17-11-2017 20-11-2018

Само тежки реформи ще осребрят чека от ЕК

Страната ни все още има право да получи и кредити извън вече определената рамка от 13.5 млрд. лв. по Плана за възстановяване

Снимка: АР/БТА

Само тежки реформи ще осребрят чека от ЕК

12:00 | 7 април 2022 | Автор : Георги Велев, 3е-news.net 388 17047 Снимка: АР/БТА

Реформа в управлението на държавната енергетика и намаление с 40% на вредните парникови газове до 2025 г. спрямо нивата им от 2019 г. Това са може би един от най-ключовите и тежки енергийни реформи, които страната ни трябва да извърши, ако иска да си получи в пълен обем парите по Плана за възстановяване. Третата е приключването на либерализацията на пазара на ток, както на едро, така и на дребно.

Още по темата

Това обясниха пред Dir.bg и 3eNews експерти на Европейската комисия.

Днес планът бе официално одобрен от председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, която е на посещение у нас. След тези тежки реформи, която трябват да започнат още сега, следва нов тежък момент за енергийния сектор - създаване на рамка с конкретни срокове за затварянето на въглищните централи у нас. Дискусиите по тази точка също ще бъдат много напрегнати, но посоката е ясна - най-късно до 2038 г. България трябва да се сбогува с ТЕЦ-овете на въглища, а малко други страни са дали толкова дълъг срок за затваряне на въглищните централи.

Евроекспертите дори обявиха, че това е възможно да се случи и по-рано от планираната дата, заради привеждането на другите мерки в действие. На практика повечето от мерки реално оставят малко поле за маневриране на въглищните ТЕЦ и става все по-малко вероятно тези мощности да са икономически рентабилни след 15 години. Подобен пример е мярката на Брюксел, която планира до 2026 г. да изтегли още огромни количества квоти вредни емисии от пазара на Схемата за търговия с емисии. Този ход ще доведе до покачване на цените на пазара и ще покачи разходите на въглищните централи неимоверни - тоест очаква се пазарът "да изтласка" този вид производства.

Либерализацията на електроенергийния пазар също се забави неимоверно много с годините. Сегашната реформа трябва да приключи най-късно до края на 2023 г., сочат документите, представени от България в Брюксел. Това означава край на защитения регулиран пазар и битови потребители, купуващи електроенергия на свободния пазар. Единствените защитени потребители ще останат т. нар. енергийно бедни потребители. Това е отделна реформа, която също трябва те първа да се извършва. Нейната цел е да се дефинира понятието "енергийна бедност" и кои домакинства попадат в него.

Други ключови инвестиции в енергийният сектор се планира да бъдат тези в обновяването на сградите, изграждане на системи за възобновяема енергия и енергийни връзки със съседните страни. В това перо, на стойност 1,7 млрд. евро, са и очакваните инвестиции в системи за съхранение на енергия. Това е и проекта за заместване на въглищните централи с нови батерии, които ще се използват основно в пиковите часове. Тези инвестиция в момента е скъпа, но тенденцията е цените им да намаляват в следващите години.

Ключови за Плана са намеренията за инвестиции в транспортната инфраструктура, където ще се купуват нови вагони и влакове, има проекти за интермодален транспорт и градска мобилност. Едната от споменатите теми е покупката на едно билетче за пътуване в градските зони. Ще се стимулира и използването на електромобили и всички видове беземисионен транспорт. По всички тези теми са предвидени 3,7 млрд. евро или 58% от общия План за възстановяване на страната ни.

Данните са част от презентацията на Европейската комисия тук >>

Дигитална трансформация и 5G технологии

В това перо от плана са предвидени 25,8% от средствата или 1,6 млрд. евро. Тук влиза осъвременяването на електронното управление, дигитализация на "Български пощи" и използването на услуги "на едно гише" за различни административни услуги. Предвижда се дигитализация на здравната и съдебната инфраструктура и услуги, заедно с повече услуги през компютър за социални дейности и закрила.

Ключови разбира се дигиталните умения за хората, като за това са предвидени 319 млн. евро за различни проекти.

