Ударената от смъртоносна експлозия на 4 август страна преминава през най-тежката си икономическа криза от десетилетия, със срив на националната валута и масови уволнения, които от месеци подхранват социалното недоволство, отбеляза Франс прес.

Взривът в склад на пристанището в Бейрут унищожи и повреди десетки домове, а над 300 000 души са без покрив над главата. Загинаха 137 души, пострадалите са 5000, десетки са изчезналите.

Президентът Мишел Аун заяви, че взривът е причинен от 2750 тона амониев нитрат, съхраняван в склад без да бъдат спазени необходимите предпазни мерки.

Много страни и организации обявиха, че се включват в спасителни и възстановителни програми в Ливан, но едно е категорично ясно: няма лесен и бърз изход от задаващия се финансов и продоволствен колапс.

Ливан и централната му банка имат много ограничен финансов капацитет за справяне с последиците от взрива на пристанището, който опустоши Бейрут. Това посочи днес министърът на икономиката Раул Нехме, цитиран от Ройтерс и БТА.

Капацитетът на държавата е много ограничен, както и на централната банка и търговските банки. Не плуваме в долари, каза Нехме пред телевизия "Скай нюз Арабия". Той допълни, че много страни предлагат помощ, а щетите са за милиарди долари.

По думите на министъра работата с Международния валутен фонд е единственият начин Ливан да се справи.

Според експерти започването на мащабни възстановителни и строителни дейности едва ли ще подпомогне рестарта на цялата икономика, отбелязва ТАСС.

В. "Уолстрийт джърнъл" отбелязва, че ливанската икономика е ориентирана към внос, включително на строителни материали, но взривът разруши пристанището на Бейрут - ключов обект от инфраструктурата, обслужваща вноса.

Огромен взрив на 4 август изравни със земята голяма част от пристанищните съоръжения на Бейрут

Снимка: Getty images/Guliver photos

Взривът ще влоши ситуацията с продоволствената сигурност на Ливан, предупреди Организацията на ООН по прехраната и земеделието (ФАО) в доклад, оповестен днес.

Преди инцидента страната вече преживяваше най-тежката икономическа криза в историята си, като положението бе утежнено и от пандемията от Ковид-19, отбелязва ФАО.

Ливан внася близо 85 процента от хранителните си продукти. Сериозните щети, нанесени на бейрутското пристанище, ще доведат до това, че цените на храните ще станат недостъпни за мнозина, допълва организацията.

Зърнените запаси на страната ще стигнат за по-малко от месец, каза още вчера министър Раул Нехме. По-голямата част от зърното се съхраняваше в хамбари на пристанището.

Европейската комисия ще осигури 33 милиона евро първоначална помощ на Ливан за възстановяване. Това се посочва в съобщение след днешния телефонен разговор на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен с ливанския премиер Хасан Диаб. Брюксел ще изпрати експертна мисия, която на място да оцени нуждите, свързани с възстановяването на ливанската столица, и да съдейства за осигуряване на средства от международни финансови институции.

Световната банка обяви, че е готова да мобилизира ресурсите, с които разполага, за да помогне на Ливан. Банката изрази готовност да направи спешна оценка на щетите и нуждите след взрива на бейрутското пристанище и подчерта, че ще съдейства за предоставянето на държавно и частно финансиране за възстановяване.

Институцията, която е дългогодишен партньор на Ливан, посочи в изявление, че е готова "да препрограмира наличните ресурси и да проучи възможности за допълнително финансиране, за да подпомогне хората, засегнати от това бедствие, да изградят наново живота си и да си осигурят средства за препитание".

През април Световната банка отпусна на Ливан заем от 120 милиона долара в помощ на здравеопазването му.

Икономическо бреме: огромен дълг, много бежанци

През март Ливан за пръв път в историята си обяви неплатежоспособност, припомни вчера Франс прес.

Страната преживява най-тежката си икономическа криза от десетилетия, белязана от небивало обезценяване на валутата й, от хиперинфлация, масови уволнения и драстични банкови ограничения. Според международната агенция Стандард енд Пуърс държавният дълг е 92 милиарда долара или близо 170 процента от БВП, едно от най-високите съотношения в света.

През май Ливан започна преговори с Международния валутен фонд, за да получи жизненоважна помощ в рамките на изготвен от правителството спасителен план. Този процес обаче продължава да буксува.

Недоволството предизвика през октомври 2019 г. безпрецедентно протестно движение срещу управляващата класа, която почти не се е променила от десетилетия и е обвинена в корупция.

Близо половината ливанци живеят в бедност, а 35 процента от активното население са безработни по официални данни.

С население от 4,5 милиона души Ливан заявява, че е приел 1,5 милион сирийски бежанци, в това число близо един милион регистрирани в ООН.

Над три четвърти от семействата на сирийските бежанци живеят под прага на бедността според Върховния комисариат на ООН за бежанците. Те често пъти разчитат на помощи от неправителствени организации и трудно свързват двата края.