Световните лидери постигнаха по-високи цели за намаляване на емисиите на парникови газове на Световната среща на върха по климата, организирана от президента Джо Байдън. Това събитие бе предназначено да възкреси лидерството на САЩ в борбата срещу глобалното затопляне, коментира агенция "Ройтерс". Не случайно пратеникът на американския президент за климата Джон Кери каза пред репортери в Белия дом: "Важността на този ден по моя преценка е, че светът се събра."

Байдън разкри целта да намали емисиите с 50% -52% от нивата от 2005 г. в началото на двудневната онлайн среща на върха по климата, която започна в Деня на Земята и на която присъстваха лидерите на 40 държави, включително на големи емитенти като Китай, Индия и Русия.

Съединените щати, вторият по големина емитент в света след Китай, се стремят да си върнат лидерството в борбата срещу глобалното затопляне, след като бившият президент Доналд Тръмп оттегли страната от Парижкото споразумение за климата.

"Това е десетилетието, в което трябва да вземем решения, които ще избегнат най-лошите последици от климатичната криза", обяви американският президент при откриване на срещата.

Британският министър-председател Борис Джонсън нарече новата цел на САЩ "промяна на играта", тъй като две други страни дадоха нови обещания. Премиерът Йошихиде Суга пък припомни, че Япония повиши целта си за намаляване на емисиите с 46% до 2030 г. спрямо 26 на сто, каквато бе предишната цел. Природозащитниците в страната са настоявали за цел от поне 50% съкращаване на емисии, докато мощното бизнес лоби на Япония настоява за национални политики в полза на въглищата.

Междувременно премиерът на Канада Джъстин Трюдо повиши целта на страната си до 40% -45% до 2030 г. под нивата от 2005 г. Предишната цел за съкращаване бе с 30 на сто.

Президентът на Бразилия Жаир Болсонаро обяви най-амбициозната си екологична цел досега, заявявайки, че страната му ще достигне неутралитет по отношение на емисиите до 2050 г., 10 години по-рано от предишната цел.

Южна Корея ще спре да финансира електроцентрали, работещи с въглища в чужбина, заяви президентът Мун Дже Ин.

Ръководителят на екипа за климата на Грийнпийс в Обединеното кралство Кейт Благоевич заяви, че срещата на върха има повече цели, отколкото се намират при състезание по стрелба с лък. "Целите сами по себе си няма да доведат до намаляване на емисиите", каза тя. - Това отнема реална политика и пари. И там целият свят все още е далеч от курса."

Китай няма да променя политиките си

Китайският президент Си Дзинпин каза, че Китай очаква своите въглеродни емисии да достигнат своя пик преди 2030 г. и страната ще постигне нетни нулеви емисии до 2060 г. Си заяви, че страната му постепенно ще намали използването на въглища в периода от 2025 до 2030 г., тъй като Китай, лидер в производството на технологии за възобновяема енергия като слънчеви панели, изгаря големи количества въглища за производство на ток.

Руският президент Владимир Путин предложи да се даде преференциално третиране на чуждестранните инвестиции в проекти за чиста енергия, но също така направи очевидна препратка към Съединените щати, които са исторически най-големият замърсител на парникови газове в света. "Не е тайна, че условията, улеснили глобалното затопляне и свързаните с тях проблеми, се връщат назад", заяви Путин.

Целта на САЩ за климата

е крайъгълен камък в по-широкия план на Байдън да декарбонизира американската икономика изцяло до 2050 г. - програма, която според него може да създаде милиони добре платени работни места, но която според много републиканци ще навреди на икономиката.

Очаква се намаляването на емисиите в САЩ да идва от електроцентрали, автомобили и други сектори в икономиката. Специфичните за сектора цели ще бъдат изложени по-късно тази година. Новата цел на САЩ почти удвоява обещанието на бившия президент Барак Обама за намаляване до 2025 година на емисиите с 26% -28% под нивата от 2005 г.

Срещата на върха е първата от поредицата срещи на световни лидери - включително Г-7 и Г-20 - преди годишната конференция на ООН за климата през ноември, която ще се проведат в Шотландия. Форумът служи като краен срок за близо 200 държави да актуализират своите обещания за климата съгласно Парижкото споразумение, подписано през 2015 г. Лидери на малки островни държави, уязвими на издигащите се морета, като Антигуа и Барбуда и Маршаловите острови, също говориха на онлайн срещата на върха.

Световните лидери се стремят да ограничат глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива - праг, според който учените могат да предотвратят най-лошите последици от изменението на климата.

3е-news.net