17-11-2017 20-11-2018

Зелената надпревара започна: Кои са големите проекти и колко струват

"Зелен" и "син" водород и нова инфраструктура ще заменят традиционните източници и модели за производство и доставки на енергията, която всеки от нас използва всеки ден

08:40 | 27 март 2021 | Автор : Маринела Арабаджиева, 3е-news.net 22 4034 Снимка: istock by Getty Images

Държавите в света през миналата година влязоха в "надпревара" по отношение на заявките си за въглеродна неутралност. Всички обявиха цели за намаляване на емисиите и разработиха водородни стратегии. Вече не се говори само за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), а за "зелен" водород, за нова енергийна инфраструктура, за съхранение на възобновяемата енергия, залага се на проекти за улавяне и съхранение на въглерод и последващото му използване.

Реалното осъществяване на тези заявки обаче не е лесно. А е и много скъпо. Освен това се изисква и известна доза "лудост" (в добрия смисъл), за осъществяване на амбициозните планове за позеленяване на енергетиката и икономиката. Факт е, че начело на компаниите за намаляване на емисиите и с амбиции по отношение на ВЕИ, син и зелен водород и други иновации застанаха нефтогазовите гиганти, тъй като имат достатъчно активи, които да им помогнат да запазят бизнеса си и да го развият на следващ етап. Едва след това дойде и интересът на индустриите.

Виж още България на кръстопът: Какво идва след ерата на въглищата

В различни страни по света се осъществяват редица проекти. Без да ги класифицираме, ще направим преглед на изследванията и амбициите на отделни компании и сектори. Заявките дават отчасти отговор и на това как ще се промени дадена инфраструктура и какво отражение би имало осъществяването на определен върху околната среда, на икономиката и в социален план.

Стоманодобив

Индустрията, свързана с производство на стомана, е един от секторите с най-високи емисии на въглероден двуокис (CO2). В Германия тя емитира 56 милиона тона СО2 годишно, което е около 6 % от общия обем на парникови газове в страната. Затова освен всички други проекти, които се осъществяват в Германия, използването на водород за производството на стомана се смята за един от най-амбициозните, но трябва да се признае - и най-трудно осъществимите.

Компаниите thyssenkrupp Steel Europe, thyssenkrupp Uhde Chlorine Engineers и STEAG през февруари тази година (2021 г.) обявиха намерението си да построят електролизен завод с капацитет 500 МВт. Той ще бъде разположен в участък, предоставен от STEAG (немска електроенергийна компания) в покрайнините на Дуисбург, Западна Германия.

Заводът ще доставя зелен водород и кислород, също получен в процеса на електролиза, до близката стоманодобивна фабрика на thyssenkrupp. По предварителни оценки предприятието ще произвежда приблизително 9 тона водород и 72 тона кислород на час.

Обемът на инвестициите се оценява на 500 млн. евро.

Участниците са подали заявление за признаването на проекта, наречен HydrOxy Hub Walsum за проект от общ интерес (IPCEI) за получаване на съответно европейско финансиране от федералните и земеделски фондове. В същото време компаниите заявяват, че ще работят по осъществяването на проекта, независимо от решението на европейските управляващи.

Ако инвестиционното решение бъде прието, както се планира, до пролетта на 2023 година, електролизаторът ще бъде включен в мрежата още през 2025 година. SREAG гарантира, че използваната за работата му електроенергия ще постъпва напълно от ВЕИ. Част от електроенергията за захранване на електролизатора ще е от слънчеви и фотоволтаични системи, разположени на покривите на сгради.

В рамките на проекта се планира строителството на два газопровода - за водород и кислород. Предвижда се те да са под земята, а дължината на всеки от тях ще е около 2 километра.

На проекта HydrOxy Hub Walsum се отдава ключово значение, тъй като се смята, че той ще е в основата за създаване на климатично неутрално производство на стомана в цяла Европа в промишлени мащаби.

Германия не е единствена в тези проекти. Припомняме, че шведската металургична компания SAAB обяви, че ще прекрати използването на изкопаеми горива за производството на стомана през 2018 г. с проекта NYBRID, в който участват Vattenfall и миннодобивната Luossavaara Kiirunavaar. По проекта все още се работи, въпреки че досега трябваше вече да има първи резултати.

