2026-а ще бъде годината на водата: Светът изостава в битката със засушаването
Всяко евро, вложено в синята икономика носи 10 евро възвръщаемост веднага, стана ясно по време на дискусия на Green Transition Forum 6.0
Устойчивото управление на водните ресурси и развитието на синята икономика изискват спешни и координирани действия както на европейско, така и на национално ниво. Това беше основната тема на дебат между участниците в панелната дискусия "Мащабиране на устойчивия растеж чрез екологична политика и синя икономика", проведена в рамките на четвъртия ден на Green Transition Forum 6.0 - най-голямата платформа в Централна и Източна Европа за дебат по темите за устойчивото развитие и икономическата трансформация.
Форумът се организира от Dir.bg и се провежда от 1 до 6 юни в София, събирайки на едно място политици, представители на бизнеса, експерти и международни организации.
Сред основните изводи от дискусията беше разбирането, че водата и океаните не са просто природен ресурс, а жизненоважни системи за поддържане на живота, икономиката и климатичния баланс на планетата. Според участниците устойчивият растеж на синята икономика може да бъде постигнат единствено чрез по-тясно обвързване на екологичните политики с пазарните механизми и чрез премахване на административните пречки пред инвестициите и иновациите.
Откривайки панела, модераторът Юлиан Попов постави акцент върху нарастващото значение на водната тема както за Европа, така и за България. Той подчерта, че въпросите, свързани с моретата, океаните и водните ресурси, вече се разглеждат не само през екологична, но и през икономическа и геополитическа призма.
"Днес ще говорим за синята икономика, за водите, морето и океана - теми, които стават все по-важни за развитието на обществата и икономиките. Морето е част от океана и затова разговорът за Черно море е неразделна част от глобалния разговор за океаните. В същото време България е в ключов етап от процеса по присъединяване към ОИСР и именно секторът на околната среда и водите е сред най-добре представящите се в изпълнението на необходимите критерии. Това е доказателство, че доброто управление има реално значение и носи конкретни резултати", заяви Попов.
Той отбеляза, че през последните години Европейската комисия демонстрира все по-силен ангажимент към темата за океаните и водните ресурси, като причините за това далеч надхвърлят екологичния дневен ред.
"Виждаме много сериозен ангажимент от страна на Европейската комисия по темата за океаните. Това не е случайно. Съществува глобална база данни за водните ресурси, която показва, че в света вече са регистрирани над 2500 конфликта, свързани с водата, а броят им продължава да расте. Това показва колко стратегически ресурс се превръща водата и колко важно е нейното управление", посочи Попов.
По думите му засилващият се интерес на Брюксел към Черноморския регион е още едно доказателство за нарастващото значение на водната тематика.
"Европейската комисия наскоро публикува своя стратегически подход за Черноморския регион. Това е ясен знак, че интересът към Черно море се увеличава. Този интерес започва от въпросите на сигурността, но много бързо се простира към икономиката, енергетиката, транспорта и развитието на синята икономика", отбеляза той.
Попов обърна внимание и на тревожни тенденции, свързани с климатичните промени и състоянието на Черно море.
"Черно море е едно от най-бързо затоплящите се морета в света. Това е факт, който трябва да бъде отчетен много сериозно както от политиците, така и от бизнеса. Друг показателен факт е, че 95% от езерната площ на България се намира в крайморските райони. Това показва колко тясно са свързани нашите водни екосистеми и колко важно е тяхното интегрирано управление", подчерта той.
В рамките на дискусията участниците се обединиха и около необходимостта от значително увеличаване на инвестициите в научни изследвания, иновации и нови технологии за управление на водните ресурси. Според тях справянето със засушаванията, водните кризи и последиците от климатичните промени изисква много по-добра координация между европейските институции, националните правителства и бизнеса.
