17-11-2017 20-11-2018

Ще затвори ли новата власт златната задна врата на България

Страната ни все още е сред трите европейски държави от ЕС, които "продават" гражданство

21:48 | 9 декември 2021 | Автор : Виктор Стефанов 88 28129 Снимка: БТА

Министерството на правосъдието опитва да измъкне страната ни от конфузното положение да е лош пример за това, че натурализира чужденци срещу инвестиции, много от които съмнителни. Предлага като начало на този стръмен път към отказ от подобна практика промяна на наредба от 1999 г. - изготвена в други времена, с други нужди и регулации. Хвърля ръкавица към новата власт с препоръката да се премахнат законодателните текстове, които уреждат получаването на българско гражданство срещу инвестиции, на т.нар. "златни" паспорти.

Избрано

Намерението е с предложените за обществено обсъждане промени в Наредба № 1 от 1999 г. - (подзаконов акт към глава пета от Закона за българското гражданство), да се установи по сигурен начин, че инвестицията е действително направена и поддържана през целия законоустановен срок и с нея се разкриват работни места, стимулира се икономическата активност при достатъчно налични гаранции за националната сигурност и суверенитет, се казва в съобщението на МП.

"Българското гражданство е било сфера на тежки корупционни практики", заяви през юни по БНР тогаващният зам.-министърът на правосъдието, а сега министър, Иван Демерджиев. Време е да разберем чии ръце са позлатили "златните паспорти".

Виж още ЕП: България, Кипър и Малта да спрат издаването на „златни паспорти“

" Говори се за десетки стотици хиляди евро, за да се създаде произход на средствата, да се направят едни инвестиции много често в акции", заяви по-късно Иван Демерджиев, цитиран от Нова. "Според мен това е една от пречките да бъдем приети в Шенгенското пространство, това е една от пречките да получим и безвизов режим за посещение в САЩ", коментира Демерджиев.

Още преди няколко години Министерство на правосъдието предложи получаването на българско гражданство от чужденци срещу инвестиции да отпадне изцяло с изменение в Закона за българското гражданство. Предлага се отпадане на чл.чл. 12а и 14а. - първият урежда семействата на инвеститорите, а вторият - условията за придобиване на българско гражданство по натурализация чрез инвестиции.

До разглеждането на предложението в Народното събрание обаче тези текстове са действащи, а с промените в наредбата министерството се надява да притъпи действието им, като затегне контролът главно върху удостоверителните документи.

През това време ЕС ни сочи с пръст: Кипър, Малта и България са трите европейски страни, които "продават" гражданство. В тези три държави няма нито задължение за физическо пребиваване на гражданина, нито изискване за други действителни връзки с държавата, преди да бъде получено гражданство, отбелязва Европейската комисия.

Запълване на дупки в наредбата

Предлага се при подаване на молбата за придобиване на българско гражданство на основание инвестиции, заедно с удостоверителните документи, да се представят и всички документи и становища, въз основа на които са издадени те.

Виж още Колко чужденци са получили "златни паспорти" в България

Акцентира се на актуалността на тези удостоверителни и съпътстващите ги документи и становища - издаден не повече от 30 дни преди датата на представянето им. И на това - те да потвърждават извършването, поддържането, респективно увеличаването на инвестицията.

Ако промените в наредбата бъдат приети, при проверки и последващ контрол няма да има разлика в изискванията към удостоверителните документи независимо дали се изка гражданство срещу инвестиции или по други причини - на общо основание.

Дългият път на промените

В началото на 2019 г. работна група към Министерството на правосъдието с министър тогава Цецка Цачева, препоръча да отпадне възможността за получаване на българско гражданство на основание инвестиции - данните показвали, че не е постигната целта за увеличаване на привлечените реални чуждестранни инвестиции. В резултат от това не е постигнато разкриване на нови работни места и икономически растеж. В допълнение към становището се изтъква и установените липса на инвестицията, поради извършена продажба на закупените ценни книжа или по други причини.

