Европейската сметна палата (ЕСП) се оплака през 2016 година, че капацитетът на пристанището на южния италиански град Таранто, за което ЕС похарчи милиони евро, в значителна степен остава неизползван. Пет години по-късно, докато европейските столици се готвят да подадат заявки за грантове от огромния възстановителен фонд, проектът в Таранто, който все още няма адекватна жп връзка, е предупреждение колко трудно може да се окаже за блока да похарчи ефективно средствата за възстановяване на икономиката, информира Ройтерс, на която се позова БТА.

Харченето на европейски пари винаги е означавало, че европейските правителства трябва да си проправят път сред сложна бюрокрация и закони за обществените поръчки у дома и в Брюксел. Постоянен риск са и вътрешните политически борби.

В Таранто оплакванията на ЕС бяха свързани със скромните 38 млн. евро, но при усилията на ЕС да стабилизира икономиката си, опустошена от коронавируса и свързаните с него ограничения, залогът е много по-голям.

Европейските лидери, които са наясно с увеличаващата се пропаст в благосъстоянието между богатите и бедните страни в Съюза, договориха миналата година безпрецедентни стимули, присъединявайки 750 млрд. евро, изтеглени съвместно от капиталовите пазари, към 1,1 трлн. евро, предвидени в редовния бюджет за 2021-2027 година.

Според Европейската комисия допълнителните разходи за възстановяване биха могли да засилят растежа с 2 процентни пункта и да създадат 2 милиона работни места. ЕК иска да се насочи към по-бедните, периферни страни в южната и източната част на блока, които нямат достатъчно ресурси, за да субсидират щедри програми за запазване на заетостта, както и да поощри проекти за дигитализация и зелени инициативи.

Опитът от миналото обаче сочи, че това няма да бъде лесно предвид вече лошата репутация на структурните и селскостопански фондове.

Европейските страни освен това често трудно успяват да отстранят пречките пред получаването на достъп до европейските средства, както и да похарчат добре парите.

От общия бюджет за периода 2007-2013 година страните от ЕС не са успели да се възползват от 1,6 млрд. евро, предназначени за намаляване на различията в развитието на отделните региони, сочат данни на ЕК. Това може и да се равнява на едва 0,5 процента от общото финансиране, но само 14 държави (т.е. половината членки) са похарчили всички предвидени за тях средства. Най-зле в това отношение са се представили Италия, Румъния, Хърватия, Австрия, Словакия, Германия, Чехия и вече напусналата ЕС Великобритания.

Италия има най-ниско ниво на усвояване на средства, като не е успяла да използва малко над 5 процента от предоставените й пари.

Планът на Ирландия да осигури широколентов интернет в селските райони е друг пример. Той бе задушен от ескалиращи разходи, промени в тръжните процедури и министерска оставка. В резултат страната не успя да получи и едно евро от предвидените за проекта 75 млн. евро през 2014-2020 година.

Проблем са и разхищенията. ЕСП например през 2018 г. порица Мадрид и Лисабон заради жп връзката между двете столици, която така и не бе завършена въпреки европейското финансиране. Сега надеждата е проектът да бъде завършен до края на 2023 г. с помощта на възстановителните средства на ЕС.

Корупцията продължава да бъде риск. Според доклад на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) нередности се установяват при близо 4 процента от всички европейски фондове, похарчени в Унгария между 2015 и 2019 година, което е доста над средното за ЕС ниво от 0,36 на сто.

Вече се появиха проблеми, докато европейските правителства се стремят да спазят крайния срок до април, в който трябва да представят плановете си за изразходване на възстановителните средства. Според ЕК в първоначалните планове има недостиг на амбиция за реформи, измерими цели или реалистични графици.

В Рим ожесточен междупартиен спор как да се харчат парите изигра донякъде роля за разпадането на правителството.

Франция е сред държавите, изразяващи недоволство от процеса и призоваващи разпределението на средствата да се ускори.

Отправят се предупреждения обаче, че смекчаване на правилата за надзор увеличава риска от измами, особено предвид Румъния и България, където корупцията е устойчива, както и Полша и Унгария, където се води битка с ЕС за демократичните принципи.

Натискът да се харчи ще бъде особено силен през 2021-2023 година, когато все още ще могат се правят последните плащания по предишния бюджет на ЕС въпреки началото на новото финансиране.