В хода на пандемията компании по целия свят започнаха да експериментират с нови начини за организиране на работния процес, като 4-дневна работна седмица или по-кратки работни смени. Това показва анализ на HR компанията Adecco Group, който проследява тенденцията да се върви от отработени часове към заплащане за постигнат резултат.

А как се прилагат гъвкавите режими на работа у нас в условията на продължаваща пандемия - Dir.bg потърси мнението на Ирина Йончева, ръководител "Човешки ресурси" в същата компания.

Българските работодатели не са големи привърженици на гъвкавите режими

Според Ирина Йончева още преди началото на пандемията кандидати за работа се обръщали към компанията, дали при даден работодател има възможност за работа от вкъщи, могат ли да си организират задачите за 4 дни по 10 часа, вместо за 5 дни по 8 часа. У работодателите обаче се виждали отпор и недоволство. Както, че не могат да следят къде работят техните служители, така и че нямат контрол върху поведението и резултатите на своите служители от една страна, а от друга - работната среда, доколко тя е здравословна и безопасна.

"После забелязахме, че пандемията не ни даде шанс да мислим, дали искаме или не гъвкави работни схеми. Гъвкавостта беше необходима, за да се оцелява - както на ниво бизнес, така и на ниво да се запази здравето на служителите. Бих казала, че този експеримент е на повече от 50 процента успешен. Категорично даде много добри резултати, в различните бизнеси по различен начин", твърди Йончева. 

Какво означава гъвкавост?

"От една страна говорим за гъвкавост на работното място, а от друга - на времевите графици", обяснява HR мениджърът, и дава за пример компанията HP - "те са известни със споделеното работно място. В някои отдели служителите нямат конкретно бюро, а сядат на първото свободно, което намерят. Дават и възможност да се работи предимно от вкъщи".

Сферите, за които са приложими гъвкавите схеми на работа

"Ако си представим, че служителят трябва да работи дистанционно, това са сферите на онлайн търговията и онлайн услугите, там, където не е нужен непосредствен досег с физическа среда или с клиент. Ако обаче си представим, че гъвкавостта включва и други начини, като работа на графици и смени, някои производства въведоха А и Б смени след най-кризисните моменти от пандемията, когато вече можеше да се ходи на работа. Едната смяна да не е в контакт с другата. И това е вариант за гъвкавост - една седмица работа от вкъщи, една седмица - от работното място", разказва Ирина Йончева.

Тя прави уговорката, че освен типа бизнес, много важно за прилагане на гъвкавостта е дали работодателят е осигурил на своите служители подходящата IT инфраструктура. Това включва не само хората да имат лаптопи, телефони и интернет, но и самите бизнес процеси на компанията да са свързани с дигитализация. Това означава включително начинът, по който компаниите комуникират със своите клиенти, да се адаптира към новите изисквания.

Бизнесът у нас все още не приема 4-дневната работна седмица

Това показват неформални наблюдения на Ирина Йончева.

"Въпреки че в България най-често се използва като база 40-часовата работна седмица, струва ми се че работодателите са по-склонни да намалят работния ден на 6 часа или на 4 часа, но седмицата да е 5 дни, а не от 4. Като че ли стават много малко дните, в които можеш да контактуваш с клиенти, а те все пак пазаруват или търсят услуги 7 дни в седмицата, не 4. Вероятно е по-лесно покритието, когато имаш по-къс работен ден, но за повече дни в седмицата, отколкото обратното", казва тя.

И дава още един пример - за работодатели, макар и малко на брой у нас, които са намалили работното време с половин час.

"Усещането, че можеш да си тръгнеш с половин час по-рано, имаше голям психологически ефект. Човек би казал, че това е страшно малко, може би две цигари на ден, ако пушиш в компания, но на служителите им се стори невероятна придобивка тогава".

Писъкът на модата - хибридните модели на гъвкавост

"Това означава, че служителят отчасти работи от вкъщи, отчасти в офиса. В известна степен, когато служителят работи и в офиса, се намалява тревожността на работодателя, че не вижда човека и не знае какво се случва.

От друга страна помага на работодателя да поддържа организационната култура, защото съвсем друг тип култура започва да се трансформира, когато хората нямат физически достъп един до друг. Това е много повече от да си кажем някакви неща и да се видим през камерата. Това е общото настроение в офиса, какво си говорят хората покрай кафе машината, как се смеят, цялата тази атмосфера на звуково ниво няма как да се предаде по дигитален път.

Човек усеща офиса с различните си сетива и тялото му не е в него, само за да седне пред компютъра. Затова е добре да се търсят хибиридни модели. Сто процента работа от вкъщи не е ефективна", категорична е Ирина Йончева.

Според нея, може би ще отнеме няколко десетилетия, но се върви към отпадане на 8-часовата продължителност на работния ден, както и към скъсяване на работната седмица.