Виж още "Златният паспорт": Властите поискаха отмяна на гражданство срещу инвестиции

Тогава българското правителство заяви, че ще предложи на парламента да се отменят текстове в Закона за българското гражданство, с които се регламентира предоставянето на правото на пребиваване и впоследствие получаване на българско гражданство срещу т.нар. "бързи инвестиции" в двете законови хипотези: в размер на един милион лева; увеличено вложение за два милиона лева.

Вложенията към онзи момента са главно в държавни ценни книжа, акции от дружества - обикновено публични, или когато прословутият един милион лева се внася в доверителни сметки.

Инвеститори, които реално се занимават с производство и създават работни места в България тези текстове не ги засягат, каза през януари 2019 г. тогавашният министър на икономиката Емил Караниколов. И той се присъедини към колегите си от правосъдието с констатацията, че в тази законова норма няма ефективност.

Виж още Купени малтийски паспорти осигуряват достъп до ЕС на богаташи от Русия, Китай и Саудитска Арабия

Но нищо съществено не се случи оттогава досега въпреки предупрежденията и заплахите от Брюксел - регулациите остават, в интерес на истината с някои утежнени за инвеститорите условия. С изменения в ЗБГ от по-рано тази година (обнародвани с брой 21 на ДВ на 12 март т.г.) вече може да се придобие българско гражданство с допълнителни поне 1 млн. лева в капитала на българско търговско дружество за осъществяване на приоритетен инвестиционен проект, сертифициран по реда на Закона за насърчаване на инвестициите; или година след получаване на разрешение за постоянно пребиваване и увеличаване на инвестицията до най-малко 1 000 000 лв. и при разкрити най-малко 20 нови работни места за български граждани. Отпаднаха вложения в държавни ценни книжа, сключване на договор за доверително управление с лицензирана кредитна институция.

Още през юли 2020 г. Европейският парламент призова държавите в ЕС да премахнат възможно най-скоро всички съществуващи подобни схеми.

Защо досега вратата не бе затворена

На практика ГЕРБ и ДПС запазиха схемата в началото на тази година. ДПС внесе промените в ЗБГ, а ГЕРБ ги подкрепи.

Само две мнения са достатъчни за отговор от дискусията в парламента по промените в закона през 2020 г.

Виж още ЕК заплаши България с наказателна процедура заради "продажбата" на гражданство

Александър Иванов (ГЕРБ): Особено в този момент за възстановяване на икономиката на Европа, възможността за гражданство чрез инвестиции не бива да бъде зачеркната. Ще дойде момент, в който азиатски инвеститори ще преместват свои производства на територията на Европа.

Йордан Цонев, ДПС: ЕК препоръчва България не да преустановява инвестиционното гражданство, но да го регламентира и контролира строго, за да се гарантират реални инвестиции, създаващи работни места и добавена стойност. Страните, които са били обект на мониторинг и критични бележки от ЕК, не са забранили инвестиционното гражданство, но са променили реда, по който се получава. Да прецизираме максимално условията, по които се получава инвестиционно гражданство, да прецизираме контрола, но да не го премахнем. Да не се отказваме от един международно утвърден механизъм, но да го направим така, че да няма критики към България.

И се стигна до горепосочените промени, обнародвани през пролетта.

Какви инвеститори и колко са вложили

От 2014 г. до лятото на 2021 г. Българската агенция за инвестиции (БАИ) (която по закон котнтролира процеса) е удостоверила вложения на общо 981 лица от държави извън ЕС, въз основа на които да им бъде разрешено постоянно пребиваване в България и българско гражданство. Това става ясно от отговор на запитване на DW до Българската агенция за инвестиции.

Агенцията е институцията, която гарантира, че инвестициите в акции, облигации, имоти, производство и др. са в размера, деклариран от чуждестранните лица, за да получат най-напред разрешение за пребиваване в България. После могат да кандидатстват за български паспорт. Удостоверенията на БАИ за направените инвестиции по чл. 14а от ЗБГ се прилагат към преписките на кандидатите.

