ЕС трябва да се конкурира със света, а не държавите членки помежду си
Пламен Абровски ще предложи от 10 до 25% дофинансиране на земеделието в новия бюджет на ЕС на следващия Европейски съвет на земеделските министри
Земеделието в Европа трябва да получи своето достойно финансиране от новия бюджет на ЕС, за да има хранителна сигурност, която е част от общата европейска сигурност. Няма полза, ако ЕК стимулира конкуренцията между фермерите в отделните държави членки, конкуренцията трябва да бъде между единния ЕС и останалите на световния пазар.
Около това се обединиха ораторите в панела "Бъдещето на европейското земеделие: иновации, устойчивост и следващата МФР" в четвъртия ден на шестото издание на Green Transition Forum - най-голямата платформа в Централна и Източна Европа за дискусии по устойчиво развитие и икономическа трансформация. GTF 6.0 е организиран от Dir.bg и се провежда от 1 до 5 юни в София.
С годините форумът се утвърди като единствената конференция в източноевропейска столица, която събира на едно място световни лидери, водещи икономисти и представители на индустрията в контекста на необходимостта от дълбоки реформи. В дискусията участваха Пламен Абровски, министър на земеделието и храните, Република България; Наташа Сантос, вицепрезидент по устойчивост и стратегическо ангажиране в Bayer; Стоян Чуканов, председател на специализирана секция "Земеделие, развитие на селските райони и околна среда" на ЕИСК; Оскар Рей, проект LIFE ACCLIMATE; Боян Захариев, съосновател и главен изпълнителен директор на ExSeed.
Модератор на панела беше Зинаида Златанова, ръководител на Представителството на ЕК в България (2008 - 2013 г.), заместник министър-председател по управление на европейските средства (2013 - 2014 г.)
От 2011 г. насам на Европа постоянно ѝ се налага да се справя с кризи в земеделието и отговорът на тях е изключително неадекватна европейска политика. Това заяви земеделският министър Пламен Абровски. "Постоянно това, което се предоставя като инструменти, не е адекватно на онова, от което имат нужда европейските фермери и държавите членки. Ние трябва да работим за конкурентоспособност и за пазар. Имаме нужда да покажем не колко сме екологосъобразни, а най-вече, че можем да произвеждаме екологосъобразно и конкурентно", заяви министърът. Абровски заключи, че с всеки програмен период селскостопанската политика става все по-малко обща и накрая ще остане само "селскостопанска".
Той попита защо Брюксел продължава да създава регламенти, а не директиви, и по този начин да позволява държавите членки да се раздалечават от общата мярка. Абровски беше категоричен, че конкуренцията в земеделието не трябва да бъде между европейските страни, а на единна Европа със световния пазар.
"Съжалявам, че говоря критично. Европа има нужда от визия за развитие, трябва да бъде едно цяло, не трябва да се дели. В тези кризи се оказа, че ние нямаме никакви инструменти. Единственият механизъм, който имат държавите членки, е даването на пари", заяви още земеделският министър. Когато обаче тези помощи нямат лимит, се създават дисбаланси между държавите членки и даде като пример настоящия проблем с млякото в Европа.
Той разкритикува досегашния подход на Европа към земеделския сектор.
"Създаваш конкуренция вътре в самия ЕС, а не навън. Бюрокрацията създаде конкуренция между самите държави членки и ние се самоизяждаме, вместо да се конкурираме със страните извън ЕС. Затова смятам, че имаме нужда от общ подход и обща селскостопанска политика", посочи министърът на земеделието.
Модераторът на панела Зинаида Златанова обърна погледа към парите за земеделие в новата многогодишна финансова рамка на ЕС и напрежението, което възникна.
"Имаше опасност земеделието да изпадне от самостоятелно финансиране в новия бюджет, ЕК обеща, че ще се поправи", отбеляза Златанова и посочи, че в случая благоприятно се е отразило това, че ЕП се е намесил. "ЕП се намеси и обеща, че ще има запазена сума за земеделието", добави Златанова и напомни, че не само Европа дава субсидии, но много повече дори от нас нашите глобални конкуренти субсидират земеделските производители.
Министър Абровски призна, че с визията за финансирането на земеделието в новия бюджетен период не вижда как гарантираме европейския хранителен суверенитет. Той напомни, че европейският фермер е свикнал със субсидиите. И съобщи, че на следващия Европейски съвет на министрите на земеделието ще предложи в новия бюджет да се отделят от 10 до 25% за дофинансиране на земеделието. По думите му не е редно ЕК да изключва преработвателната промишленост и сектора на напояването, защото климатичните промени са факт, започваме да изпитваме засушаване и се появяват инвазивни култури.
"ЕП направи стъпка в правилна посока, но е само началото. Нашите фермери трябва да могат да произвеждат евтино и качествено, за да бъдат на световния пазар. Докато не станем едно цяло, нищо няма да постигнем като съюз. Не трябва да се конкурираме помежду си, а със световния пазар", категоричен е земеделският министър.
