Само 35% от касовите апарати в страната готови за работа и в евро
Бизнесът иска поне месец отсрочка
Десетки фирми настояват за отлагане на срока за актуализиране на касовите апарати за работа с еврото, тъй като подготовката изисква повече време. Едва около 35% от 500 хил. касови апарати в страната са настроени за работа в евро. Информацията идва от Асоциацията на дистрибуторите на фискални устройства, съобщи в интервю за БНР председателят на Българската стопанска камара (БСК) Станислав Попдончев. От Камарата предупреждават, че е почти невъзможно всички фискални устройства да бъдат готови до 8 август - датата, заложена в проектозакона за въвеждане на еврото и настояват за 1 месец отсрочка - до 8 септември, без налагане на глоби за липсата на актуализация.
Според Попдончев, проблемът не е технически - затрудненията идват най-вече от летния период, в който много специалисти са в отпуск, както и от забавяния в одобренията от Българския институт по метрология. Част от устройствата са били връщани за корекции по няколко пъти, което допълнително намалява времето за реакция.
Попдончев изрази надежда, че ще се постигне политическо съгласие за удължаване на срока. БСК вече е получила разбиране от част от депутатите по темата. Според него е важно бизнесът да не бъде санкциониран, ако е в процес на адаптация и работи добросъвестно.
Наред с фискалните устройства, целият търговски софтуер също трябва да бъде адаптиран към новата валута. Това също е сериозно предизвикателство, макар че засега няма сериозни сигнали за проблеми в тази посока, уточни председателят на БСК.
Допълнителна трудност представлява и задължителното двойно етикетиране на цените - в лева и евро. Попдончев отбеляза, че е важно клиентите да получават пълна и ясна информация, дори ако това изглежда по-объркващо на пръв поглед.
По отношение на цените, той подчерта, че тяхното движение зависи от много фактори, и че членството в еврозоната не е водещ сред тях. Според БСК най-големият риск идва от удължения контролен период, в който институциите ще имат разширени правомощия за наблюдение на цените - цели 17 месеца. По думите му е нереалистично да се очаква в този период цените да останат напълно непроменени.
Попдончев изрази и категорично несъгласие с идеите за тавани на цените, фиксирани надценки и други интервенции в пазарната икономика. Такива мерки, според него, биха довели до тежки изкривявания и трябва да бъдат оттеглени. Бизнесът не се страхува от проверки, увери той, но настоя за ясни и предвидими правила, както и за ограничаване на прекомерните правомощия на контролните органи.