Тристранката прие трите бюджета за 2021 г., но без всеобща подкрепа

Социалните партньори не постигнаха споразумение по предложените от правителството параметри

Снимка: БТА

Тристранката прие трите бюджета за 2021 г., но без всеобща подкрепа

Социалните партньори не постигнаха споразумение по предложените от правителството параметри

19:32 | 27 октомври 2020 | Редактор : Виктор Стефанов 3 699 Снимка: БТА

Проектозаконите за бюджета на България, на държавното осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) минаха на Тристранен съвет, съобщи вицепремиерът Марияна Николов по време на брифинг в Министерския съвет.

Бюджет 2021

"За първи път, въпреки четиричасовото (онлайн) заседание на съвета за тристранно сътрудничество и различните позиции, които социалните партньори имаха, не постигнахме единодушна подкрепа, но проектите на законите минаха на тристранката. Мога да кажа, че това беше един успешен тристранен съвет. Без никакви различия и позиции, които да направят някакви критики и да оформят категорични становища", каза Николова.

Тя добави, че всички бележки ще бъдат взети предвид при внасянето на окончателния проект в Министерски съвет.

Социалните партньори не са постигнали единодушна подкрепа по представените законопроекти - това съобщи междувременно Министерски съвет.

Отнапред се знаеше, че работодателските организации са против административното увеличение на минималната работна заплата (респективно на минималния осигурителен праг) и искат НОИ да поеме по-голям дял от плащането за болнични (сега работодателят поема първите три дни). От друга страна - приемат максималният осигурителен доход да се запази 3000 лева, както предлага кабинетът. Синдикатите на свой ред определят бюджета като щедър, но искат 17 (вместо предложените 12 лева) минимално дневно плащане за безработица и 3200 максимален осигурителен праг. КТ "Подкрепа" настоява за увеличаване на заплатите на повече от предвиденото държавни служби.

Какво сложи на масата на тристранката правителството

В първа точка от дневния ред на заседанието на НСТС правителството и социалните партньори са обсъдили проекта на Закон за държавния бюджет на България за 2021 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. като мотиви към него. Законопроектът е бил представен от министъра на финансите.

Приоритетите на Бюджет 2021 са: по отношение на политика по доходите - увеличаване на минималната работна заплата от 610 лв. - на 650 лв., считано от 1 януари 2021 г., удвояване на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти спрямо 2017 г. За 2021 г. са планирани целогодишно средства за осигуряване на увеличението с 30 на сто (от 1.08.2020 г.) на разходите за персонал на системите на органи и администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19, в т.ч. за служители на първа линия.

Предвидено е увеличение с 10 на сто на средствата за заплати на служителите, които не попадат в обхвата на пакета от социално-икономически мерки на правителството. Разчетено е увеличение на средствата за възнаграждения на изборните длъжности по реда на законодателно регламентирания механизъм.

В сектор "Образование" са осигурени са допълнителни средства: 360 млн. лв. за увеличение на възнагражденията на учителите и 57,8 млн. лв. - за непедагогическия персонал; 70 млн. лв. - за изграждане и реконструкция на детски градини, детски ясли и училища; 38 млн. лв. - за подпомагане заплащането от родителите на такси за хранене на децата в задължителното предучилищно образование и за компенсиране на разходите за децата, които не са приети в детски градини, поради липса на места в държавните и общински градини и училища; 36 млн. лв. - за разширяване достъпа и обхващане в задължителното предучилищно образование на 4-годишните деца; 20 млн. лв. - за модернизацията на училищните кабинети и изграждане на STEM среда;

65,9 млн. лв. - за продължаване на реформите и осигуряване на устойчиво развитие и разширяване на достъпа до висше образование, в т.ч. 48,7 млн. лв. - за увеличение на възнагражденията на най-ниските академични длъжности във висшите училища.

Политиката в областта на здравеопазването е насочена към качествено и ефективно здравеопазване с основен фокус осигуряване на адекватна готовност на здравната система в условията на продължаваща епидемична обстановка, причинена от разпространението на COVID-19 с оглед гарантиране на пациентите на необходимата медицинска грижа. Допълнително осигурените средства основно са:

65,7 млн. лв. - за увеличение на възнагражденията на персонала в структурите на МЗ и НЗОК, в т.ч. и за извънреден труд; 48,9 млн. лв. субсидии за лечебните заведения за болнична помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване;

326,6 млн. лв. за здравноосигурителни плащания; 75 млн. лв. - за осигуряване на ваксина срещу COVID-19; 50 млн. - за изграждане на Национална педиатрична болница.