С критиките на земеделския министър се съгласи Стоян Чуканов, председател на специализирана секция "Земеделие, развитие на селските райони и околна среда" на ЕИСК, който се включи по видеовръзка директно от Брюксел. Чуканов съобщи, че са имали тричасов разговор с еврокомисаря по земеделие именно за новия бюджет в сектора. Обсъдено е било докъде на този етап може да се намеси гражданското общество за някакви корекции в бъдещата з0емеделска политика в многогодишната финансова рамка.
"Диалогът набира скорост. Земеделската общност в Европа беше ентусиазиранари от визията и донякъде разочарована, когато представиха на предварителен етап проекта. Триалогът е в по-напреднала фаза", каза той. Чуканов беше категоричен, че към момента и фермерските организации, и всички в бранша категорично отхвърлят така предложените параметри от страна на ЕК за частта за замеделие в новия бюджет.
Притесненията са, че земеделието ще остане недофинансирано със съкращение на европейски програми.
"Виждаме много подводни камъни и в отпадането на двата стълба. Сега се опасяваме, че програми като LIFE нямат своето място. Фермерските организации са наясно, че министрите на финансите не хранят много топли чувства към тях и когато бюджетът е национален, се намират други приоритети, които да се предредят пред зземеделието. Хранителната сигурност трябва да бъде разглеждана като част от цялата сигурност на ЕС. Който не храни своя армия, храни чужда", предупреди Чуканов. "Усещането на колегите от най-големите фермерски организации е, че малко или много влакът е заминал относно структурата на общоевропейската селскостопанска политика. Тя не е в синхрон с визията за земеделие, представена преди години", заключи той.
Вицепрезидентът по устойчивост и стратегическо ангажиране в Bayer Наташа Сантос представи опита на родната й Бразилия. И разказа как през 70-80-те години държавата е решила да заложи на инвестиране в собствено земеделско производство и развитие на определени култури. Така страната се превръща от вносител в износител на земеделска продукция. По думите на Сантос това е единият модел за развитие на земеделието, а визията на всички стопани са да се произвежда повече с по-малко средства. Земеделието има нужда не само от визия, но и от технологии и инвестиции.
Сантос посочи, че в света има войни, има климатична криза, а земеделският сектор е този, който дава на обществото храна, фибри и дори гориво. "И когато става въпрос за заплаха за продоволствената сигурност, това изисква инвестиции", посочи Сантос. Тя даде пример с напояването, което е изключително важно в момент на климатични промени и изключителна предпоставка за устойчивост в сектора на земеделието. "Трябва да знаем, че земеделските стопани разбират предизвикателствата и нуждите, но имат нужда от трансфер на знания и от всякакви технологии за произвеждане на повече. Технологиите са налице, но те трябва да са на разположение на земеделските производители", заключи Сантос.
За пресечната точка между земеделието, иновациите и технологиите говори Боян Захариев, който е изпълнителен директор на стартъп съосновател и главен изпълнителен директор на ExSeed. Иноваторът обърна внимание, че през следващите 20 г. светът ще има нужда от протеин, тъй като населението ще се умножи неимоверно и няма да достига животинският протеин.
В същото време Захариев посочи, че Европа внася над 80% от протеина в суровини. Това може да се промени в полза на ЕС, категоричен е предприемачът. И посочи, че неговият стартъп от 2023 г. разработва водеща технология начини за оптимално извличане на протеин от слънчогледов шпрот, който в момента се използва само за фураж. "Това е суровина, която е недооценена", посочи Захариев. По същия начин може да се използва и грахът, и соята, добави той.
И смело прогнозира, че с повече инвестиции, не само частни, но и държавни, България може да се превърне в индустриален център в бъдещето на протеините. Предпоставките са налице - у нас вторичната суровина от слънчогле е почти 2 млн. тона шпрот, като в целия ЕС той е малко над 5 млн., даде за пример предприемачът.
"Ако преработим дори 10% от него, ще задоволим цяла Европа и добавена стойност ще бъде оставена в България", категоричен е иноваторът. "При правилно прилагане на технологиите в индустриален мащаб можем да направим България център, ЕС внася почти целия протеин, който използва, или от Китай, или от Бразилия. Устойчивото земеделие е да се използват съществуващи ресурси, но по нов начин и оттам, където има бизнес логика", заяви Боян Захариев.
Колко са достъпни технологиите до средностатистическия фермер - темата поде и другият участник в дискусията, Оскар Рей, чиято компания изпълнява именно проект, финансиран по програма LIFE. Неговият проект използва роботи и Изкуствен интелект в помощ на фермерите - с помощта на алгоритмите прогнозира какво ще се случи с парниковите газове, къде ще има вредители за продукцията, колко вода и електрическа енергия ще е необходима на производителя на домати или марули, например.
"Казваме на производителите - тук ще има вредители, там ще е необходимата вода и енергия, за да захранвате охладителните си системи", обясни Оскар Рей. "ИИ няма да замести селскостопанския производител, но ще му помага в работата. Никога няма да го замести", категоричен е иноваторът.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}