Политиките за океаните и водите се превръщат във все по-важен приоритет за Европейския съюз, а бъдещето на икономическата устойчивост, климатичната сигурност и конкурентоспособността на Европа е пряко свързано със способността ѝ да опазва и управлява своите морски и водни ресурси. Това подчерта Ивелина Василева, член на Борда на мисията "Възстановяване на нашите океани и води" към Европейската комисия, по време на панела, посветен на синята икономика и устойчивото управление на водните ресурси
В началото на изказването си Василева подчерта личната си ангажираност към темата, която съчетава както професионален, така и емоционален елемент.
"Безспорно, в качеството си на член на мисията за възстановяване на океана и водите и чрез ангажираността си с европейските политики, за мен са изключително важни дебатите и възможностите, които можем да обсъждаме и развиваме заедно. Трябва да призная и нещо лично - аз съм морски човек и темите, свързани с морето, винаги са били много близо до сърцето ми", каза тя.
По думите ѝ ролята на океаните за бъдещето на планетата продължава да бъде подценявана въпреки огромното им значение за живота и климата.
"Факт е, че политиката за океана става все по-значима и все по-приоритетна на европейско ниво. Но преди всичко трябва да си припомним няколко основни истини. Океанът е най-голямата система за поддържане на живота на планетата. Той има централна роля за екологичния баланс и функционира като основен климатичен регулатор. Над 90% от излишната топлина и енергия, генерирани от климатичните промени, се абсорбират именно от океана. В същото време морските екосистеми поддържат близо 80% от биоразнообразието на Земята", подчерта Василева.
Тя отбеляза, че въпреки стратегическата си роля океанът все още остава недостатъчно проучен и разбран, което изисква много по-сериозни усилия от страна на институциите, науката и обществото.
"Колкото и парадоксално да звучи, океанът продължава да бъде недостатъчно добре проучен и недостатъчно добре разбран. Именно затова са необходими повече инвестиции в научни изследвания, повече знания и по-голяма обществена ангажираност по темата", заяви тя.
Според Василева Европа има всички основания да постави океаните в центъра на своята дългосрочна стратегия за развитие.
"Европа е съюз на океана. Тя е била съюз на океана много преди да стане Европейски съюз. Всъщност това е най-морският континент в света и огромна част от неговия исторически успех се дължи именно на географското му положение. Макар да е сравнително малък по размер, Европа разполага с най-голямата морска територия. Деветдесет процента от световната търговия и 40% от вътрешната търговия в ЕС преминават по море, а 95% от всички данни, които използваме ежедневно, пресичат океаните чрез подводна инфраструктура", посочи тя.
По думите ѝ Европейската комисия вече ясно е осъзнала стратегическата значимост на океаните и е започнала да изгражда цялостна политика в тази посока.
"Още в началото на настоящия мандат председателят Урсула фон дер Лайен постави океаните високо в политическия дневен ред чрез инициативата за създаване на Европейски пакт за океана. За първи път в историята на Европейската комисия имаме комисар, който отговаря специално за океаните, както и комисар с ресор, посветен на устойчивостта на водите. Това е ясен знак за новото значение, което Европа отдава на тази тема", каза Василева.
Тя обясни, че Европейският пакт за океана вече се оформя като водещата стратегическа рамка за европейските политики в тази област.
"Пактът беше представен пред международната общност по време на Конференцията на ООН за океаните и показва амбицията на Европейския съюз да заеме лидерска позиция в глобалните усилия за опазване и устойчиво използване на морските ресурси. Документът се основава на шест основни стълба - развитие на устойчива и конкурентна синя икономика, опазване здравето на океана, подкрепа за крайбрежните общности, засилване на международната дипломация по темата, по-добро управление и повече инвестиции в знания, наука и иновации, както и укрепване на морската сигурност и отбраната", обясни тя.
Василева подчерта, че следващата голяма стъпка ще бъде приемането на Европейския акт за океана, който трябва да обедини всички политики и регулации в една цялостна рамка.
