Формулата за успешна кариера на Лидия Даскалова
Моята голяма кауза е образованието
Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са изключително важни. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България. Преди две години Dir.bg стартира своята платформа "Идеалният кандидат", която улеснява процеса на търсене и предлагане на стажове. Заедно с нейното начало, поставихме старт и на специалната ни рубрика "Формулата за успешна кариера", в която разговаряме с популярни, интересни и успешни личности, които вдъхновено разказват за своя кариерен старт.
"Каквито и житейски избори да правим, никога не трябва да губим усета, че принадлежим към една общност, в която имаме както права, така и задължения. И въпрос на личен избор е дали ще допринесем към подобряването на средата, в която живеем или ще останем пасивни наблюдатели.", споделя Лидия Даскалова, следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "Формулата за успешна кариера".
Коя е тя?
Казвам се Лидия Даскалова, на 28 години съм, живея и работя в гр. София. Средното си образование съм завършила в Първа английска езикова гимназия. След това продължих обучението си в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Никога за мен не е съществувала дилемата дали да замина в чужбина или да остана да се развивам тук - в България. Първото ми висше образование е специалност "Право", а второто - "Политология". Решението да запиша второ висше образование беше продиктувано главно от интереса ми към политиката. Kъм момента работя в Министерството на образованието и науката.
Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?
Професионалният ми път някак винаги е бил свързан с образованието и науката. От ученическите години се зароди интересът ми към неправителствения сектор и възможностите, които той предлага. Включвах се в различни организации и структури, главно свързани с образованието. Другите сфери, които припознавах като важни за мен, бяха младежките политики и доброволческата дейност. В гимназията бях доброволец в Българския младежки червен кръст, членувах и в локалната секция на People to People International - международна организация за културен обмен, благотворителност и младежко сътрудничество. Със съучениците ми редовно организирахме благотворителни събития и базари, които се радваха на голяма подкрепа, включително и сред преподавателите.
Когато постъпих в университета още в първи курс се включих в студентското самоуправление - станах член на Факултетния студентски съвет на Юридически факултет. В същото време станах част и от AIESEC Bulgaria - най-голямата международна студентска организация за развиване на лидерски умения чрез международен обмен. Поради интереса ми към политиката се включих в Студентски клуб на политолога - един от най-активните клубове в Софийския университет, който обединява млади хора, студенти по политология, социология и пр.
Несъмнено обаче, най-емблематичните години от моето следване в университета са свързани с участието ми в Студентски съвет на Софийския университет. На него посветих 3 години - от 2016 до 2019 г. Студентските съвети са единствените органи за защита правата и интересите на студентската общност. Тяхното съществуване е уредено и в Закона за висшето образование. В периода 2018-2019 г. имах честта и удоволствието да бъда Председател на Студентски съвет на СУ, да ръководя неговата дейност и да представлявам всички над 22 000 студенти и докторанти на университета. След изтичането на мандата ми, моята дейност премина на национално ниво. От 2020 г. до 2022 г. бях заместник-председател в Националното представителство на студентските съвети в Република България - националната организация, която представлява правата и интересите на студентите и докторантите в страната. Към момента съм член на Академичния съвет на Софийския университет и на Съвета на настоятелите. Всички стъпки, които съм предприемала в последните години, са ме водили логично към професионална реализация, свързана с образованието. До ден днешен то остава моята най-голяма кауза. Това е и причината да избера да придобия опит в институцията, която отговаря за осъществяването на държавната политика в сферата на образованието и науката. Втората ми кауза има връзка с моята първа специалност - "Право". Смятам, че едно общество се гради върху две солидни основи - качествено и достъпно образование и работеща и справедлива правосъдна система. Липсват ли тези основи, всичко изградено е под риск да рухне. Затова вярвам, че колкото и средства, усилия и ресурс да отделя държавата ни, за да надгражда и развива тези сфери, никога няма да са прекомерни или излишни.
Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?
Ако трябва да бъда напълно искрена - към онзи момент не съм имала точна представа за професионалното си развитие. Мога със сигурност да кажа едно - винаги съм вярвала, че човек трябва да допринася за обществото, в което живее - колкото може и както може. Каквито и житейски избори да правим, никога не трябва да губим усета, че принадлежим към една общност, в която имаме както права, така и задължения. И въпрос на личен избор е дали ще допринесем към подобряването на средата, в която живеем или ще останем пасивни наблюдатели.
Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?
