Разговорът за ползите и предизвикателствата пред България от предстоящото членство в еврозоната не трябва да приключва с приемането ѝ на 1 януари 2026 г., а да продължи и след това. Това заяви вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев при откриването на дискусията "Еврозоната като част от пътя към икономическа трансформация", организирана от Министерството на иновациите и растежа. Форумът е част от националната кампания, посветена на въвеждането на единната европейска валута.

"Влизането в еврозоната е възможност, а не гаранция за успех. Ние трябва да бъдем достатъчно умни и смели, за да проведем разговора какво трябва да направим, за да се възползваме от всички дадени ни възможности", подчерта Дончев.

По думите му България има два пътя пред себе си - да продължи с анемичен растеж от около 1,5-2%, или да отключи ускорено икономическо развитие с над 3% годишно. "България извървя лесната част от пътя - икономиката на ниските разходи вече приключи. Оттук нататък започва по-сложният разговор за образованието, иновациите и ролята на държавата в подпомагането на бизнеса", заяви вицепремиерът.

Той предупреди, че държавната намеса трябва да бъде внимателно дозирана. "Всяка намеса с публично финансиране е сложна и спорна. Ако не дозираме правилно нещата, лекарството може да се превърне в отрова", каза още Дончев.

Министърът призова за дългосрочен политически и обществен консенсус около няколко ясни цели. Една от тях е увеличаване на разходите за научноизследователска и развойна дейност до 2% от БВП през следващото десетилетие, спрямо 0,8% в момента. Консенсус е нужен и за постигане постигане на целта за ускоряване на икономическия растеж, така че БВП на глава от населението на България да достигне около 80 процента от средноевропейското равнище, отбеляза още вицепремиерът

Според него, опитът на останалите държави членки показва, че когато това съотношение мине 70 процента, тогава се засилва обратната миграция към страната. 

"В момента държавата изгражда 10 индустриални зони - защо да не си поставим за цел да построим още 30 през следващите години? В индустриалните зони инвестиционният процес тече по-бързо, а условията за бизнес са по-добри", посочи Дончев.

Той подчерта, че истинската промяна започва от нагласите на обществото. "Истинската революция не е в статистиката, а в главите на хората. Докато свързваме личния успех с държавна служба, късмет или далавера, ще ни е трудно да постигнем амбициозните цели, които си поставяме", заяви вицепремиерът.

Дончев бе категоричен, че от членството на България в еврозоната не произтичат структурни рискове, но предупреди, че адаптацията изисква стратегическо мислене и постоянен дебат.

В дискусията участваха представители на институциите, бизнеса, академичните среди и международните финансови организации, сред които икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика и Илия Кръстев от AIBEST.