17-11-2017 20-11-2018

България на кръстопът: Какво идва след ерата на въглищата

Когато здравата икономика в регионите с ТЕЦ изведнъж се разпада - териториалните планове за справедлив преход ще предизвикат бурен дебат за трансформацията на регионите в България

Снимки: Официален сайт

България на кръстопът: Какво идва след ерата на въглищата

09:24 | 26 март 2021 | Автор : Рая Лечева, 3e-news.net 203 10199 Снимки: Официален сайт

Европейският зелен пакт или т.нар. Зелена сделка не е политика на ЕС само за намаляване на климатичните промени, но тя е свързана най-вече с подобряване живота на хората. Европейската комисия преди 2 години представи нова политика на растеж за Европа, която да превърне ЕС в икономически стабилно място, което да осигурява високи доходи за всички граждани. Но също така да създаде стимули за модерно и ефективно използване на ресурсите.

Основната цел на Европейския зелен пакт е да гарантира, че до 2050 г. Европа ще стане въглеродно неутрален континент и ще отделя толкова емисии, колкото може да погълне. Зелената сделка се стреми да мобилизира индустрията за нискоемисионна и кръгова икономика, да ускори преминаването към устойчива и интелигентна мобилност. Важно е да се проектира справедлива, здравословна и екологична хранителна система от "Фермата до трапезата" ("Farm to Fork"). Не по-малко важно е да се възстановят екосистемите и биоразнообразието.

Неотдавна изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс, отговарящ за Зелената сделка, посочи, че пактът не е свързан само с климатичните промени. Пактът поставя нов, по-устойчив път на развитие пред икономиката чрез стимулиране на дигитализацията и зелената трансформация. "Можем да изградим икономика, в която всеки да просперира. Ролята на Европейския зелен пакт е да покаже, че всеки има място в тази промяна и че преходът е справедлив", допълни Тимерманс.

Постигането на въглеродна неутралност и нулеви емисии е предизвикателство, което ще изисква значителни публични и частни инвестиции с активен принос на всички сектори в икономиката. Затова Европейската зелена сделка предлага създаването на Механизъм за справедлив преход. Той е фокусиран върху регионите и секторите, които ще бъдат най-засегнати от прехода, предвид тяхната зависимост от изкопаеми горива, включително въглища, торф и петролни шисти или индустриални процеси, отделящи парникови газове.

Справедливият преход - основен приоритет на Програмата за развитие на регионите

Програмата за развитие на регионите 2021-2027 г. беше публикувана през миналата седмица на обществено обсъждане. Именно чрез нея страната ни трябва да реализира европейската идея за справедлив преход.

От анализа, на който е базирана програмата, става ясно, че през последните 2 години качеството на атмосферния въздух у нас продължава да се влошава в 35 общини. Основен проблем за тях е замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ), което влияе както на материалната среда, така и на човешкото здраве. Основната причина е отоплението на дърва и въглища.

Анализът на ЕК показва, че българската икономика е сред тези с най-висока енергийна и въглеродна интензивност. През 2017 г. България се е нуждаела от 3,8 пъти повече енергия и е имала 4,4 пъти повече емисии на въглерод на единица БВП от средното за ЕС. През 2017 г. около 48% от електроенергията е произведена от електроцентрали, работещи с въглища, главно използващи лигнити. България е сред държавите-членки с най-висок дял на твърдите изкопаеми горива в крайното енергийно потребление на домакинствата. Освен тези фактори за висока въглеродна интензивност, България е изправена пред трудности при догонването на страните от ЕС.

Ефектите от Европейската зелена сделка не се ограничават само до декарбонизацията на енергията. Сектори като промишлеността, транспорта, земеделието и околната среда също се очаква да бъдат силно засегнати и всеки от тях ще бъде обект на трансформация. Във времена на глобална пандемия COVID-19, Европейската зелена сделка е създадена като стратегия за ефективно икономическото възстановяване.

Затова задачата на България става особено сложна, едновременно да се възстановява икономически от кризата, но в същото време да намали въглеродните емисии и всичко това да доведе до по-високи доходи и растеж.

Неотдавна говорителят на ЕК по Европейски зелен пакт Вивиан Лунела подчерта, че комисията е наясно, че България има много работа, но затова се предвиждат повече средства в помощ за секторите и регионите на страната, които се нуждаят най-много. Тимерманс пък заяви по време на форум, проведен наскоро, че кризата и зеленият преход могат да се превърнат във възможност и България да се превърне в център на възобновяемата енергия в региона.

Всички региони в страната ще трябва да диверсифицират икономиките си до продукти с висока технологична, научна и развойна дейност. Политиката на България за декарбонизация предвижда постепенно намаляване на производството на електроенергия от лигнитни въглища от 18,7 TWh през 2020 г. на 14 TWh през 2030 г., 7 TWh през 2035 г. и под 1 TWh през 2040 г. Важното е с изпълнението на климатичните цели да се постига и развитие на регионите. А връзката между климата и регионите е в начина, по който се отопляват хората. Според прогнозите в Националния план за енергетика и климат за 2021-2030 въглищните региони са изложени на риск да загубят своя просперитет и заетост и ще се нуждаят от целенасочени интервенции за тяхната трансформация.

