Започва трудната битка за харчене на милиардите
ЕК смята, че в първоначалните национални планове за възстановяване недостигат амбиция за реформи, измерими цели или реалистични графици
Европейската сметна палата (ЕСП) се оплака през 2016 година, че капацитетът на пристанището на южния италиански град Таранто, за което ЕС похарчи милиони евро, в значителна степен остава неизползван. Пет години по-късно, докато европейските столици се готвят да подадат заявки за грантове от огромния възстановителен фонд, проектът в Таранто, който все още няма адекватна жп връзка, е предупреждение колко трудно може да се окаже за блока да похарчи ефективно средствата за възстановяване на икономиката, информира Ройтерс, на която се позова БТА.
Харченето на европейски пари винаги е означавало, че европейските правителства трябва да си проправят път сред сложна бюрокрация и закони за обществените поръчки у дома и в Брюксел. Постоянен риск са и вътрешните политически борби.
В Таранто оплакванията на ЕС бяха свързани със скромните 38 млн. евро, но при усилията на ЕС да стабилизира икономиката си, опустошена от коронавируса и свързаните с него ограничения, залогът е много по-голям.
Европейските лидери, които са наясно с увеличаващата се пропаст в благосъстоянието между богатите и бедните страни в Съюза, договориха миналата година безпрецедентни стимули, присъединявайки 750 млрд. евро, изтеглени съвместно от капиталовите пазари, към 1,1 трлн. евро, предвидени в редовния бюджет за 2021-2027 година.
Според Европейската комисия допълнителните разходи за възстановяване биха могли да засилят растежа с 2 процентни пункта и да създадат 2 милиона работни места. ЕК иска да се насочи към по-бедните, периферни страни в южната и източната част на блока, които нямат достатъчно ресурси, за да субсидират щедри програми за запазване на заетостта, както и да поощри проекти за дигитализация и зелени инициативи.
Опитът от миналото обаче сочи, че това няма да бъде лесно предвид вече лошата репутация на структурните и селскостопански фондове.
Европейските страни освен това често трудно успяват да отстранят пречките пред получаването на достъп до европейските средства, както и да похарчат добре парите.
От общия бюджет за периода 2007-2013 година страните от ЕС не са успели да се възползват от 1,6 млрд. евро, предназначени за намаляване на различията в развитието на отделните региони, сочат данни на ЕК. Това може и да се равнява на едва 0,5 процента от общото финансиране, но само 14 държави (т.е. половината членки) са похарчили всички предвидени за тях средства. Най-зле в това отношение са се представили Италия, Румъния, Хърватия, Австрия, Словакия, Германия, Чехия и вече напусналата ЕС Великобритания.
Италия има най-ниско ниво на усвояване на средства, като не е успяла да използва малко над 5 процента от предоставените й пари.
Планът на Ирландия да осигури широколентов интернет в селските райони е друг пример. Той бе задушен от ескалиращи разходи, промени в тръжните процедури и министерска оставка. В резултат страната не успя да получи и едно евро от предвидените за проекта 75 млн. евро през 2014-2020 година.
Проблем са и разхищенията. ЕСП например през 2018 г. порица Мадрид и Лисабон заради жп връзката между двете столици, която така и не бе завършена въпреки европейското финансиране. Сега надеждата е проектът да бъде завършен до края на 2023 г. с помощта на възстановителните средства на ЕС.
Корупцията продължава да бъде риск. Според доклад на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) нередности се установяват при близо 4 процента от всички европейски фондове, похарчени в Унгария между 2015 и 2019 година, което е доста над средното за ЕС ниво от 0,36 на сто.
Вече се появиха проблеми, докато европейските правителства се стремят да спазят крайния срок до април, в който трябва да представят плановете си за изразходване на възстановителните средства. Според ЕК в първоначалните планове има недостиг на амбиция за реформи, измерими цели или реалистични графици.
В Рим ожесточен междупартиен спор как да се харчат парите изигра донякъде роля за разпадането на правителството.
Франция е сред държавите, изразяващи недоволство от процеса и призоваващи разпределението на средствата да се ускори.
Отправят се предупреждения обаче, че смекчаване на правилата за надзор увеличава риска от измами, особено предвид Румъния и България, където корупцията е устойчива, както и Полша и Унгария, където се води битка с ЕС за демократичните принципи.
Натискът да се харчи ще бъде особено силен през 2021-2023 година, когато все още ще могат се правят последните плащания по предишния бюджет на ЕС въпреки началото на новото финансиране.