WorkTalent.com е новата платформа на Dir.bg за търсене и предлагане на работа и стаж.

В желанието ни да се опитаме да подобрим комуникационната среда между работодател и кандидат, ви попитахме в поредната ни анкета за предизвикателствата на работното ни място:

В кой часови пояс сте най-продуктивни?

  • 46% отбелязват 10-12 преди обед
  • 32% имат най-силна работна енергия от 08-10 сутрин
  • 13% са посочили 16-18 часа преди края на работния ден
  • 9% са избрали опцията 14-16 часа следобед

За да коментираме темата и резултатите от анкетата, от WorkTalent.com се обърнахме за експертно мнение към Петър Джугански, HR експерт, който се занимава се с подбор на кадри и тяхното развитие. Автор е на десетки статии на бизнес тематика, организатор на редица HR конференции, води собствен подкаст посветен на управлението на хора.

Г-н Джугански, съдейки от Вашия работен опит, какъв тип са хората, които са най-продуктивни преди обяд?

Много добър въпрос, на който обаче не бих могъл да дам категоричен отговор. Науката и различните изследвания показват, че хората които са по-продуктивни преди обед така наречените morning person (сутрешни хора) са по-продуктивни от тези, които предпочитат да работят в по-късните часове на деня. Независимо от това кога предпочитаме да работим е важно да следваме своя естествен биологичен ритъм и ако е възможно така да подреждаме своя работен график, за да бъдем максимално продуктивни.

Какво можем да кажем за тези, които работната им енергия идва във втората част на работния ден?

За хората, чиято работна енергия достига пика си във втората половина на работния ден, е за предпочитане да планират по-важните си задачи и срещи по-късно през следобеда. Това ще им позволи да използват пиковата си продуктивност за важни и изискващи внимание задачи, докато сутринта могат да се справят с по-малко изискващи концентрация задачи.

Немалко хора коментират, че намират своята концентрация след работно време, на спокойствие, в своя дом. В чисто психологически план, това какви сигнали дава?

Хората, които изпитват увеличена концентрация след работното време, когато се приберат у дома, вероятно търсят лично пространство и спокойствие за оптимална продуктивност. Това подчертава комфорта и контрола, които чувстват в домашната обстановка, позволявайки им да се фокусират без допълнителни отвличащи фактори от работната среда. В психологически план, това може да указва на потребността от личен комфорт и спокойствие, които подобряват работната им ефективност.

Има ли рецепта за намиране на точния баланс между работните и личните ни ангажименти?

Най-добрата рецепта за мен е да открием работа, която ни позволява да бъдем себе си през целия ден и да ни дава достатъчно свобода да подреждаме работните си задачи така, че да може максимално лесно да ги съвместяваме с личния си живот.

Кой според Вас е най-ясният сигнал, че сме на прага на сериозен работен бърнаут?

Едни от ясните сигнали за сериозно работно прегаряне включват нарастваща умора, загуба на интерес и мотивация, намалена концентрация и продуктивност. Особено важни могат да бъдат и физическите проявления, като например проблеми със сън, както и постоянно чувство на нервозност.

Привърженик ли сте на идеята за 4-дневна работна седмица и има ли почва тя у нас?

Привърженик съм на всеки модел на работа, който би направил хората по-щастливи и богати. За болшинството от професиите все още не виждам как 4-дневната работна седмица може реално да бъде имплементирана без това да доведе до загуба на продуктивност и увеличени разходи за допълнителна работна ръка, но експериментите в редица страни може да ни убедят категорично в обратното. Има почва у нас, като тепърва ще виждаме все повече компании, които ще предлагат по-гъвкави форми на работа.

Все повече хора искат гъвкаво работно време. Те да определят къде, кога и как да извършат своите ангажименти. Звучи логично, но как мениджмънтът на една компания може ясно да прецени на кои хора да се довери?

Ако човек е решил да не си върши работата, това дали е в офиса или във вкъщи няма особено значение. Не трябва да приемаме гъвкавото работно време и възможността за отдалечена работа като някакви права по рождение, а по-скоро като привилегии. В този смисъл е и наша отговорност - на служителите, да работим така от разстояние, както бихме го правили и в офиса. Много от мениджърите трябва да променят своя мироглед и да гласуват повече доверие на хората, с които работят.

Да завършим днешното ни интервю с въпроса - кои са основните фактори, които ни карат да ходим с удоволствие на работа?

Oсновните фактори, които ни мотивират да ходим на работа с удоволствие, включват изпълнението на смислена и предизвикателна работа, работата с приятни колеги в добра работна обстановка и наличието на добро възнаграждение и бонуси. Тези аспекти играят ключова роля в постигането на работна удовлетвореност и поддържането на вдъхновение в професионалния живот.

Публикацията е предоставена от WorkTalent.com