда ще доминира. В момента срещите ми в zoom, viber, messenger, team и т.н. са 50% от всички мои срещи. Това неминуемо ще доведе до едно отчуждаване на хората, защото личният контакт и общуване на живо не могат да бъдат сравнение откъм качество с дигиталното общуване.