Въпросът: Кои региони да се възползват от Фонда за справедлив преход

Докладът на ЕК за България за 2020 г. обръща специално внимание на въпросите, свързани със справедливия преход, като фокусът е върху регионите за добив на въглища. В документа ЕК представя насоки за инвестиции от Фонда за справедлив преход в района на Марица в област Стара Загора и района на община Бобов дол в област Кюстендил. Смята се, че повечето от въглищните мощности и минните дейности в България се намират в тези два региона, поради което за тях се предлага пълният набор от допустими операции по Фонда за справедлив преход, включително продуктивни инвестиции в големи предприятия за Старозагорския регион. Анализите обаче показват, че преходът към климатична неутралност няма да се ограничи до конкретните региони, а по-скоро ще има национално въздействие, което ще изисква дълбока трансформация на цялата икономика, с огромни нужди от инвестиции и преквалификация на работни места във всички региони на страната.

В Програмата за развитие на регионите България трябва да представи своята позиция за развитието на най-засегнатите региони и сектори за постигането целите на Европейската Зелена сделка и възможностите им да се възползват от Механизма за справедлив преход. Финансирането ще се извършва от специално създадения Фонд за справедлив преход.

Един от основните приоритети в програмата към момента е насочен към въглищния сектор, концентриран в три региона - Стара Загора, Кюстендил и Перник. За справедливия преход на тези региони са предвидени 3 млрд. лева.

За финансирането от Фонда за справедлив преход и изпълнението на този приоритет е необходимо да бъдат разработени конкретни цели и политики в териториални планове за справедлив преход на засегнатите райони. Те ще бъдат одобрени от ЕК като част от Програмата за развитие на регионите 2021-2027. Териториалните планове за справедлив преход са начален етап на разработване. Очаква се те да бъдат готови през втората половина на 2021 година.

Големият въпрос е обаче дали в програмата да бъдат включени и други въглищни региони на страната, идентифицирани като силно засегнати. Това са Сливен, Ямбол, Хасково, Бургас, Варна, Ловеч, Габрово, Търговище. За подготовката на териториални планове за справедлив преход за тях е сключено споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие. Ако тези области бъдат одобрени за включване в обхвата на Фонда за справедлив преход, мерките в тях ще бъдат подкрепени също в програмата.

Очаквам на публичното обсъждане на проекта на 19 април допълнително да се постави въпросът за включването на тези областни градове, коментира и българския евродепутат Андрей Новаков. Според него въгледобивът няма да бъде закрит в обозримо бъдеще. "България ще продължи да разчита на ефективната работа на тези мощности. Има решение за запазване на работните места и то се нарича улавяне и съхраняване на въглерода, каза той. Според него основната цел е за запазване на работните места в Маришкия басейн в максимална степен, както и запазване на енергийната сигурност на държавата.

Над 120 000 души ще бъдат засегнати в Стара Загора, Кюстендил и Перник

Несъмнено, мащабът на икономическото и социалното въздействие на този преход ще бъде най-висок в регионите, където икономиката се основава на добив на въглища и производство на електроенергия - Стара Загора, Кюстендил и Перник. Тези три региона ще бъдат изправени пред дълбока икономическа трансформация през следващите десетилетия и ако не бъдат разработени подходящи планове, те ще бъдат изложени на риск от задълбочаване на икономическия спад, безработицата, включително прехвърляне на безработица от закриване на мини, обезлюдяване и бедност.

Очаква се да бъдат засегнати 56 000 души заети в секторите на въгледобив и производство на електроенергия. Като се има предвид, че доходите в засегнатите сектори са сред най-високите в икономиката, ефектът върху служителите вероятно ще се пренесе и върху техните семейства, което означава, че броят на засегнатите лица в домакинствата ще достигне 123,6 хиляди души.

Сред важните направления за финансиране са инвестиции в малки и средни предприятия, инвестиции в създаването на нови фирми за създаване на работни места, научни и иновационни дейности за създаване на нови технологии, инвестиции във възобновяема енергия. Сред мерките ще са също инвестиции в интелигентна и устойчива местна мобилност, рехабилитация и модернизация на топлофикационни мрежи за подобряване на енергийната ефективност на централните отоплителни системи, инвестиции в цифровизация, цифрови иновации, образование и здравеопазване.

Могат да се насочат инвестиции в регенериране и обеззаразяване на изоставени терени, възстановяване на земи и включително, когато е необходимо, зелена инфраструктура и ефективно използване на отпадъците и тяхното рециклиране, както и проекти за пренастройка, като се отчита принципът "замърсителят плаща". Но най-важното направление би трябвало да бъде повишаването на квалификацията и преквалификацията на работниците и търсещите работа.

