Липса на брашно тук, скок на цените на пшеницата там. Затлъстяване от една страна и глад от друга: преди Общото събрание на ООН през септември, форумът в Давос се опитва да намери начини за възстановяване на продоволствените системи, пострадали от пандемията и измененията на климата, информира Франс прес.

Световният икономически форум, известен като Давоския форум, който тази година се провежда виртуално, събира министри на земеделието, ръководители на компании и дипломати, натоварени със задачата да се борят с глада по света.

Уравнението, според което трябва да се уравновеси търсенето и предлагането, отдавна е добре известно, но се усложни от пандемията от Ковид-19.

Два милиарда души се хранят лошо или недостатъчно в момента, а през 2050 година планетата ще трябва да изхранва два милиарда гърла повече (очаква се към тази дата на Земята да има 9,7 милиарда души). В същото време човечеството трябва да спре да разрушава ресурсите си и природните пространства.

Производството на храни е източник на една четвърт от емисиите парникови газове, на значителна част от обезлесяването и на загубата на биоразнообразието, твърдят учените. И накрая 50 процента от произведените хранителни продукти се губят или разхищават.

Тази ситуация стана неудържима, тъй като логистичните вериги за доставки бяха подложени на тежко изпитание от пандемията: затворени пристанища, кланици, заводи и граници, забавяне в придвижването на сезонните селскостопански работници.

Нидерландският премиер Марк Рюте говори на кръглата маса на тема иновации, прецизно земеделие, използващо сателити и бази данни. Според него предвиденото за септември Общо събрание на ООН по темата ще се превърне в повратен момент.

Нидерландия ще регистрира всички местни иновации, които ще улеснят партньорствата с частния сектор, заяви той.

Техниките, използвани в планините на Сирия и Афганистан, няма да са задължително са успешни в Нигер, Мали или Буркина Фасо, предупреди главният изпълнителен директор на Световната програма по прехраната на ООН Дейвид Бийзли. Специализираната агенция на ООН, която предоставя спешна хуманитарна помощ, неотдавна получи Нобелова награда за мир.

Световната програма по прехраната, която подкрепя увеличаването на частните инвестиции, предизвика световните гиганти в хранителната индустрия да предоставят помощта и технологиите си, като интегрират малките селскостопански производители, без да ги изселват от земите им и да ги хвърлят в миграционни потоци.

Над 600 милиона селски стопанства по света се управляват от семейства или от коренното население, припомни Амина Мохамед, която е заместник-генерален секретар на ООН. В същото време едва 1 процент от фермите използват над 70 процента от земеделските земи, с които разполагат, добави тя.