Завод за зелен водород

Aker Horizons AS, платформа за възобновяеми източници на енергия на норвежката промишлена инвестиционна компания Aker ASA съобщи само преди месец, че дава старт на оператор за работа с чист водород. Компанията Aker Clean Hydrogen беше създадена за разработка, строителство и експлоатация на завод за производство на зелен водород. Сега тя работи по 9 проекта с обща мощност 1,3 ГВт. Освен тях компанията разглежда и допълнителни перспективни проекти с обща мощност 4,7 ГВт.

Целта й е през 2030 г. да създаде действащи мощности от 5 ГВт, които ще бъдат разпределени по 20-30 проекта. Шест от обявените проекти ще бъдат осъществени в Норвегия, два в Чили и един в Уругвай.

Сред тях са: проект за производство на "зелен" амоняк в Норвегия в сътрудничество с енергийната Statkraft и Yara — Herøya plant - за производство на торове. Проектът за производство на екологично чист водород и амоняк в Чили в сътрудничество с Mainstream Renewable Power, която ще доставя вятърна енергия.

Компанията планира също така и да постигне стойност на зеления водород от 1,3 долара за 1 кг през 2030 г. Целта й е да стане "най-ефективният интегратор по веригата за създаване на стойност в областта на чистия водород в света".

Програмата HyDeal Ambition

Програмата HyDeal Ambition обединява 30 европейски компании от енергетиката и други сектори на икономиката за изграждане на "интегрирана верига за създаване на стойност на доставка на зелен водород в цяла Европа по цената на изкопаемите горива". Целта е осигуряване на доставки на 100 % зелен водород за цяла Европа до 2030 г. при цена от 1,5 евро за килограм (включително транспортиране и съхранение).

Зеленият водород ще започне да се произвежда на Пиренейския полуостров през 2022 година. През 2030 година компаниите, участващи в този проект смятат да използват за целите на производство на водород 95 ГВт мощности от слънчевата енергетика и 67 ГВт електролизатори. Те ще осигурят 3,6 млн. тона зелен водород годишно, което се равнява на потребление от нефт за период от 1,5 месеца във Франция. Водородът ще се доставя до потребители в секторите на енергетиката, промишлеността и транспорта чрез мрежа за транспортиране и съхранение на газ. Плановете са географията на доставките да се разширява поетапно. Стартът се предвижда от Испания и Югозападна Франция, след това към Източна Франция, а след това - Германия.

Амбицията е много висока, но и ангажираните компании са лидери. Сред участниците в HyDeal Ambition са: разработчиците на проекти за слънчева енергетика DH2 / Dhamma Energy (Испания), Falck Renewables (Италия), Qair (Франция); производителите на електролизатори, инженеринговите компании: McPhy Energy (Франция), VINCI Construction (Франция); газотранспортните компании: Enagás (Испания), OGE (Германия), SNAM (Италия), GRTgaz (Франция), Teréga (Франция); енергийните и промишлени групи: Gazel Energie, дъщерна компания на EPH (Франция), Naturgy (Испания), HDF Energie (Франция); Инфраструктурните фондове: Cube, Marguerite, Meridiam;

Консултанти са Европейската инвестиционна банка, Corporate Value Associates (CVA), Clifford Chance, Cranmore Partners, Finergreen, Envision Digital, Energy Web.

По-рано испанските Enagas и Naturgy (участваща в HyDeal Ambition) за строителство на определеният от тях "най-голям завод" за производство на зелен водород за около 9 000 тона годишно. Електролизатор с капацитет от 60 МВт ще бъде захранван от фотоволтаични централи с капацитет от 400 МВт.

Амбициозният план в момента е в етап на стартиране на редица проекти и партньорства, в които участват няколко от 30-те организации, обявени като участници. Първият проект според очакванията трябва да започне работа през настоящата 2021 година в Испания със старт на портфейл от слънчеви електроцентрали с общ мощност от около 10 ГВт.

