17-11-2017 20-11-2018

Отговарят ли на целите на ЕС за климата Националните планове за обновяване на сградите?

В момента се обновяват 1% от сградите в ЕС, а целта е да достигнат 35 милиона до 2030 г., установи проучване на Институт за ефективност на сградите в Европа

Снимка: iStock by Getty Images

Отговарят ли на целите на ЕС за климата Националните планове за обновяване на сградите?

14:11 | 8 март 2021 | Автор : Георги Велев, 3е-news.net 1 573 Снимка: iStock by Getty Images

Дългосрочните стратегии за обновяване, които страните от ЕС представиха миналата година на Европейската комисия, не са в съответствие с целта на блока за постигане на климатична неутралност до 2050 г. Това става ясно от нов анализ на мозъчния тръст Институт за ефективност на сградите в Европа (BPIE), който трябва да бъде публикуван на 10 март, предаде Euractiv. Според авторите на проучването, държавите-членкина ЕС продължават да подценяват ролята на строителния сектор за постигане на неутралност на климата в Европа.

Нито една от осемте анализирани стратегии - представляващи над 50% от населението на ЕС - не е в съответствие с целта на Съюза за нулеви емисии до 2050 г., установи BPIE. Неговите автори настояват да се преразгледа директивата за енергийните характеристики на сградите.

Припомняме, че през октомври Европейската комисия (ЕК) стартира кампанията "Вълназаобновяване", чиято цел е да удвои годишния темп на обновяване на сгради, който в момента се движи около 1% на година, като надгради 35 милиона сгради до 2030 г.

В момента държавите-членки на ЕС изготвят национални планове за възстановяване, за да възвърнат икономиките си към растеж след кризата с COVID, а ЕК рекламира обновяването на сградите като печелившо решение за стимулиране на местните работни места, справяне с енергийната бедност и намаляване на въглеродните емисии.

3е-news.net

37% от 750-те милиарда евро на Фонда за възстановяване на ЕС са заделени за действия в областта на климата, като обновяването на сградите ще бъде дял от това финансирането.

"Има две наистина добри причини за това, освен спасяването на планетата", каза Кейрън Каф, ирландски депутат от Зелените, който е автор на резолюция на Европейския парламент относно потенциала за енергийна ефективност на сградния фонд.

"Първият е, че се справя с енергийната бедност. И втората причина е, че това ще осигури незабавен икономически стимул, който ще бъде наистина добър за нашето икономическо възстановяване, на излизане от пандемията ", каза той.

За енергийната бедност ЕС смята, че когато хората не могат да си позволят да плащат сметки за комунални услуги или трябва да избират между плащането и други важни неща. Това се отнася и за хората, живеещи в жилища с лоши качествени и енергийни характеристики. В България за момента няма определена дефиниция за енергийна бедност.

Доклад от Института на Жак Делор миналия месец установи, че 30 милиона европейци - еквивалентът на населението на Унгария, Австрия и Чехия взет заедно - не са успели да затоплят адекватно домовете си през 2019 г. Студените домове имат документирано въздействие върху здравето на хората и засягат други области като образованието на децата, което може да бъденарушено от лошото качество на въздуха в помещенията, свързано с мухъл по стените или лоши условия на отопление. Всички тези фактори бяха изострени през 2020 г., тъй като кризата с COVID подтикна правителствата да наложат национални локдауни, принуждавайки хората да прекарват повече време вкъщи.

Според eвродепутата Каф, фондовете за възстановяване на ЕС трябва да се съсредоточат върху обновяването на обществените жилища, за да извадят хората от енергийната бедност.

ИЗБРАНО