"Това ще бъде най-важният законодателен акт в областта на океанската политика. Неговата цел е да интегрира всички аспекти, свързани с морето - икономика, социално развитие, опазване на околната среда, климатични политики и геополитически въпроси. Очакванията са той да намали бюрокрацията, да подобри координацията между държавите членки, да модернизира морското пространствено планиране и да създаде по-ефективни механизми за управление", посочи тя.
Сред ключовите инициативи, които ще бъдат развивани през следващите години, е и т.нар. цифров близнак на океана.
"Това е една от най-амбициозните европейски инициативи. Целта е да се създаде платформа с отворен достъп до данни за учени, предприемачи, политици и граждани. Тя ще позволява по-точни прогнози, по-добро вземане на решения и по-ефективно управление на морските ресурси въз основа на реални данни и научни доказателства", обясни Василева.
Тя представи и резултатите от мисията "Възстановяване на нашите океани и води", стартирала през 2021 г. в рамките на програмата "Хоризонт Европа".
"От старта на мисията досега по линия на "Хоризонт Европа" са инвестирани над 600 милиона евро. В момента се изпълняват 81 проекта в повече от 345 демонстрационни локации. Към мисията вече са се присъединили над 80 европейски региона, а общата стойност на инициативите и проектите, включени в Хартата на мисията, надхвърля 9 милиарда евро. Това показва, че темата вече се превръща в реален двигател на инвестиции, иновации и регионално развитие", заяви тя.
В заключение Василева предупреди, че въпреки напредъка финансовите ресурси за политиките, свързани с океаните и водите, все още остават недостатъчни.
"В момента текат преговорите по следващата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз и е изключително важно всички тези амбиции да бъдат подкрепени с адекватно финансиране. За съжаление ресурсите все още не са достатъчни. Говорим за около 2 милиарда евро за политики, свързани с океана, което е далеч под необходимото. Ако искаме тези политики да бъдат успешни и да работят в полза на обществото, икономиката и бъдещите поколения, трябва да инвестираме значително повече в тяхното изпълнение", заключи Ивелина Василева.
В изказването си по време на панела, посветен на водите, климата и синята икономика, Уалид Уеслати, началник на отдел "Климат, биоразнообразие и води" в Дирекцията по околна среда на Организация за икономическо сътрудничество и развитие, отправи силно предупреждение, че светът навлиза в период, в който водата ще се превърне в един от най-важните стратегически ресурси.
Според него 2026 г. ще бъде определяща за глобалния дебат по темата, тъй като международната общност все по-ясно осъзнава мащаба на водната криза и последствията от нарушаването на естествения хидрологичен цикъл.
"2026 година ще бъде годината на водата по много причини. Предстои важна Конференция на страните по Конвенцията на ООН за борба с опустиняването, която ще се проведе в Монголия и на която една от централните теми ще бъде справянето със засушаването. Но още по-значимо е, че Организацията на обединените нации организира нова глобална конференция за водата - нещо, което не се е случвало от десетилетия. Това показва колко сериозен е станал проблемът и колко важно място заема той в контекста на изпълнението на Целите за устойчиво развитие до 2030 г., особено Цел №6, която е посветена именно на достъпа до вода и устойчивото управление на водните ресурси", заяви Уеслати.
Той подчерта, че светът вече изостава значително от поставените цели и че проблемът далеч не се ограничава до отделни региони.
"Не е тайна, че не вървим по график. Всъщност изоставаме сериозно. Днес близо три милиарда души по света все още нямат гарантиран достъп до безопасна вода. Това само по себе си е огромно предизвикателство, но ситуацията става още по-тревожна заради нарушаването на глобалния хидрологичен цикъл. От една страна стои изменението на климата, което оказва все по-силно влияние. От друга страна са нашите икономически дейности - урбанизацията, инфраструктурното развитие, промените в земеползването, прекомерната експлоатация на природните ресурси. Всички тези фактори заедно променят начина, по който водата циркулира в природата", обясни той.