Честно казано ми звучи странно ако чуя, че човек е сбъднал мечтите си. Няма нужда да повтарям клишето, че човек е толкова голям, колкото са мечтите му. Достатъно е да споределя, че за мен няма значение докъде сме стигнали в своя професионален път - вярвам, че трябва винаги да търсим развитие. В противен случай човек свиква със своята зона на комфорт и спира да израства. А животът е твърде кратък, за да бъдем конформисти. Така че когато постигнем една цел, идва време за следваща - още по-амбициозна. Това е единственият начин да израстваме - личностно и професионално.
Има ли нещо, което бихте променила тогава, ако можеше да се върнете в тези години?
Да, несъмнено. Аз че съм човек, който осъзнава допуснатите грешки и пропуснатите ползи, така че няма как да отговоря с познатия отговор "не бих променил нищо". Със сигурност бих наблегнала върху това да науча втори чужд език на високо ниво - английският отдавна не се счита за предимство. На второ място - бих отделяла повече време на близките и семейството си. С годините човек си дава сметка, че те са най-голямото ни богатство - те остават винаги до нас, без значение от нашите кариерни лутания, подеми или провали. И не на последно място - бих внимавала повече с гласуването на доверие. Когато човек избере да се развива в обществения сектор, трябва винаги да има едно наум, че ще се сблъска с редица разочарования, някои от които са причинени от хора, на които сме имали незаслужено голямо доверие.
Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?
Безспорно, стажовете допринасят за кариерното ориентиране на един млад човек. Дали играят решаваща роля за професионалното му развитие - по-скоро не. Дали помагат за вземането на избор - несъмнено. Има редица специалности във висшите училища, в които е включен задължителен стаж. В специалност "Право" стажът включва работа в различни органи и институции, част от структурата на съдебната система у нас. Ако стажът се провежда съвестно и постига своята цел - придобиването на практически опит въз основа на теоретичните познания, тогава бих била най-големият радетел на идеята да има задължителен стаж във всички специалности, които студентите завършват.
Трудно мога да дам общ отговор на въпрос, който предполага редица особености. Но генералните впечатления, които съм придобила в работата си в разлчни организации и с различни хора, са, че един кандидат никога не трябва да демонстрира неувереност в себе си и собствените си възможности. Това винаги се забелязва. Трябва да е уравновесен, мотивиран да се развива, но и подготвен да посреща трудности с високо вдигната глава.
Мисля, че човек трябва винаги да показва максималното, на което е способен, но и да бъде готов да приеме негативна обратна връзка. Както съм споделяла и преди - дори да ни споходят редица провали в професионален аспект, трябва винаги да намираме силата и волята да преминем през тях. По отношение на кариерата нищо не е фатално и нищо не е на всяка цена. Истински значимите неща за човек са съвсем други и нямат материален израз.
Не бих могла да изброя всички, но това са според мен основните трудности:
1. Не всички стажове предлагат гъвкаво работно време или опция за дистанционна форма. За студентите това е проблем, тъй като често те са ангажирани с посещаване на своите занятия, а също и се налага да работят, понякога на повече от едно място, за да се издържат.
2. Неплатените стажове не са достатъчно атрактивни. Разбира се, има стажове, които имат голяма добавена стойност, по-ценна от символичното заплащане. Но те рядко са достъпни за всички студенти, до тях достигат само най-подготвените.
3. Недостатъчно информация или изцяло липса на такава. Разбира се, че ако един студент е достатъчно мотивиран и ориентиран в това, което иска, в крайна сметка ще успее да събере необходимата информация за това къде би могъл да намери възможност за стаж и други детайли. Но все още за някои студенти е трудно да се ориентират къде и как да получат информация относно възможностите за стаж. Мисля, че има върху какво да се работи в този аспект.
Изцяло зависи от университета. Тук няма да ми стигнат и 20 страници, за да напиша всичко, което може да се каже за българското висше образование. Има висши училища, което не правят компромис с качеството на обучението, което предлагат, както и такива, които се интересуват по-скоро от своето финансиране и гледат на студентите като ходещи такси. Отделно има разлика и в специалностите - конкретна специалност обикновено е на различно ниво във всеки един университет, който я предлага. Тук важна роля играят и преподавателите. Не на последно място е и личната отговорност, мотивация и старание на студента. Като цяло смятам, че почти всички специалности биха могли да се изучават на високо ниво в България. Малки изключения са специалностите, които не присъстват в нашата образователна система или са по-слабо развити, отколкото в други европейски държави. Важното е обаче да знаем предварително каква специалност искаме да следваме и да сме направили проучване къде тя е най-качествено преподавана, защото, както отбелязах, нивото не е едно и също навсякъде.
