Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са изключително важни. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България. Преди две години Dir.bg стартира своята платформа "Идеалният кандидат", която улеснява процеса на търсене и предлагане на стажове. Заедно с нейното начало, поставихме старт и на специалната ни рубрика "Формулата за успешна кариера", в която разговаряме с популярни, интересни и успешни личности, които вдъхновено разказват за своя кариерен старт.

"В днешно време е много модерно да си "над нещата, да не ти пука". Бих им казала, че не винаги е много "яко" да не ти пука. Ако наистина гориш и искаш нещо, няма как да ти е безразлично, няма как да не ти пука. Бих им казала, че понякога не само трябва, а и е наложително "да ти пука". Повече четете, по-малко скролвайте!", споделя Любомира Башева, следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "Формулата за успешна кариера".

Коя е тя?

Първо благодаря много за поканата в тази рубрика. Поласкана съм, че ми отреждате място до такива успешни млади хора. Аз съм Любомира Башева на 26 години, зодия стрелец, родена в София. През 2019 завърших НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Атанас Атанасов. Към момента имам зад гърба си участия в няколко пълнометражни филма и сериали ("Лошо момиче", "Под прикритие", "Откраднат живот" и др.) също така съм част от трупата на Драматичен Театър "Рачо Стоянов".

Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?

Първите ми стъпки започнаха, когато бях на 14 г. с едно спонтанно записване в актьорската школа на Даниел Ангелов "Училище за таланти", която посещавах уикендите. След това на 16 години имах (мога да я нарека) съдбоносна среща с Мариан Вълев, която ме отведе директно на снимачния терен на сериала "Под прикритие". След това посещавах школата на Малин Кръстев към "Младежки театър" в продължение на година. От там кандидатстването ми в НАТФИЗ и четирите години обучение там.

Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?

Откакто се помня, често съм чувала колко трудна и неблагоприятна е актьорската професия и как дори да си зверски талантлив, това не винаги е гаранция за успех. Трябва доза късмет, "да си на точното място, в точното време". Но аз винаги съм мечтаела смело и съм вярвала. Представяла съм си се да имам възможност да се занимавам и да практикувам професията си.

Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?

Някои от тях се сбъднаха и съм безкрайно благодарна. За други продължавам да работя и да вярвам.

Има ли нещо, което бихте променила тогава, ако можеше да се върнете в тези години?

Преди съм си мислила, че бих направила някои неща различно, самообвинявала съм се. Но с времето се научих и се гордея, че към днешна дата вече съм от типа хора, които вярват, че нещата се случват, точно така както трябва да се случат. Дори и да смяташ, че си допуснал грешка, да извлечеш позитивите, да се научиш от нея. Не бих променила и не съжалявам за нито една крачка по пътя си до сега.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?

Смятам, че един от най-добрите учители е практиката. Във връзка с това подкрепям напълно стажовете като идея и възможност за най-бързо и ефективно развитие във всяка област и професия.

Преди две години Dir.bg стартира своя платформа за студентски стажове, която нарече "Идеалният кандидат". Според Вас какви качества трябва да притежава идеалния кандидат в студентските години, за да впечатли компаниите и да го поканят на стаж?

Самодисциплина, мотивация, добро възпитание.

Какви са трудностите, които според вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж?

Честно да си призная, не съм чувала да има стажове за актьори. Или поне не се нарича по този начин, защото на практика от ден едно в университета, ние започваме нашия стаж, качваме се директно на сцената.

Достатъчно ли е нивото на подготовка, което дават университетите в България? Какви са акцентите, с които бихте подкрепили или не българската образователна система?

Смятам че в България имаме много добри предподаватели и ако човек наистина иска да научи и открадне от тях, то би било достатъчно. При нас в Театралната академия нещата са малко по-различни от другите университети. Както казах, през по-голямата част от времето имаме практически занимания. Които изискват преподавателя да има повече време с даден студент, или в последствие работа върху даден откъс (където сме повече хора). Когато имаме 4 часа на ден, а в класа сме 25, 26 човека, колкото и прекрасен да е преподавателя, то няма време да обърне внимание на всички чисто физически, или дори да старае да е поравно за всички, то времето става адски недосатъчно. В тази връзка, това което бих променила е големината на класове, които се приемат.

Каква е рецептата за кариерен успех на Любомира Башева?

Смятам че истински трябва да гориш и да обичаш професията си, да си много упорит и да допускаш, че може би ще чуваш повече не, отколкото да.

Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?

Полет, приземяване, отдаване.

Случващото се и реализацията Ви към момента са огромен повод за лична и на близките Ви гордост. Какви съвети получавате именно от тях?

Аз не идвам от театрално семейство. Но идвам от семейство с отношение към културата. Борбено и любящо. Винаги съм усещала тяхната безрезервна подкрепа. Естествено е имало и съвети от рода, че трябва да имам и резервен вариант, но много добре ги разбирам защо го мислят и ми го казват. Всеки родител иска детето му да живее добър живот. Просто знаят, че актьорската професия, 2 месеца имаш работа, после 2 месеца нямаш, за съжаляние щатната актьорска заплата е адски незадоволителна и недостатъчна за водене дори на най-непретенциозен начин на живот. Но да, това е проблем на хората, управляващи държавата и мястото на културата в списъка й с приоритети.

А какви са Вашите съвети към младите хора в страната? Ако зависеше от Вас, как бихте ги мотивирали да проведат стаж и да се развиват кариерно?

В днешно време е много модерно да си "над нещата, да не ти пука". Бих им казала, че не винаги е много "яко" да не ти пука. Ако наистина гориш и искаш нещо, няма как да ти е безразлично, няма как да не ти пука. Бих им казала, че понякога не само трябва, а и е наложително "да ти пука". Бих ги посъветвала винаги да гласуват и да осъзнават отговорността си в едно общество. Да мислят в перспектива и какво ще оставим на поколенията след нас. Повече да четат, по-малко да "скролват". Нещо, което съветвам и себе си. Да посещават повече културни мероприятия. Да обичат и да се радват на живота с всичките му възходи и падения.

Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и близките Ви хора?

Искам да знам, че са здрави и удовлетворени. Да знаят, че винаги ще съм до тях и ще ги подкрепям.

ИЗБРАНО

Днес

Великолепният знак на надеждата: "Нотр Дам" заблестя отново в сърцето на Париж (снимки)

42628

Лайф

DARA влезе в най-престижния доклад на световната музикална индустрия

11447

Корнер

Победа по точки направи Кобрата световен шампион на WBA

33685

Impressio

Реставрираната катедрала "Нотр Дам" се открива пет години след опустошилия я пожар

406

Trip

Смъртоносният купон: Възходът и падението на един от най-известните парти градове в света

7049

Вкусотии

Да се забавляваме с децата на Коледа: Как да си направим джинджифилови сладки

1059

Времето

Дъждовете спират, температурите ще достигнат 14 градуса

1990