17-11-2017 20-11-2018

Румен Гълъбинов: Бизнесът чака още мерки за подкрепа

Нови мерки за подкрепа на бизнеса, инвестирането в дигитализация и финансирането на икономически и социални приоритети ще засегнат бюджета, а служебните министрите не могат да пипат финансовия план на държавата

Снимка: ТВ Европа

Румен Гълъбинов: Бизнесът чака още мерки за подкрепа

10:41 | 30 април 2021 | Автор : Георги Велев, 3е-news.net 57 2421 Снимка: ТВ Европа

Бългapия e cpeд cтpaнитe oт Eвpoпeйcĸия cъюз, ĸoитo е възможно дa oтбeлeжaт нaй-знaчитeлeн pъcт нa БBΠ - пo eдин пpoцeнтeн пyнĸт дoпълнитeлнo гoдишнo в пepиoдa 2021-2026 г. Ho тoвa мoжe дa ce cлyчи пpи ycлoвиe, чe имa пълнo ycвoявaнe нa тpaдициoннoтo финaнcиpaнe и бeзвъзмeзднитe cpeдcтвa oт Mexaнизмa зa възcтaнoвявaнe и ycтoйчивocт нa EC. Това обясни за Dir.bg и 3eNews икономистът Румен Гълъбинов.

Възстановителният фонд на ЕС

Според него ще бъде много добре, ако преките чуждестранни инвестиции в икономиката ни се увеличават значително. Така и икономическият растеж у нас няма да е само благодарение на европейското финансиране, а и на реални вложения от страна на компаниите. За целта е важно у нас да има и добра среда за развитие на предприятията. "Така няма да ни заобикалят и големите чуждестранни инвестиции. През миналата година например Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Сърбия, Гърция и Румъния договориха със стратегически инвеститори сделки за по 1,5-3 млрд. евро. И това се случва във времена на криза", припомни Гълъбинов. Според него е постижимо и у нас да се извършат подобни инвестиции.

Като цяло в България се говори за нуждата от нов социално-икономически модел. Но е добре да се обясни, че този модел трябва да е различен. В момента много често това, което се свързва с нов модел, всъщност е фейслифтинг на стар модел и кой знае колко философията не се променя, поясни икономистът.

В същото време България малко изостава в усвояването на финансови ресурси от Европейския фонд SURE за защита на работни места и доходи, засегнати от пандемията, смята Гълъбинов. До момента всички икономисти споделят идеята, че е необходимо страната ни да се възползва максимално всички фондове и схеми за подкрепа, които ЕК е осигурил на страните-членки в условията на пандемия.

Служебното правителство е силно ограничено откъм функции

Следва и нова стъпка в преговорите за подкрепа на бизнеса. До края на май и фирмите, и синдикатите очакват решения на държавата по удължаване на антикризисните мерки и разписване на нови, припомни Румен Гълъбинов.

Всички тези аспекти на бизнес средата у нас ще могат да се променят и пренареждат само ако България има действащо правителство. При евентуално служебно правителство на всички е ясно, че неговата основна функция е подготовката на следващите избори. В неговите правомощия не е допустимо да се правят сериозни корекции по стратегически за страната ни документи. Така например служебното управление не може да направи актуализация на бюджета, или да започне изначало да обновява Плана за възстановяване, който стана широко популярен напоследък, припомнят експерти.

Функциите на служебното правителство ще бъдат по-ограничени и откъм промяна на мерките и политиките за справяне с коронавирусната пандемия. Според различни експерти, ако се стигне до служебно управление, ще бъде възможно здравните власти да взимат нужните решения за разхлабване или затягане на мерките. Но това не значи, че ще може здравният и финансовият министър да предложат нови мерки за подкрепа на бизнеса, без да засегнат значително бюджета на страната.

Подобно управление е лош знак и за инвеститорите, които и без това в момента гледат с уплах как се развиват действията в българския Парламент. Обикновено бизнесът приема служебното управление като знак, че има сериозен проблем в управлението на страната, а това неминуемо се отразява на бизнес средата. Но стресови ситуации се случват и при редовни правителства. При последните две служебни правителства - на Георги Близнашки и Марин Райков бе ясно, че тяхната задача е подготовката за изборите и бизнесът не бе заплашен от промени в данъчното законодателство например. След избирането на редовния парламент и избирането на правителството на Пламен Орешарски обаче нещата се промениха, дори се стигна до фалит на банка, припомнят експертите. В този период бяха спрени и част от европейските фондове за страната ни.