Дискусия в последните дни се води за инвестициите в дигитална инфраструктура и 5G мрежи. Там Европа одобри вложения за 270 млн. евро за крупни цифрови мрежи. Тук ще се търси реформа и възможности за разширение на 5G покритието в слабонаселени селски и планински райони. Причината е, че търговските оператори засега не виждат финансови интерес на тези места да се изграждат бърза интернет връзка. Държавата ще подпомогне този процес като смята да подкрепи подобни инвестиции. В същото време обаче засега отрича намерението да създаде държавен телеком, който да отговаря за тези проекти.

Тук са и проектите за мониторинг и цифровизация на транспорта, земеделието, водния сектор и енергетиката. Все скъпи и важно проекти, за опазване на околната среда.

В това перо от плана влизат и намеренията за дигитализация на малкия и среден бизнес - ключови вложения, за да бъдат фирмите конкурентоспособни из цяла Европа. Планира се и цифровизация за музеи, библиотеки, аудио-визуални изкуства.

Борба с корупцията, модернизация на здравна система и иновации

За България продължава да е от основно значение борбата с корупцията и контролирането на главния прокурор. Идеята е да се назначи временно съдия, който да е наблюдаващ прокурор. Тук е важен и контролът върху държавните предприятия.

Важни са вложенията в образование и цялата инфраструктура. Тук се включват реформи в училищното и предучилищното образование. В Плана е предвидена модернизация на здравната инфраструктура, развитие на болничната грижа и подкрепа за районите, където няма адекватна здравна помощ. С евросредства ще бъдат закупени и шест линейки хеликоптери за неотложна помощ. Тук са и средствата за модернизация на спешния телефон 112.

Извън тези проекти идват и инвестициите в иновации, изследвания и проучвания, за да има по-добра връзка между бизнеса и научните среди.

По отношение на социалната подкрепа за Европа и България вече ще е важно укрепването на адекватността на мерките и свързване на минималната заплата със средните нива на доходи у нас. Включени са и проекти за личностно развитие на младежи, дори и от маргиналните групи и тяхното социално включване. Подкрепа е предвидена и за хората с увреждания, чрез още социални услуги.

В крайна сметка Планът се очаква да доведе до ускорен ръст на БВП на страната ни с между 1,9 и 2,9% до 2026 г. Планът предлага допълнителен лост за по-качествен процес на растеж и по-устойчива, дългосрочно ориентирана икономика.

Следващи стъпки

Сега Европейският съвет ще има 4 седмици за да финализира одобрението на плана. След това вече ще бъде подписано и финансовото споразумение и ще се съгласуват и оперативните стъпки по Плана. Очаква се първата заявка за получаване на средства да бъде през втората половината на 2022 г. За да се стигне до там обаче е важно да се уточни и прецизира как държавните институции ще контролират изпълнението на мерките за плана. Това означава незабавно започване на реформи и във Министерство на финансите, което е основният координатор по плана.

Като цяло Европейската комисия е удовлетворена от плана, а Урсула фон дер Лайен го определи като силно амбициозен и зелен. ЕК се изказаха и положително за мярката за отчетност на главния прокурор.

Към момента страната ни не е поискала допълнителни кредити по Плана за възстановяване. Тези допълнителни заеми може да бъдат поискани до средата на 2023 г. Всички проекти обаче трябва да бъдат завършени до средата на 2026 година, категорични са от Комисията.

Първият милиард от общо 13,7 те млрд. лева вероятно ще пристигне не по-рано от есента, коментират запознати. Работата по проектите обаче може да започне още днес, защото някои от предвидените реформи вече за стартирали, заявиха преди ден управляващите..

Припомняме, че плана са заложени 56 инвестиции и 47 реформи в 12 сфери. Има и 346 ключови момента при изпълнението на проектите, който ЕК ще съблюдава строго. В проекта на ПВУ има и условие, че докато се изпълнява един проект, неговата цена може да се увеличи максимум с 25% в сравнение със записаната първоначално в договора.

Нашият план е 23-ият който Брюксел одобрява. Досега са приети националните планове за възстановяване и устойчивост на 22 държави. Първата група от 12 членки, сред които Гърция, Италия, Германия и Франция, получи зелена светлина от Съвета на ЕС още на 13 юли миналата година. Последните, одобрени планове бяха на 29 октомври миналата година планове и това са тези на Естония, Финландия и Румъния. Държавите вече получиха средствата и работят по проектите си.

3e-news.net

ИЗБРАНО