17-11-2017 20-11-2018

The Economist: Отново ли Германия е болният на Европа?

Нейните болести са различни от тези през 1999 г., но е необходима нова силна доза реформи

Снимка: iStock by Getty Images

The Economist: Отново ли Германия е болният на Европа?

Нейните болести са различни от тези през 1999 г., но е необходима нова силна доза реформи

20:22 | 19 август 2023 | Автор: The Economist 99 7545 Снимка: iStock by Getty Images

Преди близо двадесет и пет години Германия бе наречена "болният на еврото". Комбинацията от обединението, неефективният пазар на труда и забавящото се експортно търсене измъчваха икономиката, карайки безработицата да достигне двуцифрени стойности. След това поредица от реформи в началото на 2000-те години постави началото на златен век. Германия се превърна в обект на завист от страна на своите съседи. Не само че влаковете се движеха навреме, но и благодарение на световното си инженерство страната се превърна в експортна сила. Въпреки това, докато Германия процъфтяваше, светът продължаваше да се върти. В резултат на това Германия отново започна да изостава.

Още по темата

Най-голямата икономика в Европа се превърна от лидер по отношение на растежа в изоставаща. Между 2006 и 2017 г. тя изпреварваше големите си съседи и не изоставаше от Америка. Въпреки това днес тя преживява третото си тримесечие на свиване или стагнация и може да се окаже единствената голяма икономика, която ще се свие през 2023 г. Проблемите са не само тук и сега. Според МВФ Германия ще расте по-бавно от САЩ, Великобритания, Франция и Испания и през следващите пет години.

Със сигурност нещата не са толкова тревожни, колкото през 1999 г. Безработицата днес е около 3%, страната е по-богата и по-отворена. Но германците все по-често се оплакват, че страната им не работи толкова добре, колкото би трябвало. Четирима от всеки петима анкетирани казват, че Германия не е добро място за живеене. Влаковете вече се движат с толкова голямо закъснение, че Швейцария забрани на закъснелите композиции да се движат по нейната мрежа. След като за втори път това лято остана в чужбина, защото остарелият ѝ служебен самолет се повреди, външният министър Аналена Бербок прекрати пътуването си до Австралия.

Снимка: БТА/AП

В продължение на години по-добрите резултати на Германия в старите отрасли прикриваха липсата на инвестиции в нови. Самодоволството и манията за фискална предпазливост доведоха до твърде малко публични инвестиции, и то не само в Deutsche Bahn и Бундесвера. Като цяло инвестициите на страната в информационни технологии като дял от БВП са по-малко от половината от тези в Америка и Франция. Бюрократичният консерватизъм също пречи. Получаването на лиценз за извършване на стопанска дейност отнема 120 дни - два пъти повече от средното за ОИСР. Към това се добавят влошаването на геополитиката, трудностите при премахването на въглеродните емисии и трудностите на застаряващото население.

Геополитиката означава, че производството вече може да не е онази дойна крава, която беше преди. От всички големи западни икономики Германия е най-изложена на влиянието на Китай. Миналата година търговията между двете страни възлиза на 314 млрд. долара. Някога тези отношения се ръководеха от мотива за печалба, а сега нещата са по-сложни. В Китай германските производители на автомобили губят битката за пазарен дял срещу местните си конкуренти. А в по-чувствителни области, тъй като Западът "намалява рисковете" от връзките си с Китай, някои от тях могат да бъдат напълно прекъснати. Междувременно борбата за модерно производство и стабилни вериги за доставки отприщва поток от субсидии за насърчаване на местната индустрия, които или ще застрашат германските фирми, или ще изискват субсидии в рамките на Европейския съюз.

Друга трудност е свързана с прехода в енергетиката. Промишленият сектор на Германия използва почти два пъти повече енергия от следващия по големина в Европа, а потребителите й имат много по-голям въглероден отпечатък от тези във Франция или Италия. Евтиният руски газ вече не е опция, а страната се отказа от ядрената енергетика. Липсата на инвестиции в мрежите и бавната система за издаване на разрешителни спъват прехода към евтина енергия от възобновяеми източници и заплашват да намалят конкурентоспособността на производителите.

Все по-често Германия не разполага с необходимите й таланти. Бейбибумът след Втората световна война означава, че през следващите пет години ще се пенсионират нетно 2 млн. работници. Въпреки че страната е привлякла почти 1,1 млн. украински бежанци, много от тях са деца и неработещи жени, които скоро могат да се върнат у дома. Две пети от работодателите вече твърдят, че изпитват затруднения при намирането на квалифицирани работници. Това не е само мрънкане: Берлин не може да запълни дори половината от свободните си места за учители с квалифициран персонал.

За да може Германия да просперира в един по-фрагментиран, по-зелен и застаряващ свят, нейният икономически модел ще трябва да се адаптира. И все пак, докато през 90-те години на миналия век високата безработица принуди коалицията на Герхард Шрьодер да предприеме действия, този път е по-лесно да се пренебрегнат алармените камбани. Малцина в днешното правителство, съставено от социалдемократите, либералните свободни демократи и Зелените, признават мащаба на задачата. Дори и да го направят, коалицията е толкова раздробена, че партиите трудно биха се споразумели за решение. Освен това Алтернатива за Германия, крайнодясната популистка партия, набира 20 % от гласовете в страната и може да спечели някои от изборите в провинциите през следващата година. Малцина в правителството ще предложат радикална промяна от страх да не се окажат в нейна полза.

Снимка: AP/БТА

Затова изкушението може да е придържане към старите начини на работа. Но това няма да върне разцвета на Германия. Нито пък ще потуши наплива от предизвикателства към статуквото. Китай ще продължи да се развива и да се конкурира, а намаляването на риска, декарбонизацията и демографията не могат просто да бъдат отминати.

Вместо да се страхуват, политиците трябва да гледат напред, като насърчават нови фирми, инфраструктура и таланти. Възприемането на технологиите ще бъде подарък за новите фирми и отрасли. Дигитализираната бюрокрация би направила чудеса за по-малките фирми, които нямат възможност да попълват купища документи. По-нататъшната реформа на разрешителните ще помогне да се гарантира, че инфраструктурата се изгражда бързо и в рамките на бюджета. Парите също са от значение. Твърде често инфраструктурата е страдала, когато правителството е превърнало правилата си за балансиран бюджет във фетиш. Въпреки че Германия не може да харчи толкова свободно, колкото би могла да харчи през 2010 г., когато лихвените проценти бяха ниски, отказът от инвестиции като начин за ограничаване на прекомерните разходи е фалшива икономика.

Снимка: Официална страница на EP New Energies

Също толкова важно ще бъде привличането на нови таланти. Германия либерализира правилата си за имиграция, но процесът на издаване на визи все още е ледников и Германия е по-добра в приемането на бежанци, отколкото на професионалисти. Привличането на по-квалифицирани имигранти би могло дори да насърчи местните таланти, ако помогне за справяне с хроничния недостиг на учители. В страната на коалиционните правителства и предпазливите бюрократи нищо от това няма да е лесно. И все пак преди две десетилетия Германия осъществи забележителна трансформация с изключителен ефект. Време е за ново посещение в здравния център.

ИЗБРАНО