Учени призовават Европа да „прегърне“ деиндустриализацията
Извън ЕС някои зелени промишлени процеси ще станат до 37% по-евтини - непреодолима бариера за европейците
Нов доклад на Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата стига до извода, че Европейският съюз, който е изправен пред глобална конкуренция със страни, произвеждащи евтина енергия от възобновяеми източници, трябва да "прегърне" частичната деиндустриализация, вместо да субсидира неконкурентоспособни индустрии. Това пише изданието Euractiv днес.
Деиндустриализацията и икономическата конкурентоспособност са ключови теми на разговор, докато ЕС се насочва към избори на 6-9 юни. Решението може да е бързо: когато енергийната криза удари през 2022 г., европейското производство на амоняк, стъпка в производството на торове, спадна със 70% и остана ниско през 2023 г.
Но докато политиците в ЕС искат да запазят съществуващите местни вериги за доставки и да създадат нови екологични такива, изследователите предупреждават да не се създават индустрии, които зависят от субсидии, за да оцелеят.
Вместо това Европа трябва "абсолютно да приеме деиндустриализацията или поне да я обмисли", каза Фалко Юкерд, старши учен в базирания в Берлин Потсдамски институт за изследване на въздействието на климата (PIK), който е съавтор на статия за перспективите на глобалната чиста индустрия.
Докладът установява, че в някои страни извън ЕС, където комбинацията от вятърна и слънчева енергия работи оптимално, цените на електроенергията постоянно ще бъдат с 40 евро на MWh по-ниски, отколкото в Европа - което прави някои зелени промишлени процеси до 37% по-евтини. Вероятно непреодолима бариера за европейската индустрия.
Европейските правителства, начело с немското, субсидират трансформацията на индустриалните процеси. Производителите на стомана могат да преминат към водород, заводите за хартия могат да закупят големи термопомпи - всичко това е възможно благодарение на щедрите правителствени субсидии.
С ограничените бюджети "след множество кризи", които удариха ЕС, германският експерт каза, че остава друга опция: "прегръщане на вноса".
Чрез преместването на всички етапи на производство на стомана извън Европа, на подходящи места, процесът може да поевтинее с 18%, отколкото ако производствата се запазят в Европа, пише изданието.
Според експертите цената на уреята (карбамида) ще падне с 32%, докато етиленът, химикал с множество индустриални приложения, може да излезе с 38% по-евтино.