В "мрежата" на експертите в едно от поделенията на Националния осигурителен институт (НОИ) преди време попада дружество, "спечелило" си проверка по повод на подадено заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. Установено е, че дружеството, чрез което се подават данни за лицето, не превежда осигурителни вноски, собственик на дружеството е малоимотно и на практика неграмотно лице, няма регистрирани фискални устройства, няма търговски обект, в изискуемите данни според Кодекса за социално осигуряване (КСО) е посочен осигурителен доход, равен или близък до максималния осигурителен доход за съответния период. Това са данни, които осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите (НАП) и основно касаят осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО), здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и т.н.

При попълване на декларации от наетите в дружеството лица те не успяват да опишат какво точно са работили, не помнят кой ги е наел, как им е плащано, не знаят къде се намира търговският обект и пр.

След извършване на проверката и установяване на посочените по-горе факти и обстоятелства са издадени задължителни предписания за заличаване на неоснователно подадените данни, изисквани от КСО, които впоследствие за заличени служебно.

Как зад индивидуалния нарушител светнаха собственици на десетки фирми

При така установените факти и обстоятелства е възобновено производството по отпускане на паричното обезщетение и е постановено разпореждане за отказ. Въпреки че проверката при този осигурител е завършила, експертите по отпускане на обезщетенията и контролните органи продължават да анализират данните и установяват, че въпросният "собственик" се явява собственик и/или съдружник в множество други дружества, които също подават данни за лица, осигурени на висок доход, не превеждат осигурителни вноски и ползват средства на ДОО.

Чрез анализа на данните се достига до голям кръг от търговски дружества и лица, които са собственици на капитала на много дружества - средно по 20, но в някои случаи броят на тези дружества достига до около 100 на едно лице. В масовия случай се касае за ниско грамотни лица, които изпитват трудности да водят обикновен разговор, не са и чували за квалифициран електронен подпис (КЕП), но въпреки това са вписани в Търговския регистър като собственици на капитала и управители на десетки ООД или ЕООД. Наблюдава се прехвърляне на дружества помежду им в различни периоди, установява се, че фирмите се обслужват от едни и същи счетоводители, упълномощени от собственика на фирмата да го представляват и да подават данни от негово име по електронен път с КЕП. В един от случаите е установен абсурдът да се подават данни за осигуряване месеци след смъртта на титуляра на КЕП, който е едноличен собственик и управител на ЕООД. За мащаба на злодеянието говори и фактът, че тези фирми са извършвали "дейността" си на територията на няколко териториални поделения на НОИ (ТП на НОИ).

Всички тези фирми са прегледани и анализирани за измами, не всички са имали назначени лица и са източвали средства, но при установени нарушения и неоснователно подадени данни са дадени задължителни предписания за заличаване на подадените данни, както и разпореждания за спиране па плащанията и възстановяване на изплатените обезщетения. Заличени са данните на 140 лица.

Сигнал, реализация и признания

За тези нарушения и източване на средствата на ДОО преди време от ТП на НОИ е подаден сигнал до съответните структури в МВР и прокуратурата за около 20 лица, притежаващи капитала и управляващи десетки дружества. В наши дни са задържани и разпитани от компетентните органи както "работници" и "служители" в дружеството, така и счетоводители. Налице са признания от "трудещите се", че не са работили, а и от счетоводители, че са назначавани хора без да упражняват дейност. Предприетите действия имат като резултат спиране и възстановяване на нерегламентирани плащания, но и превантивен ефект за бъдещи опити за нарушения, доколкото вече се наблюдава отсъствие на кръгове от фирми и лица, източващи средства от фондовете на ДОО на територията на областта на обхванатите от описаната измама няколко териториални поделения на НОИ. Всъщност в описаната схема няма нищо оригинално като опит за измама, по-големи са периодът на измама и обхватът, но нивата на контрол в НОИ осигуряват солидна бариера пред измамниците - настоящи и бъдещи.

Тристепенно "меню" за измамници

Националният осигурителен институт осъществява три нива на контрол при изплащането на паричните обезщетения и помощи от фондовете на държавното обществено осигуряване - предварителен, текущ и последващ.

Ролята на предварителния контрол преди изплащането на паричните обезщетения непрекъснато нараства чрез извършване на задълбочен анализ на случаите, за които има индикации, че са възможни злоупотреби с осигурителни плащания. Своевременно се извършват проверки за изясняване на факти и обстоятелства, съотносими към всеки конкретен случай.

Текущият контрол се извършва от съответните длъжностни лица при преценка на правото на паричните обезщетения преди тяхното изплащане. По предложените резултати след автоматичните проверки относно правото, размера и сроковете за изплащане на обезщетенията задължително се извършва преглед и преценка на всеки отделен случай и анализ на съдържащите се в информационната система на НОИ данни.

Във всички случаи контролните органи извършват съответните проверки, когато по данни от информационната система и извършените анализи възникне необходимост от изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани с преценка на правото на паричните обезщетения, или възникнат съмнения за извършването на неправомерни плащания от ДОО. Експертите на НОИ вече имат достатъчно опит, за да "усетят" наличие на факти, които да им подскажат, че данните са подавани с цел ползване на осигурителни права без реално упражняване на дейност от лицата, а често, и че самото дружество няма дейност. При съмнения за злоупотреба се подава сигнал за проверка до контролните органи на НОИ и се спира производството по отпускане на обезщетенията, помощите и пенсиите.

Контролните органи извършват проверка в осигурителя, при която събират, установяват и изясняват факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове на ДОО. Проверява се първичната счетоводна документация на осигурителя, основанието и верността на подаваните данни за наетите лица. Същевременно се подава сигнал за проверка до Областната инспекция по труда съгласно нейната компетентност, проверява се за наличие на търговски обект, както и искане на информация от съответната териториална дирекция на НАП за извършени от нея проверки и ревизии на дружеството, подавани данъчни декларации, регистрирани фискални устройства и т.н.

*Авторът Георги Терзийски е началник на отдел "Връзки с обществеността" на НОИ; материалът е подготвен на базата на информация от ТП на НОИ и е публикуван в последния брой на Информационния бюлетин на института