Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са изключително важни. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България. Преди година Dir.bg стартира своята платформа "Идеалният кандидат", която улеснява процеса на търсене и предлагане на стажове. Заедно с нейното начало, поставихме старт и на специалната ни рубрика "Формулата за успешна кариера", в която разговаряме с популярни, интересни и успешни личности, които вдъхновено разказват за своя кариерен старт.

"Успях да постигна всичко, за което си бях мечтал тогава. Всичко, което си пожелае човек, може да се сбъдне. То зависи само и единствено от това колко силно го желае и на какво е способен за да го постигне. Не мога и не искам да кажа, че съм надминал мечтите или очакванията си. Вярвам, че те продължават да се случват с всеки изминал ден. И най грандиозните неща тепърва предстоят", споделя Тодор Дърлянов, следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "Формулата за успешна кариера".

Кой е той?

На 30 години съм. Роден в Поморие. Завършил съм в професионалната гимназията по Туризъм "Иван Вазов" в Слънчев бряг. (Паралелка "Мениджмънт Управител Хотелиерство"). Работя като актьор в Драматичен Театър Пловдив от 2014 г. През 2017 година основах бранда за бижутерия DURLY | HOUSE. 2018 година ми хрумна една идея. Започнах да правя колажи от театрални флаери и плакати. Така се роди DURLY | HOUSE art. И започна моето начинание в производството на дрехи. Веднъж в годината правя изложба на колажите, които съм направил през годината и изложба на дрехите, които съм направил. Някои от тях - тениски със щампи на колажите. Всичко е подплатено с традиционен национален кетъринг и вино в буркани. Творческите ми планове не спират до тук. Продължавам да "откривам нови пътеки и да ги отъпквам".

Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?

Първите ми стъпки в моята кариера бяха в Поморие. Бях на 15 или 16 години, може би. Имах среща с двама приятели, съученици. Закъсняха за срещата, но все пак дойдоха, казаха ми, че няма да могат да останат, защото са на репетиции в театъра. Поканиха ме с тях. Категорично отказах да се занимавам с такива глупости и да си губя времето. Все пак успяха. Отидох на тези репетиции... Репетираха "Рейс" на Станислав Стратиев. Влязох в театралната зала на Санаториума, почувствах спокойствие. Видях тези луди хора, които сменят поведението си за стотни от секундата. Стана ми много интересно и си казах "Аз съм за тук". В края на репетицията попитах по стар български обичай "Кой е шефа тук. С кого трябва да говоря, за да се присъединя към вас?". Проведох много кратък разговор със секретаря на Читалището и ръководител на актьорската трупа, прекрасната Маргарита Гюрова. Тогава тя ми каза следното:

- Утре заминаваме на турне в Трявна. Искаш ли да дойдеш? Ще ни помагаш с каквото можеш, а по натам ще те включим в представлението?

Разбира се, че приех! Още не бях говорил с родителите си, но това никога не е проблем за един пубертет. Прибрах се и започнах да си оправям багажа. Баща ми влезе в стаята видя какво правя и ме попита:

- Къде ще ходиш?

- В Трявна с трупата на театър. (казвам му)

Погледна ме с една тънка усмивка и ми каза:

- Само с това не се беше занимавал. Добре, отивай.

Това са първите ми спомени от тази професия. Впоследствие има и още много забавни случки разбира се.

Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?

Честно казано не мислех за това. Не мислех какво ще стане, как ще се развият нещата. Просто се забавлявах и си живеех живота. Имах усещането, че искам да се занимавам с това и да продължа да се занимавам с него. Бях твърдо решен, че ще стана актьор.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?

Успях да постигна всичко, за което си бях мечтал тогава. Всичко, което си пожелае човек, може да се сбъдне. То зависи само и единствено от това колко силно го желае и на какво е способен, за да го постигне. Не мога и не искам да кажа, че съм надминал мечтите или очакванията си. Вярвам, че те продължават да се случват с всеки изминал ден. И най грандиозните неща тепърва предстоят.

Има ли нещо, което бихте променил тогава, ако можеше да се върнете в тези години?

Не, не бих променил абсолютно нищо. Щастлив съм, че животът ми се е развил точно по този начин. Благодарен съм на родителите си, че ме подкрепяха във всичко, с което започна да се занимавам. Никога не са ме спирали. Освен вътрешния дизайн, но ако те не ме бях спрели тогава.... Нямаше да открия театъра. Аз имам едно правило и го следвам стриктно: "Никога не съжалявай за нищо!"

Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?

Никога не съм бил на стаж. Занимавал съм се с много неща през годините и съм чиракувал, това мисля, че може да се нарече стаж. Няма как да научиш тънкостите и чарковете на дадена структура, ако не бъдеш стажант или чирак в дадена сфера, фирма или каквото и да е. Занаят се краде! Някой трябва да ти даде тези познания, но и ти трябва да дадеш. Това е животът "Даваш и взимаш".

Преди 1 година Дир.бг стартира своя платформа за студентски стажове, която нарече "Идеалният кандидат". Според Вас какви качества трябва да притежава идеалния кандидат в студентските години, за да впечатли компаниите и да го поканят на стаж?

За мен е важно само да има желание за работа. Всичко друго се учи. Много пъти съм водил разговори с жени, които не могат да готвят. Те твърдят, че не могат да се справят. Каквото и да захванат, не се получавало. Няма такова нещо като не мога! Те просто не желаят да се научат. Опитали са и са изгорили нещо. Същото е и в бизнеса. Идва човекът, който знае как се прави и ти показва, дава ти точната рецепта, която ти следваш, за да получиш крайния резултат. Всеки може да се справи с всичко ако иска!

Какви са трудностите, които според вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж?

Честно да ви кажа не съм много запознат с тази страна на монетата.

Достатъчно ли е нивото на подготовка, което дават университетите в България? Какви са акцентите, с които бихте подкрепили или не българската образователна система?

На мен университета и преподавателите ми от екипа на проф. Здравко Митков, при когото завърших, ми дадоха абсолютно всичко нужно, за да се справя с живота. Не съм задълбавал в проблемите в образователната система, поради второто правило, което следвам в живота си "Мога ли да направя нещо? Нещо зависи ли от мен?". В случая нищо не зависи от мен и с нищо не мога да помогна. Млад съм още за политическа кариера.

Каква е рецептата за кариерен успех на Тодор Дърлянов?

Сутрин на гладно 3 лъжици усмивки, 3 лъжици борбеност, една торба идеи, 1 литър любов (Бърка се докато се получи хомогенна смес).

След това се поръсва с: "Никога не съжалявай за нищо", "Изхождай от ситуацията" и "Какво зависи от мен", "Мога или не мога да направя нещо" и се пече в предварително загрята фурна 24 часа на слаб огън.

НЕ БЪРЗАЙТЕ. БЪДЕТЕ ТЪРПЕЛИВИ. НЕ УВЕЛИЧАВАЙТЕ ОГЪНЯ, ЗА ДА СЕ ИЗПЕЧЕ ПО БЪРЗО. ИМА ОПАСНОСТ ДА ГО ИЗГОРИТЕ.

ПС: Когато ви срещнат на улицата, на работа, в магазина и ви попитат "Как си?" Отговорът винаги трябва да е един и същ. "Аз винаги съм добре" (С усмивка) Усмихвайте се и давайте повод на други да го правят.

Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?

ЩАСТИЕ/КУПОН/ЕМОЦИЯ

Случващото се и реализацията Ви към момента са огромен повод за лична и на близките Ви гордост. Какви съвети получавате именно от тях?

Да си остана все същия и ако мога да не се променям. Човек прави промени с настъпването на някой негово периоди в живота, заради семейство, заради партньор, заради любов. Близките и семейството ни ще ни обичат и подкрепят в каквото и да се превърнем, но най добре ще е да си останем такива каквито сме вътре в себе си и да го показваме.

А, какви са Вашите съвети към младите хора в страната? Ако зависеше от Вас, как бихте ги мотивирали да проведат стаж и да се развиват кариерно?

Представете си, че ключът на вашата работна мечта се намира на връх Мусала. Нужно е само да се качите там и да го вземете. Красивите езера, които ще наблюдавате по пътя към върха са вашите стажове. От тях ще вземете нужния опит, за да се справите с по-стръмните участъци. Нужно Ви е да съставите стратегия/план, как да стигнете до там? Качете се и си го вземете, не е толкова далеч. Не отлагайте, а действайте!

Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и близките Ви хора?

Хвърлихте ме в тъча. На този етап нямам отговор на въпроса Ви.