Приоритети в социалната политика са насочени основно към преодоляване на социално-икономическите последици от пандемията от COVID-19, свързани със запазване на заетостта, повишаване на квалификацията, намаляване на безработицата и като цяло запазване на устойчивостта на системи за социална закрила с фокус към най-уязвимите групи. Осигурени са допълнителни средства за:

10 млн. лв. - за активна политика на пазара на труда; 300 млн. лв. - за продължаване на мярката 60/40; 297,3 млн. лв. - за увеличението на средствата за краткосрочни обезщетения за безработица (увеличението от 9 на 12 лв. на дневния минимален размер на обезщетението за безработица); 73 млн. лв. - за целева помощ за семействата с деца до 14-годишна възраст при дистанционно обучение и изчерпани възможности за платен отпуск на родителите и невъзможност да работят дистанционно; 390 млн. лв. - за отпадане на доходния критерий за достъп до месечни помощи по отглеждане на деца до завършване на средно образование;

10 млн. лв. - за целеви помощи за отопление; 21,4 млн. лв. - за актуализиране на финансовата подкрепа за хората с увреждания по Закона за личната помощ; 122 млн. лв. - за механизма за личната помощ по същия закон и 79,7 млн. лв. - за социалната услуга "Асистентска подкрепа", като делегирана от държавата дейност;

47 млн. лв. - за еднократна финансова подкрепа за хранителни продукти в размер на 120 лв. годишно за пенсионери с размер на пенсията от 300 лв. до 369 лв. (линията на бедност за 2021 г.)

За пенсионната политика в Бюджет 2021 са осигурени допълнителни средства: 474 млн. лв. - за увеличение на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 250 лв. - на 300 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 94 млн. лв. - за увеличение на максималния размер на получаваната една или повече пенсии от 1200 лв. - на 1440 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 884,2 млн. лв. - за мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в т.ч. и за целогодишното изплащане на пенсии с новото осъвременяване от 5 на сто, считано от 1 юли 2021 г.; 318 млн. лв. - за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г.

Други приоритети са политиката в областта на отбраната, както и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми.

В точка втора от дневния ред НСТС е разгледал проекта на Закон за бюджет на държавното обществено осигуряване за 2021 г. Законопроектът е бил представен от министъра на труда и социалната политика. Участие в дискусията е взел управителят на Националния осигурителен институт.

Приходната част от предложения бюджет на държавното обществено осигуряване за 2021 г. е съгласувана с Националната агенция за приходите (НАП), взети са предвид и указанията на министерствата от съгласувателната процедура. По отношение на разходната част - данните са в изброените по-горе приоритети в областта на социалната и пенсионната политика.

С Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат промени, които целят постигане на ясна регламентация на контролната дейност на органите на Националния осигурителен институт (НОИ), също така се предвижда автоматично служебно преизчисляване на пенсиите.

В трета точка от дневния ред НСТС е обсъдил проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2021 г. Законопроектът е бил представен от министъра на здравеопазването. Участие в дискусията е взел управителят на Националната здравноосигурителна каса.

С проекта на Закон за бюджета на НЗОК се предлага при условия на извънредна епидемична обстановка вследствие разпространението на COVID-19 Надзорният съвет на НЗОК да може да гласува увеличение на средствата за болнична медицинска помощ и в тази връзка се предвижда възможност за допълнителни средства по бюджета на НЗОК по реда на Закона за публичните финанси.

С измененията в Закона за здравето се дават възможности на областните управители да взимат решения на местно ниво в условията на извънредната епидемична обстановка. Прецизират се и разпоредбите относно новата система на медицинската експертиза с цел постигане на ефективна работа на ТЕЛК и НЕЛК.

В ЗЛЗ се въвежда задължението на лечебните заведения при условията на извънредна епидемична обстановка за преструктуриране на звена за лечение на COVID, като при отказ се предвиждат две нива на санкции - глоби и спиране на плащанията от НЗОК, за които са предвидени определени критерии, и ред за извършване на оценка и анализ на лечебните заведения.

Важна промяна в ЗЗО е предвиденото задължение НЗОК да заплаща за онколекарствата най-ниската цена, с което да се постигне ефективно използване на средствата от НЗОК. Предлага се и нов режим на медицинските изделия - заплащане от НЗОК също на най-ниската цена.

ИЗБРАНО