От 981-те 619 са в графата "процедура по пребиваване", а останалите 362 - гражданство, като в т.ч. са и 143-има, които се възползват от правото си да кандидатстват като членове на семейство или съпруг/съпруга на инвеститор (чл.12а от ЗБГ). Повечето кандидати за постоянно пребиваване - 449 от 619-те, избират да инвестират в права по концесионни договори със стойност на договора минимум 1 милион лева. Едва 17 са предпочели да внесат в капитала на българско дружество - минимум 2 млн. лева за проект, сертифициран по Закона за насърчаване на инвестициите, обобщава в публикацията си от 8 август 2021 г. DW.

По данни на Министерство на икономиката за последните 4 години инвестираните средства с желание за постоянно пребиваване или гражданство са малко над 547 млн. лева ( 547 070 540, 63 лв.).

Защо ЕС е разтревожен

Най-напред да откроим разликата: схемите за предоставяне на гражданство срещу инвестиции ("златни" паспорти) се различават от схемите за предоставяне на право на пребиваване срещу инвестиции (т. нар. "златни" визи), които позволяват на граждани на чужди държави при определени условия да получат разрешение за престой в страна от ЕС.

Схемите за предоставяне на гражданство или право на престой в ЕС от години тревожат европейските институции заради опасностите за сигурността, за корупция и пране на пари. ЕК категорично настоява държавите, които имат такава практика, да я прекратят. Много просто: предоставянето на гражданство на човек, който няма връзка с държавата, издаваща паспорта, се смята за нарушение на европейското законодателство. Практиката подкопава взаимното доверие в ЕС и поражда заплахи, категоричен е Брюксел.

Както стана дума, Кипър, Малта и България са трите европейски страни, които издават "златни" паспорти. Конкретно в Кипър, програмата гражданство срещу инвестиции набра скорост след 2013 г., когато финансовата криза почти докара републиката до банкрут.

Европейската комисия започна през октомври миналата година наказателни процедури срещу Кипър и Малта заради това, че дават гражданство на чуждестранни инвеститори. Тогава комисията изрази опасения от подобна схема, прилагана от България.

В общо 19 държави в ЕС се прилагат схеми за предоставяне на право на пребиваване срещу инвестиции - България, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Франция, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Малта, Холандия, Полша, Португалия, Словакия, Испания. Смята се, че за последните десетина години някои европейски правителства са получили около 25 милиарда евро от издаването на "златни" визи.

Ето само някои цитати от изказвания на евродепутати по време на масово осъждане на "златната" практика преди година в Европарламента.

"Инвестициите са важни, но не повече от европейските ценности. С престъпно придобити пари може да се купи ключ за ЕС."

"Това е златна задна врата към ЕС за престъпници, това не са инвеститори."

""Златните" паспорти служат за съмнителни цели и създават облаги за терористите. От тези схеми се възползва мафията."

Европейската народна партия отбеляза обаче, че въпреки слабостите схемите на инвестиционно гражданство помагат на държавите да преодоляват икономическата криза.

Подобни схеми представляват общ интерес за ЕС, тъй като всеки, който придобие гражданство на държава в ЕС, придобива и европейско гражданство. Решението на една държава да предостави гражданство в замяна на инвестиции дава автоматично права по отношение на другите държави в Общността, особено правата на свободно движение и достъп до вътрешния пазар на ЕС, за да се упражнява икономическа дейност, както и правото на участие в избори.

Получателят става гражданин на ЕС и се ползва от всички права, например, на свободно движение, пребиваване и работа в ЕС, правото да гласува на общински избори и за евродепутати. Последиците не са нито ограничени до държавите, които ги прилагат, нито са неутрални към други държави, отбелязва Брюксел.

Но заедно с това Европейската комисия и Европейският парламент са наясно, че законодателството на ЕС урежда условията за влизане на определени групи граждани на чужди държави, но издаването на разрешения за пребиваване на инвеститори не е уредено на европейско равнище и остава решение на националните власти.

ИЗБРАНО