17-11-2017 20-11-2018

За пет години КЗК е санкционирала близо 100 случая на нелоялна конкуренция

В периода от 2019 до 2023 г. включително наложените санкции са за близо 30 млн. лева

Снимка: iStock by Getty Images

За пет години КЗК е санкционирала близо 100 случая на нелоялна конкуренция

В периода от 2019 до 2023 г. включително наложените санкции са за близо 30 млн. лева

07:38 | 24 март 2024 | Автор: Зорница Славова, старши икономист в Института за пазарна икономика 4 344 Снимка: iStock by Getty Images

За последните пет години Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е разгледала над 250 случая, свързани с нелоялна конкуренция на пазара. Броят им представлява почти половината от решенията (общо 570) на Комисията по Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) за периода 2019-2023 година. Общата формулировка в ЗЗК определя нелоялната конкуренция като "всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите" (чл. 29 от ЗЗК). Законът изрично забранява:

Увреждането на доброто име на конкурентите;
Въвеждане в заблуждение;
Заблуждаваща и сравнителна реклама;
Имитация;
Нелоялно привличане на клиенти;
Разгласяване на производствени или търговски тайни.

Източник: ИПИ

В близо половината от решенията (117 случая или 46% от всички с този предмет) КЗК установява, че няма нарушение и нелоялна конкуренция.

В 94 от случаите (37% от всички с този предмет) комисията установява извършено нарушение и нарушителя и налага санкция.

В периода от 2019 до 2023 г. включително наложените санкции са за близо 30 млн. лева. Трябва да се отбележи, че размерът на глобите е процент от оборота на компаниите, така че най-големите суми говорят по-скоро на размера на фирмата-нарушител, а не толкова за тежестта на нарушението. Разбира се, големите компании имат по-голямо влияние на съответните пазари и евентуалната вреда върху конкуренцията е предполагаемо по-значима. Някои от големите вериги за хранителни стоки и тук са под прожекторите на регулатора като основни участници на пазара.

Най-високата санкция формира половината сума, а седемте най-големи санкции, всяка за по над 500 хил. лв., образуват 85% от общата сума на всички наложени глоби за нелоялна конкуренция. В седемте случая компаниите са санкционирани заради различни нарушения на забраната - имитация, увреждане на доброто име на конкурентите, сравнителна или заблуждаваща реклама.

Правят впечатление множеството случаи на санкции заради реклама. Докато забраната за заблуждаващата реклама е сравнително разбираема, тази за сравнителна реклама звучи многозначителна и донякъде подлежаща на разнопосочни интерпретации. Законът забранява реклама, която пряко или косвено идентифицира конкурента или предлагани от него стоки или услуги (чл. 34, ал. 1 от ЗЗК). Същевременно сравнителната реклама се разрешава, когато сравнява стоки или услуги, задоволяващи еднакви потребности или предназначени за една и съща цел (чл. 34, ал. 2, т. 2 от ЗЗК). Тази постановка е поредното доказателство за свръхдетайлното регулиране на пазарните субекти (ако някой изобщо си избере този начин на реклама) и подценяването на рационалното поведение на потребителите (ако някой изобщо би го оценил)[1]. Остава въпросът и кои са случаите на нелоялна конкуренция, които са останали "под радара" на регулатора и не са анализирани и разгледани.

[1] По този повод ИПИ е и българският партньор на Институтът за икономически изследвания в Лондон, който публикува Международния индекс на държавата "Бавачка".

Зорница Славова е завършила бакалавърска и магистърска степен по специалност "Макроикономика" в УНСС. От 2007 г. е част от екипа на Института за пазарна икономика. Прави изследвания и анализи предимно в сферата на образованието, социалната политика, регионалното развитие, конкуренцията, пазара на труда. Автор е на статии в седмичния бюлетин на ИПИ "Преглед на стопанската политика", както и в редица печатни и електронни издания.

Материалът е публикуван в бюлетина на ИПИ и може да се прочете ТУК >>

ИЗБРАНО