Примерите и предизвикателствата за справедливия преход в Испания, Канада, Германия

През 2021 г. повечето държави-членки на ЕС разработват Териториални планове за справедлив преход на своите въглищни региони за достъп до Фонда за справедлив преход на ЕС. Това поставя на преден план въпроса как изглежда един добър преходен пакет, насочен към засегнатите региони, общности и работници. Няколко интересни примера се разглеждат в актуален анализ, публикуван от екологично сдружение "За Земята."

Схеми за подпомагане на работниците

Схемите за подпомагане на работниците са само един необходим компонент от цялостния Справедлив преход. Схемите за подпомагане на работници под формата на директни обезщетения при съкращения могат да осигурят важен финансов мост за работници, които са близо до пенсионирането си или търсят нови възможности за работа. Те обаче не са достатъчни сами по себе си и е изключително важно да се комбинират с други политики, които допринасят за Справедливия преход отвъд въглищата в региона.

Може да се даде пример със стратегията за справедлив преход на Испания за 250 млн. евро. Според стратегията всички миньори, които са на възраст 48 или повече години или са служили поне 25 години във въгледобивната индустрия, да се пенсионират по-рано. По-младите миньори ще получат обезщетение за съкращение от 10 000 евро, както и по една 35-дневна заплата за всяка година служба. Миньорите със здравословни проблеми вследствие на професията, като азбестоза, ще получат допълнително обезщетение от 26 000 евро.

Към тази пряка финансова подкрепа, испанската Стратегия за справедлив преход съдържа важни мерки като подкрепа за развитието на нови икономически дейности в засегнатите региони, подкрепа за стратегически индустриални сектори, намеси на пазара на труда за насърчаване на създаването на работни места и мерки за екологично професионално обучение.

Различните възрастови групи имат нужда от различна подкрепа

Схемите за подпомагане трябва да бъдат съобразени със специфичните нужди на различните целеви групи. Например по-възрастните работници ще бъдат по-заинтересовани от заместител на доходите чрез схеми за държавно подпомагане и възможности за ранно пенсиониране. Докато по-младите работници ще имат по-голяма нужда от активна подкрепа в търсенето на нова работа, включваща затвърждаване или повишаване на квалификацията.

Работната група за справедлив преход, включваща различни заинтересовани страни, която канадското правителство свика през 2018 г., положи едни от най-всеобхватните усилия за разбиране на предизвикателствата. В окончателния си доклад Работната група препоръчва правителството да следва двупосочна стратегия.

Първо, за създаване на "програма за свързване на пенсиите" за работници, които ще се пенсионират по-рано от планираното поради поетапното закриване на въгледобивните предприятия.

Второ, да се приложат мерки, които позволяват, особено за по-младите работници, да преминат към нова, устойчива заетост.

За постигането на последното докладът предлага създаването на публичен регистър, осигуряващ достъп до цялата информация за пазара на труда, както и разработването на всеобхватна програма за финансиране в подкрепа на работниците, които са в процес на смяна на работата си, включително чрез временна финансова подкрепа, образование и обучение, подкрепа на мобилността.

Държавата не трябва да освобождава компаниите от финансовите им отговорности

Изключително важно е допълнителните схеми, финансирани от държавния бюджет, да осигурят допълнителни ползи за работниците и общностите. Но не е приемливо такива схеми просто да покриват съществуващите преди това финансови отговорности на компаниите. В същото време частните компании могат да играят конструктивна роля в справедливия преход, например чрез предлагане на възможности за преквалификация, какъвто е случаят в проектите на "Академия за възобновяема енергия", които в момента се разработват в Полша и Румъния.

Интересен е примерът с германското правителство, което подпомага с 5 млрд. евро работниците в мини за лигнитни въглища, в заводи за антрацитни въглища и лигнитни въглища над 58 години и са засегнати от съкращения поради затваряне намаляване на производството в даден завод. Те получават обезщетение за период до пет години докато не достигнат редовна пенсионна възраст, както и държавна вноска за здравно осигуряване до 50%.

Правната рамка гарантира, че работниците, които губят работата си поради поетапното затваряне на предприятията, няма да са ощетени в размера на техните по-късни пенсии. Разликата се покрива чрез публични плащания към пенсионната система. Освен това публична агенция предоставя информация за възможностите за преквалификация и обучение. Възможно е както да получат обезщетение при съкращение, така и да започнат друга работа.

Макар мерките да са подкрепени от синдикатите, Mercator Institute for Global Commons (MCC) и IAB, мозъчният тръст на Федералното бюро по труда, се отнасят критично към тях. По мнението на организациите обезщетенията са "подарък за индустрията". Защото с тези схеми се заместват съществуващите ангажименти за финансирано от компанията ранно пенсиониране, за което са предвидени 1,7 милиарда евро. Организациите предлагат Федералната агенция по труда да предложи същата застраховка за заплати, която се предоставя на по-възрастни безработни във всички отрасли, вместо държавата да освобождава въгледобивните компании от съществуващите пенсионни задължения.

ИЗБРАНО