България се нуждае от работещо правителство и работещо Народно събрание за икономическо и социално възстановяване от пандемията, категоричен бе Румен Гълъбинов.

Според него към днешна дата не е необходима актуализация на бюджета за каквито и да е плащания. Актуализацията може да стане чак от юли, ако има нужда. Дори може да се работи без никакъв бюджет, като тогава се харчи всеки месец по една дванайсета 1/12 от бюджета на предходната година.

По думите му в момента се очакват решения по удължаване на антикризисните мерки и разписване на нови, представяне на Националния план за възстановяване и устойчивост в Брюксел и преценка - налага ли се евентуално актуализация на бюджета. "Едновременно с това е необходима и работа по европейските програми за подкрепа и за привличане на големи инвестиции във високотехнологичните сектори за целите на трансформацията на икономиката", смята още икономистът.

Планът за възстановяване - ако не действаме сега, сме закъснели

България трябва до 30 април 2021 г. да представи в ЕК своя План за възстановяване и устойчивост. В него трябва да са включени програми за реформи, възстановяване и подкрепа, които да се изпълнят до 2026 г. "Ако планът ни бъде одобрен през 2021 г., тогава ще можем да получим още тази година предварително финансиране в размер до 13% от безвъзмездните средства и заемите. Това са около 760 млн. евро или близо 1,5 млрд. лв.

Вече е ясно, че България може да получи общо до 2026 г. безвъзмездно над 12 милиарда лева (6,2 млрд. евро). Тези средства ще подпомагат държавата ни за справяне с икономическите и социалните последици на пандемията от COVID-19, като същевременно икономиката ни ще осъществи екологичния и цифровия преход, за да стане по-устойчива и издръжлива.

Също така най-малко 37% от отпуснатите по плана средства трябва да подкрепят екологичния преход, а най-малко 20% трябва да са отделени за цифровата трансформация на икономиката ни, припомня Гълъбинов.

Високите технологии и работната ръка

Бързи промени са необходими и в технологичното пренасочване и обновление - спешно трябва да се форсира работата по електронното управление, по дигитализация на здравеопазването, образованието и почти всички други сфери - нещо, за което безвремието на служебния кабинет само ще попречи.

Настъпва времето на високотехнологичната пост-ковид икономика. Вълната на промяната ни връхлита и не я ли уловим, ще ни погуби. С навлизането на роботи изкуствен интелект технологиите ще продължат да "изяждат" работни места.

Управлението става дистанционно през командна зала. Роботите работят на тъмно, осветлението е пуснато само за да се заснеме материалът. Технологичната революция вече е в ход, ускорена от пандемията. Затова хората ще трябва да се квалифицират и преквалифицират съобразно нуждите от работна ръка, които ще се отварят, добави специалистът.

Вървим към виртуално време, в което медицината и фармацията, наред с електромобилността в различните й аспекти, също ще получат ускорено развитие. Интернет гигантите ще имат лидерска роля в обществото, смята още икономистът.

Според него пост-ковид икономиката ще е високотехнологична и дигитална. Това означава, че ще трябва да се развива паралелно с нея и социалната икономика, тъй като не всички хора са в състояние да "влязат" в новата реалност и да се адаптират. "Затова и базовият доход не е страшно понятие. Малките страни като България трябва да сме активни и атрактивни в привличането на инвестиции, иначе технологичните гиганти ще ни заобиколят. Имаме също наличен потенциал за развитието на фармацията и машиностроенето, но ако се фокусираме да правим фарове и мигачи за автомобили, след някоя година ще сме изпуснали високата технологична вълна", категоричен бе Гълъбинов. Но за това трябва стабилно управление, политически и обществен консенсус за приоритетите и стъпките за реализирането им.

Според Гълъбинов потенциалният растеж на страната ни продължава да спада поради ниските инвестиции и непрекъснато свиващата се работна сила и застаряващо население. Политическата нестабилност и силно ограниченият като функционалности служебен кабинет само ще засилят негативния процес.

ИЗБРАНО