Това не е първата инициатива, в която участва голям консорциум. В края на 2020 година седем компании - ACWA Power, Iberdrola, CWP Renewables, Envision, Ørsted, Snam и Yara създадоха обединение под името "Катапулт за зелен водород" (Green Hydrogen Catapult). Проектът се базира на изграждане на 25 ГВт мощности за производство на водород на основата на ВЕИ през 2026 г. с цел намаляване на разходите за гориво до ниво под 2 долара за килограм зелен водород. Няма обаче посочено конкретно място къде ще бъдат изградени тези мощности. Затова пък има разчети, според които осъществяването на проекта ще изисква инвестиции от около 110 милиарда щатски долара и ще създаде 120 хил. работни места.

Корабоплаване и корабостроене

Южна Корея през октомври 2020 г. се ангажира да стане въглеродно неутрална страна до 2050 г., през заявка за "зелено корабоплаване и корабостроене". На сайта на Министерство на търговията, промишлеността и енергетиката бе публикуван план за развитие на зелено корабостроене и корабоплаване - "Стратегия за представяне на Greenship-K за периода до 2030 г." Южна Корея е един от лидерите в световното корабостроене. Не се спестява обаче, че "пренастройването" на сектора ще изисква сериозни усилия.

С патетичен тон в документа се правят заявки за въглеродна неутралност на сектора през 2050 година. "Преходът към екологично чисти кораби е неизбежен в съответствие с международните норми и като ново предизвикателство в сектора на корабоплаването и корабостроенето ще има възможност за издигане на индустриалната екосистема на следващото ниво...Плавно реализирайки базовия план, ние активно ще подкрепяме корабоплаването, корабостроенето и производството на промишлено оборудване, за да достигнем въглеродна неутралност през 2050 г. и да създадем устойчива промишлена екосистема, а също така да превърнем сектора в нов двигател на растеж, водещ към нова ера".

Планът предвижда до 2030 г. да бъдат разработени кораби, които да изхвърлят със 70 % по-малко парникови емисии от сегашните, работещи на нефтопродукти. На междинен етап южнокорейците смятат да разработят кораби, работещи на втечнен природен газ (LNG), електричество и хибридни централи.

В същото време датската Maersk, световен лидер в сектора на контейнерните превози (18 % дял на пазара), обяви, че няма да използва LNG за корабите си, а ще изчака появата на пазара на напълно безвъглеродни технологии.

В южнокорейската стратегия се посочват като перспективни целеви технологии, намиращи се на ранен етап на развитие, водородните и амонячните горивни клетки. За "проекта за разработване на иновативни технологии за екологичен жизнен цикъл на корабите", който се планира да бъде реализиран в периода 2022-2031 г., правителството ще осигури 950 милиарда вони (860 милиона щатски долара).

Залага се на бързо развитие на брегова зарядна електрическа инфраструктура. През 2030 година броят на бързите зарядни станции за неголеми/хибридни кораби трябва да нарасне до 248.

Предвижда се и осъществяване на пилотни проекти с използването на малки крайбрежни кораби. В случай на успех технологиите след това ще бъдат внедрени на големи кораби за окончателна комерсиализация.

За целта трябва да се построят над 10 демонстрационни кораба с прилагане на нови "екологично чисти технологии". За 2025 година е планирано създаването на кораб, работещ на смесено гориво. Едва след тази година ще дойде ред на мащабна модернизация на съществуващият флот. Това означава преоборудване през 2030 г. на 528 кораба, в това число на 388 кораба от държавния сектор.

Изводът - това ще осигури производство в обем от порядъка на 11 трилиона вона и създаване на 40 хил. преки и косвени работни места.

Обществеността вече е в очакване на обещаната 2025 година и на първите резултати.

Тава са само част от големите проекти за "позеленяване" на икономиката и енергетиката. Посочените инвестиции предшестват онези 113 трилиона американски долара, които ще бъдат необходими за новата икономика и енергетика според експертни изчисления. Не трябва да се забравя обаче, че енергетиката е изключително инерционен сектор.

Казват, че за да се случи планираното в някоя страна или в обединение като Европейския съюз за след 20 години, активната работа трябва да започне още днес. Затова, по мнението на много експерти и анализатори, остава неясно защо Европа не иска в амбициозните си планове за нулеви емисии и "зелена" икономика участието на атомната енергетика, която единствена може да гарантира непрекъсваема, сигурна и нискоемисионна енергия за реализирането им.

ИЗБРАНО