Социалните партньори обсъдиха и трите бюджета на държавата - парите за здравеопазване, за пенсии и обезщетения, както и макрорамката за 2025 г. Резервите си и условията за подкрепа не скриха нито синдикатите, нито работодателите, но всички, заедно с министрите от кабинета, се съгласиха, че това е възможният бюджет след 4 "разпасани" години и "вакханалия". 

Трите проектобюджета - на НЗОК, на ДОО и държавният бюджет ще бъдат разгледани на извънредно заседание на правителството следобед от 16:00 часа.

Вицепремиерът Томислав Дончев, който председателстваше извънредното заседание на НСТС, обобщи след края му пред медиите, че това е възможният бюджет. Той подчерта, че заседанието е преминало "с необходимата доза полифония"

"Аз бих се притеснил, ако винаги синдикати и работодатели имат еднакви виждания. Различни гледни точки и общо убеждение, че това е възможният бюджет", заключи той.

Теменужка Петкова благодари на партньорите в тристранката за конструктивния диалог. Тя подчерта, че консолидираният проектобюджет отговаря на закона за публичните финанси за 3% дефицит и за разходи до 40% от БВП.

"Бюджетът отговаря на обществените изисквания и политиките да работят за това българските граждани да подобряват качеството на живот, да няма замразяване на пенсии и заплати", каза финансовата министърка. Тя изтъкна, че няма въвеждане на нови данъци и увеличаване на стари, няма орязване на пенсии и заплати.

Снимка: БТА

Социалният министър Борислав Гуцанов благодари на кабинета и коалиционните партньори, че са удържали на думата си да не се вдигат данъци и подчерта, че най-уязвимите слоеве у нас могат да останат спокойни. "Така че да знаят, че през цялата година всички социални придобивки ще бъдат запазени и пенсиите осъвременени по швейцарското правило", акцентира социалистът.

Снимка: БТА

Работодателските организации изтъкнаха, че абсолютно подкрепят усилията на кабинета за влизане в еврозоната от 2026 г., но също така настояха за реформи в бюджетната сфера, а не за увеличение на заплати на калпак. 

"Работодателите подкрепихме усилията на кабинета за овладяване на бюджетния дефицит, консолидиране на бюджетните разходи и възстановяването на финансовата стабилност, така щото да стане възможно членството на България в еврозоната през 2026 г. Ние информирано и убедено го подкрепяме", заявипредседателят на АИКБ Васил Велев.

Организацията не подкрепи нито един от трите бюджета, а Велев обясни защо.

"Недопустимо се увеличава разпределителната роля на бюджета. Изземват се много повече доходи от домакинствата и бизнеса и се изливат в нереформирани системи, като по този начин не се увеличава конкурентноспособността", аргументира се Велев. Добави, че това пък води до забавяне на икономическия растеж и жизнения стандарт.

Снимка: БТА

Работодателите не одобряват също така заложеното увеличаване на данък труд от 53% у нас, което ще стане 57% по графика в следващите няколко години заради прекомерните харчове. "Предложихме да се увеличават възнаграждения само при съкращения в съответната бюджетна сфера", каза Велев. И констатира, че заетите в публичния сектор не намаляват при намаляващо население на страната през последните 10 години.

"Особено крещящ е примерът със системата за обществен ред и сигурност, където средните разходи за труд надвишават три пъти тези на хората, заети в икономиката", подчерта той. И обобщи, че така работещите в икономиката получават три пъти по-ниски заплати. "Смятаме, че това е несправедливо и следва да се направят реформи за оптимизация на възнагражденията", настоя АИКБ.

От Българската стопанска камара подкрепиха с резерви и трите бюджета - заяви председателят Добри Митрев. Той изтъкна кои са положителните неща - повишението на бюджетите на ДОО и НЗОК.

"Това е възможният бюджет и ние ясно отчитаме крехката политическа ситуация в българския парламент и крехкото мнозинство. Ясно е, че големи реформи не можем да видим в този бюджет ,на фона на 4-годишната разпасаност в парламента при бюджетните разходи, особено в частта при възнагражденията. Запазването на данъчно-осигурителния модел също считаме за положително", изреди Митрев.

Опасенията на БСК обаче са свързани с рязкото нарастване на външния дълг, което е доста обезпокоително. 

"В края на 2028 г. се очертава да имаме дълг, приблизително от 90 млрд. лв. или 36% от БВП, което е доста обезпокоително. Имаме притеснения и за възможната събираемост от преки и косвени данъци и особено ДДС ", каза Митрев. Според него 6 милиарда събираемост им се вижда много амбициозно и неизпълнимо като цел.

"Възразихме срещу повишаването на максималния осигурителен доход и вноските за Фонд "Пенсии" в средносрочен план, защото трябва да са на базата на анали", изреди още забележки към бюджета представителят на БСК. От организацията изтъкнаха също като АИКБ, че са против увеличение на доходите "на калпак". "Смятаме, че трябва да бъдат увеличени в онези сфери, които пряко работят с гражданите и бизнеса, и има липса на такива хора, заради ниски заплати", коментира Добрин Митрев.

Снимка: БТА

Синдикатите пък отправиха критики за липсата на достатъчно увеличения на заплати и настояха за сериозен разговор зареформиране на данъчно-осигурителната система в България, за който вече е дошло време, според КНСБ и КТ "Подкрепа".

"КНСБ поставя под условие евентуална подкрепа и на трите бюджета. В рамката на публичните финанси е дошло време за сериозни дебати и за един сериозен разговор за данъчно-осигурителната система на България", заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Снимка: БТА

"Тези 4 години не бяха добри за България, но постигнахме нещо интересно - 21% от БВП през 2025 г. са за социална защита и здравеопазване", изтъкна синдикалистът, като добави, че това е рекордно число. "Това са половината разходи от бюджета. При среден процент в ЕС - 24%, при стартови нива през 2022 г. на 17% - преди вакханалията, както някой я нарече", направи сравнения Димитров. И той също призова, че разходите са сериозни, но е "време е да подобрим ефективността им".

От КНСБ имат своите условия за ръст на заплатите в здравеопазването, в железниците, в пощите, в транспорта, в това число и в София и затова предлагат да има буфер от 350 млн. лв., откъдето да се осигури увеличаването на заплатите. Пламен Димитров предупреди, че ако това не стане, очаква напрежение сред работещите. 

Снимка: БТА

КТ "Подкрепа" не подкрепи бюджета също заради заложените само 5% увеличение на заплати в здравния сектор. "Нашият синдикат обсъжда дали ще има протести, или не, благодентствието на гражданите ни е най-важно", заявиха оттам. И от "Подкрепа" апелираха за промяна на данъчно-осигурителната система. Това, според синдиката на Димитър Манолов, минава през увеличение на осигурителния праг, "за да поемат хората с високи доходи своята социална отговорност". "Дупката е близо 12 милиарда в осигурителната система, което означава, че расте с 1,5 милиарда на година, което не е добре за никого", посочиха от синдиката. От КТ "Подкрепа" подчертаха още, че са притеснени от бъдещото отражение върху българската икономика на рецесията, която наблюдаваме в Европа.

ИЗБРАНО