Уеслати обърна внимание, че водата трябва да се разглежда като единна система, в която океаните, реките, почвите и горите са взаимосвързани.
"Често говорим за водата като за отделен ресурс, но всъщност тя е част от сложен цикъл. Имаме това, което наричаме синя вода - реките, езерата, моретата и океаните. Но имаме и зелена вода - влагата, която се съдържа в почвите, горите и растителността. Когато нарушаваме едновременно и двата компонента, ние нарушаваме целия хидрологичен цикъл. А последствията вече са видими навсякъде - по-чести и по-тежки засушавания, екстремни наводнения и все по-голяма нестабилност на водните ресурси", посочи представителят на ОИСР.
По думите му данните показват тревожна тенденция, която изисква спешни политически решения.
"В последния ни глобален доклад за засушаванията установихме, че почти 40% от сушата на планетата вече е засегната от чести и тежки засушавания. Това е огромен дял. Икономическите щети са колосални и се очаква да се удвоят до 2035 година. В същото време наблюдаваме и другата крайност - разрушителни наводнения. Европа преживя редица тежки наводнения през последните години. Все по-често виждаме парадоксалната ситуация един и същ регион да страда едновременно от засушавания и от наводнения. Това е ясен сигнал, че трябва да разглеждаме водния цикъл като цялостна система и да спрем да подценяваме ролята на човешката дейност в неговото нарушаване", каза Уеслати.
Особен акцент в изказването му беше поставен върху икономическата стойност на водата и необходимостта екологичните разходи да бъдат отразявани в пазарните механизми.
"В пазарната икономика почти всичко се измерва чрез цената. Тя показва относителната стойност на даден ресурс или услуга. Проблемът е, че много от реалните разходи за обществото не се виждат в тази цена. Ако една индустрия използва вода и след това изхвърля замърсени отпадъчни води в природата, това създава огромни разходи за обществото. Но тези разходи не присъстват в счетоводните отчети на компанията. Именно тук е ролята на публичната политика - да даде ясен сигнал, че тези щети имат цена и че тя трябва да бъде отчетена", подчерта той.
Според Уеслати именно това е една от най-големите трудности пред съвременната екологична политика.
"На теория това изглежда лесно. На практика е изключително сложно. Не всички компании имат еднакъв капацитет да поемат подобни разходи и затова екологичната политика трябва да бъде не просто строга, а и справедлива. Когато говорим за устойчивост, говорим и за приобщаване. Изискванията трябва да отчитат възможностите на различните икономически участници. Само така можем да постигнем реален преход, без да създаваме нови социални и икономически проблеми", каза той.
Представителят на ОИСР посочи още, че инвестициите във водния сектор са сред най-рентабилните обществени инвестиции.
"Много правителства вече разбират колко важна е устойчивостта на водните ресурси. Данните показват, че инвестициите във водите са едни от най-разумните инвестиции, които обществото може да направи. За всяко 1 евро, вложено в превенция и борба със засушаването, възвръщаемостта достига около 10 евро и то веднага, под формата на предотвратени щети, по-висока продуктивност и по-голяма устойчивост на икономиката", отбеляза той.
В заключение Уеслати подчерта, че без ясна и последователна екологична политика няма как да бъдат привлечени необходимите инвестиции за модернизиране на водния сектор.
"Инвестициите във водите могат да бъдат успешни само ако са подкрепени от силна екологична политика, ясна стратегия и предвидима регулаторна среда. Това важи както за публичните, така и за частните инвестиции. Ако искаме повече капитал да се насочва към водна инфраструктура, към иновации и към устойчиви решения, трябва да изпратим ясен сигнал към пазара. А този сигнал е, че водата не е безплатен ресурс. Тя има стойност и тази стойност трябва да бъде призната, ако искаме да я опазим за бъдещите поколения", каза в заключение Уалид Уеслати.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}