Със 116 гласа "за" парламентът прие на първо четене промените в Закона за еврото
Депутатите съкратиха срока за предложения между първо и второ четене на пет дни - до понеделник в 18:00 часа.
Парламентът прие на първо четене промени в Закона за въвеждане на еврото в Република България със 116 гласа "за", 75 - "против" и три - "въздържал се". Измененията включват мерки за предотвратяване на необоснованото покачване на цените.
Промените подкрепиха от ГЕРБ-СДС, "ДПС-Ново начало", "БСП-Обединена левица", "Има такъв народ" и един депутат, нечленуващ в група, предаде БТА Против бяха от "Продължаваме промяната-Демократична България", "Възраждане", "Морал, единство, чест" и "Величие". От "Алианс за права и свободи" се въздържаха.
Депутатите решиха да съкратят срока за предложения между първо и второ четене на промените на пет дни - до понеделник в 18:00 часа.
Законопроектът беше внесен на 21 юли т.г. от Министерския съвет и вчера беше одобрен от Комисията по бюджет и финанси в парламента. В него е заложено периодът на действие на санкциите за необосновано вдигане на цените да започне от 8 август тази година и да приключи на 31 декември 2026 г. Въвеждат се изисквания как да бъдат изписвани цените в магазините, като се предвижда те да бъдат с еднакъв размер, вид и цвят.
Наред с това е допълнен списъкът с изключения от задължението за двойно обозначаване. Предвижда се периодът на двойно обозначаване на цените за таксиметровите услуги да започне от 31 октомври тази година.
Търговците у нас не могат да вдигат цените на предлаганите от тях стоки или услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори в срок до края на следващата 2026 г., предвижда още документът. Включена е и дефиниция за "обективни икономически фактори" - повишение на цените на суровини, ток, горива или минималната заплата.
Ако търговците не се съобразят с тези изисквания, ги грозят имуществени глоби, които ще бъдат изчислявани като процент от оборота им за предходната финансова година, предвижда законопроектът.
В случай, че юридическите лица и едноличните търговци допуснат спекулативно повишаване на цените, ги грози имуществена санкция в размер 0,5 на сто от реализирания оборот за предходната финансова година, а при повторно нарушение - в размер 1% от реализирания оборот за предходната финансова година.
Предвиждат се допълнителни правомощия за Националната агенция по приходите (НАП) и Комисията за защита на потребителите (КЗП) за достъп до информация, свързана с ценообразуването. Въвежда се и задължение за търговците, осъществяващи търговия на дребно с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти, с оборот за предходната година над 10 млн. лв. да публикуват ежеседмични данни за цените на предлаганите от тях стоки.
Министерският съвет може да определи правила и условия за въвеждане на временна мярка за противодействие, в случай на прекомерното нарастване на цените на стоки и услуги, предвижда още законопроектът.
Бурни дебати в парламента съпътстваха обсъждането на законопроекта.От опозицията възразиха, че законопроектът дава изключително големи правомощия на регулаторните органи и създава условия за рекет върху бизнеса. Споровете се фокусираха върху спорните правомощия на държавата, дефинициите за "обективни икономически фактори" и опасенията от натиск върху бизнеса.
От ПП-ДБ определиха закона като "икономически рекет и най-репресивният закон от години"
Според Даниел Лорер от ПП-ДБ предложението е "икономическо безумие", защото според него ограничава възможността на търговците да коригират цените свободно.
"Как ще се преценява дали има обективни икономически фактори? Това създава условия за брутален икономически рекет", предупреди Лорер.
Мартин Димитров (също от ПП-ДБ) бе дори по-критичен:"Това е най-левият и репресивен законопроект, който съм виждал в последните години." Той настоя, че даването на твърде големи правомощия на КЗП и НАП ще доведе до злоупотреби. "Ако искате повече конкуренция - подкрепете ежедневното подаване на данни за цените, а не седмичното."
Атанас Атанасов (ПП-ДБ) също беше категоричен:"Имам чувството, че тази законодателна инициатива е продиктувана от страх. С този закон се отменя пазарната икономика. Фиксирани цени - къде се връщаме ние? 35 години назад."
Александър Иванов (ГЕРБ-СДС) репликира Атанасов, напомняйки му, че дори бившият премиер Иван Костов е призовал за тавани върху цените. "Това го казва Иван Костов! Разграничи се, ако не си съгласен", призова той.
Делян Добрев (ГЕРБ-СДС) подчерта, че законът не е насочен срещу бизнеса, а срещу безпочвеното поскъпване."Законът не забранява вдигането на цените, ако имаш обективни фактори - заплати, наеми, транспорт. Но ако единствената причина е еврото, това е забранено", отбеляза той.
Димо Дренчев от "Възраждане" изрази тревога от ролята на регулаторите в икономиката. "Не трябва да се оставя възможност за субективни преценки. Това е врата за корупция."
Георги Хрисимиров от същата партията заяви:"Не е късно да си кажете - прибързахме с еврозоната, не сме готови, не можем да се справим с последиците."
А Петър Петров допълни след вота:"Едрият бизнес, който досега защитаваше приемането на еврото, ще изпие горчивата чаша, след като този закон бъде приет експресно."
Йордан Цонев от "ДПС - Ново начало" обвини десните партии в бездействие."Икономистите и десните политици не си свършиха работата. Насадиха страхове у хората", обвини той.
Цонев предложи в закона да се уточни какво означава "необосновани икономически фактори", но защити нуждата от контрол.
"Разбирам бизнеса, но след като са "за" еврото, ще трябва да приемат опцията понякога да бъдат проверявани", добави Цонев.
Мария Илиева от "Величие") определи проекта като"поредният закон, който галопиращо влиза за обсъждане. Ще доведе до хаос сред търговците и рекет върху фирмите."
Красимир Манов (МЕЧ) беше още по-категоричен:"Това си е парекселанс държавен рекет. Това е директна схема за тотален контрол."
Любен Дилов ГЕРБ-СДС завърши с по-широк коментар. "Този законопроект не е нужен заради еврото, а защото половината от политическия елит всява масова психоза на тема цени. Парадоксът е, че патриотичните партии се страхуват от най-нормалния дебат - за разумната държавна намеса", заяви той.