За българската образователна система бих могла да кажа, че се движи към усъвършенстване, но с твърде бавни темпове. Поради тази причина в световните класации за топ 1000 най-добри висши училища, все още от българска страна попада един-единствен университет - Софийският университет. Несъмнено има още какво да се желае, но трябва да си даваме и сметка за сложността на тази система. Неслучайно най-трудните системи за реформиране са тези на образованието, правосъдието, здравеопазването и вътрешните работи. С всяка реформа се засягат широк кръг обществени отношения, затова трябва да се правят внимателно, с усет, компетентност и воля.
Каква е рецептата за кариерен успех на Лидия Даскалова?
Рецепта няма. Не би могло и да има. Всеки човек е уникален посвоему, така че няма правилна формула за кариерен успех. Моят съвет в тази насока би бил един-единствен - с каквото и да се захванете, където и да се развивате, никога не правете компромис с морал, ценности и вътрешно чувство за справедливост. Това ви прави зависими и ви поставя оковите на нечия подчиненост. За мен винаги най-важно е било да притежавам свободата да се развивам сама, със собствени сили, без да съм длъжна или да завися от някого. И благодаря на семейството си, че ме е възпитало по този начин, най-вече чрез личния пример, който са ми дали.
Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?
С малки стъпки, но в правилната посока. Със сигурност не съм там, където бих искала да бъда, но несъмнено съм по-далеч, отколкото съм била преди години. За мен е важно най-вече да не спирам развитието си. Както казах малко по-горе - конформизмът е бавна, но сигурна смърт за прогреса на един човек.
Честно казано, рядко съм горда от себе си. Гледам критично на всяка своя стъпка и с времето изисквам все повече от себе си. Не бих казала, че съм пример за гордост, познавам далеч по-вдъхновяващи личности, от които можем само да се учим. Благодарна съм за безусловната подкрепа, която съм получавала от близки, семейство и приятели, особено в тежки моменти. Най-ценният съвет винаги е бил следният, макар и звучащ банално - преди да бъдем каквито и да е професионалисти, първо трябва да се научим да бъдем добри хора. Няма по-голям успех от това да направиш нещо добро и да "заразиш" някого с този пример.
Мисля, че генерално младите хора днес се ориентират добре. Нашето поколение е амбициозно, дръзко, на моменти дори своенравно и нетърпеливо. Ако се налага да дам съвети на младите хора, те биха били:
1. Да проявяват малко повече смиреност и да имат търпението да се учат. В живота нищо не идва наготово, зад всеки успех стоят много лични усилия, лишения и воля. Всичко, което някой дава даром, обикновено след време излиза най-скъпо.
2. Да не търсят непременно високата печалба в кариерата. Понякога е нужно човек да полага усилия с години, за да се утвърди като име. Понякога това е съпътствано с по-ниско от очакваното заплащане. Важното обаче е да се придобиват умения, трудови навици, дисциплина и опит - те са в основата на един подготвен и квалифициран профил, който впоследствие ще се реализира успешно на пазара на труда.
3. Да не започват кариера, която не им носи удовлетворение и не съответства на техните мечти и желания. Ако човек не гори за това, което прави, никога няма да бъде достатъчно добър. Липсата на вътрешна мотивация и ентусиазъм рано или късно ще доведе до посредствени резултати.
Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и близките Ви хора?
Интересен въпрос, но ще разочаровам с банален отговор. Единственото, което бих искала да чувам за себе си и моите близки, е, че сме живи и здрави. А това само по себе си е достатъчно основание, за да сме щастливи. Иска ми се новините в страната ни да се фокусират повече върху добрия пример, върху каузите, които променят нечия съдба. Доброто заслужава гласност, а аз безотказно вярвам в неговата сила.
НАЙ
Колко внасят и получават държавите от бюджета на ЕС?
Постигнат е пробив в преговорите във "Фолксваген" - няма да се закриват заводи
Със заплати от 10 000 лв. магистратите настигат най-високопроизводителните и иновативни сектори
При полупразна зала бяха обсъдени около 9 млрд. лв. с неправилния човек
Колко внасят и получават държавите от бюджета на ЕС?
Постигнат е пробив в преговорите във "Фолксваген" - няма да се закриват заводи
Със заплати от 10 000 лв. магистратите настигат най-високопроизводителните и иновативни сектори
Франция присъедини ядрен реактор към електропреносната си мрежа за пръв път от 25 г.