Ето три експертни мнения, които БНР излъчи, за това може ли да се постигне 3% бюджетен дефицит. Както е известно, критерият Стабилните и устойчиви публични финанси включва в себе си две основни изисквания: да не се влиза в процедура по прекомерен дефицит, т.е. той трябва да е до 3% от БВП, а държавният дълг - до 60% от БВП. 

Както е известно, двете коалиции - на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, заложиха в съвместните си планове (ако се стигне до осъществяването им) строга фискална политика и дефицит, така както е заложен в Договора от Маастрихт (с официално заглавие Договор за Европейския съюз) с горепосочения процент. 

И така...

Ако България в момента изкуствено, с различни похвати, се опитва да се придържа към критерия на 3-те процента в следващите година и половина, вече в еврозоната развържем кесията и се отпуснем, тогава ще се случи гръцкият сценарий за България, предупреди бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев. Ще се налага централната банка и други страни членки на еврозоната да ни спасяват от хиперинфлация, която ще внесем. Шикалкавене едва ли ще бъде допуснато от нашите европейски партньори, категоричен е Керемедчиев.

Запитан за 3-процентния дефицит като критерий за еврозоната, икономистът от ЕКИП  Георги Вулджев подкрепи мнението на Керемедчиев, като също предупреди, че ако в следващите години се правят счетоводни трикове, "в един момент наистина ще се окажем в риск от гръцка криза". Той обърна внимание върху все по-разтварящата се ножица между приходите и разходите, имайки предвид бюджета на държавата.

"Разходите най-накрая трябва да бъдат поставени под контрол."

Според Вулджев за тази година трябва да се заложи по-голям дефицит. "Невъзможно е той да падне под 3% без някакви шмекерии."

В следващите 2-3 месеца няма непосредствени рискове, няма да има катаклизъм заради удължаването на бюджета, подчерта икономистът.

"Не мисля, че ще има някаква катастрофа. Служебното правителство понякога прекалява малко с плашенето. Краткосрочните рискове не са толкова големи."

Ако погледнем състоянието на бюджета към април-май в предходните две години, тогава бяхме на излишък, въобще нямахме такъв дефицит. През второто полугодие на тази година дефицитът може да набъбне значително. Големият проблем е в разходната част, коментира Георги Вулджев. 

Кощунство във фискалната политика през последните години са разходите, категоричен е Вулджев. По думите му те са "разпищолени".

Най-сериозният проблем с днешна дата е абсурдният бюджет, предложен от служебното правителство. Заложеният дефицит от 6% е нереален и недопустим. Дяволът е скрит и в приходната, и в разходната част. Това каза на свой ред преподавателят в Благоевградския университет проф. Ганчо Ганчев.

Основният проблем са мерките, свързани с намаляването на данъчното бреме, увеличаване на размера на регистрация по ДДС, а и други мерки, които водят до свиване на приходите на държавата от порядъка на 2-3% от БВП. Ако тези мерки бъдат премахнати, би следвало да се набележи допълнително нарастване на приходите от ДДС и другите данъчните приходи. Запазват се много разходи, свързани с компенсирането на бизнеса от високите цени на газа и тока. Тези мерки имаха смисъл, ако бизнесът беше поел ангажимент да не вдигат цените, коментира проф. Ганчев.

Като друг проблем той отбеляза ниската събираемост на приходите от двете държавни агенции по събиране на данъците. 

Агенция "Митници" наскоро прогнозира спад в приходите с 1,471 млрд. лева през 2023 г. на годишна база - поради намаление на приходите от акцизи и ДДС.

Проф. Ганчев смята, че компенсирането на бизнеса бързо трябва да бъде прекратено, а излишните данъчни облекчения - премахнати, и че трябва да се подобри събираемостта на данъците. По думите му първата работа на евентуалното ново правителство е да преразгледа бюджета, да съкрати част от раздутата държавна администрация и да си вземе "забравените пари от ЕС".

"Ако се състави правителство и се работи сериозно върху приходната и разходната част е възможно да имаме бюджет с дефицит до 3%. Това парламентарно мнозинство трябва да е единно по отношение на виждането им за бюджета".

"Като че ли целта е да не изпълним изискванията и да не можем да влезем в еврозоната. Като че ли индиректно се саботира приемането на страната в еврозоната", алармира проф. Ганчо Ганчев.