България си е поставила за цел да обнови около 8 на сто от съществуващия в момента сграден фонд до 2030 г. Това означава в следващите девет години да бъдат обновени общо 22,2 млн. кв. метра жилищни и нежилищни сгради. По този начин ще бъдат спестени общо над 1,3 млн. тона вредни емисии, а енергийните спестявания ще бъдат за 2917 гвтч.

Това става ясно от Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. Пътната карта към Стратегията бе представена от Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) по време на форум "Инвестиции в устойчива енергия" - национална кръгла маса за финансиране на инвестиции в енергийна ефективност в България. Събитието бе организирано от центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект.

На пътната карта се вижда, че до 2050 г. е възможно да се постигне обновяване на 20 на сто на сградния фонд у нас. Така ще бъдат спестени 7329 гвтч енергия общо и над 3,2 млн. тона вредни емисии.

За постигането на тези цели, обаче, необходимите инвестиции са огромни, сочат данните на експертите. За обновяване на жилищните и нежилищните сгради до 2025 г. ще са необходими общо инвестиции за над 1,5 млрд. лева. За периода до 2050 г. тези инвестиции скачат десетократно и достигат 11,7 млрд. лева, сочат данните на АУЕР. Всички тези инвестиции могат да бъдат направени чрез различни публично-частни партньорства, кредитни линии, зелени облигации, гаранционни фондове и "зелени" ипотеки, обясняват от АУЕР.

Специалистите обясниха още, че сградният фонд в България като цяло е в незадоволително състояние и са необходими значими инвестиции, за да постигне съвременните нива на енергийна ефективност. В 91% от жилищните сгради, които не са обновени, се прахосва енергия. В тези сгради използваната първична енергия може да достигне до 435 квтч на кв. метър за година. Това означава, че сградата има и най-ниското ниво на енергийна ефективност - клас G. Затова и приоритетно се планира обновяване на жилищните сгради от енергиен клас Е, F и G. В дългосрочната стратегия се предлагат и различни пакети от енергоспестяващи мерки за тези целеви групи сгради.

От АУЕР представиха и данни от 2018 г. за социалния статус на домакинствата у нас. Според него, 33,6 на сто от българските домакинства изпитват ограничения при отопление на жилищата си. Близо 32 на сто от домакинствата пък не могат да плащат навреме разходите, свързани с обитаваното от тях жилище.

Откъде може да дойдат парите?

Част от необходимите средства за подобряване на сградния фонд ще бъдат отпуснати по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. В една от целите на Плана е записано, че енергийната интензивност на икономиката ни кумулативно трябва да намалее с 10% до 2024 г. С толкова трябва да намелее и въглеродния интензитет на икономиката за същия период. В същото време делът на енергията от възобновяеми източници в крайното брутно потребление на енергия трябва да достигне 24 на сто до 2024 г.

3е-news.net

В компонента "Нисковъглеродна икономика" за енергийна ефективност на сградния фонд са предвидени почти 2,2 млрд. лева, припомни Ивайло Алексиев, директор на АУЕР. Това е и най-голямото перо от разходите, които са предвидени в тази насока по Плана за възстановяване и устойчивост. Също така държавата е планирала да отпусне 32 млн. лв. по програма за финансиране на единични мерки за възобновяеми източници в еднофамилни и многомафилни сгради. За изграждане на инфраструктура за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива за захранване на електроцентрали и потребители във въглищните региони у нас държавата е предвидила 477,2 млн. лв. Други 234,7 млн. лв. от Плана ще отидат за подпомагане на пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз, припомнят от АУЕР.