Защо август е сред най-опасните месеци във финансовия календар
В исторически план кризите често са започвали в края на лятото
Страхове от рецесия в САЩ, най-големият еднодневен спад на японския фондов пазар от 1987 г. насам, а централните банкери са в лятната си ваканция, като са оставили своите заместници да управляват паричната политика. Това е типична картина за месец август, който исторически е сред най-опасните месеци в икономическия и финансовия календар, пише The Guardian.
Още по темата
На теория август би трябвало да е месец, в който не се случват много неща и често това е точно така. Обемите на търговия на фондовия пазар обикновено са слаби и ако август започне спокойно, то се счита, че ще остане спокоен. Но понякога може да се случат и лоши неща, които да имат дълбоки последици.
Според Хенри Алън, макростратег в Deutsche Bank, краят на лятото често е труден за пазарите. По думите му средният скок на индекса VIX, който измерва нестабилността на финансовите пазари и е известен като "индекса на страха на Уолстрийт", е бил по-висок през периода от юли до септември, отколкото през всяко друго тримесечие.
Така че пазарите са прави да стъпват внимателно през август. В някои години това е месецът, в който започва криза, в други води до напрежение, което впоследствие предизвиква кризи през септември - месец с още по-проблемна репутация.
Войната в Близкия изток
В края на юли 1990 г. малцина очакваха Ирак на Саддам Хюсеин да нахлуе в Кувейт в началото на следващия месец. Но на 2 август иракските войски пресичат границата, което предизвиква трикратно повишение на цените на петрола. Това добавя към вече силния натиск върху разходите за живот в Европа и САЩ.
Кувейт е освободен бързо от международна коалиция, водена от САЩ, но на висока цена. Както често се случва, по-високата цена на петрола предизвиква рецесия в развития Запад.
Крахът на СССР
Когато през 1990 г. започна първата война в Персийския залив, Съветският съюз още се крепи, но по време на следващата августовска криза комунизмът се срива окончателно.
Дълбокият спад беше последван в началото на 90-те години от тежки външни заеми за финансиране на икономическото възстановяване и до лятото на 1998 г. правителството на президента Борис Елцин се бори да изплати дълговете си. До август, след като над година устоява на натиска за девалвация на рублата, Елцин капитулира, а СССР девалвира валутата си и изпада в неизпълнение на задграничния си дълг.
Кредиторите губят много пари, като най-сериозната жертва е американският хедж фонд Long Term Capital Management, който се срива и се налага да бъде спасен от консорциум от 14 банки в сделка, организирана от Федералния резерв на САЩ.
Световната финансова криза
Страховете от срив на пазара се оказват неоснователни в този случай, но вместо това остават като предупреждение за това, което предстои по-малко от десетилетие по-късно - през август 2007 г. По това време малцина го осъзнават, но решението на френската банка BNP Paribas да затвори три от своите хедж фондове заради загуби от високорискови ипотеки в САЩ ще има огромни последици.
Банките, включително всички най-големи в света, понасят тежки удари от американския пазар на жилища, които започват да се влошават, когато лихвените проценти в САЩ се повишават. А широкото използване на сложни финансови инструменти, известни като деривати, донякъде замъгляват представите колко точно са големи загубите и колко силно са пострадали отделните банки.
На фона на породилата се несигурност, банките спират да си отпускат заеми една на друга и кредитните потоци пресъхват. Още на следващия месец клиентите започват да се редят на опашки пред клоновете на Northern Rock в Обединеното кралство, с което предизвикват първата банкова криза за последните 150 години.
Август 2008 г. представлява затишие пред буря. В началото на месеца Централната банка на Англия обсъжда дали да повиши лихвените проценти в отговор на нарастващата инфлация. Но пукнатините в глобалната финансова система стават все по-широки. На 15 септември американската инвестиционна банка Lehman Brothers фалира, след като така и не се намира купувач за нея.
Тъй като инвеститорите не знаят коя финансова институция може да бъде следващата жертва, на пазарите настъпва паника. Страховете, че масовият колапс на банковата система може да доведе до втора Голяма депресия, карат правителствата по света да предприемат спешни действия.
Банките са или спасени с държавни средства, или национализирани, лихвените проценти са намалени, а централните банки отговарят на недостига на частни кредити, като създават нови електронни пари чрез процеса, известен като количествено облекчаване. Връщането към 30-те години на миналия век е избегнато, но съвсем "на косъм".
Девалвации на британския паунд
Обединеното кралство има специална причина да се тревожи през август. През последните 100 години е имало общо четири девалвации на паунда - през 1931, 1949, 1967 и 1992 г. Три от тях се случват през септември, като вече през август е имало признаци за това.
През 1992 г. например правителството на Джон Мейджър прекарва месец в август в опити за поддържане на паунда в механизма на обменния курс (ERM) - система, при която европейските страни трябва да обвържат валутите си с германската марка, дори ако това означава повишаване на лихвените проценти по време на рецесия.
Джордж Сорос и други валутни спекуланти започват да изграждат позиции в очакване, че Обединеното кралство, в крайна сметка, ще напусне ERM, което става на 16 септември 1992 г. - дата, която остава в историята като Черната сряда.
Не всяко късно лято е толкова драматично, колкото през 1990, 1992, 2007 или 2008 г., но честотата, с която се случват кризите в края на лятото, означава, че малката катастрофа, на която станахме свидетели миналата седмица, есе пак е задействала някои "червени лампи".
"Това е почти модел. Не за първи път пазарите на акции паднаха рязко точно преди края на лятната ми ваканция", отбеляза Холгер Шмидинг, главен икономист в банка Berenberg.