"Примката на гибелта" се затяга: Глобалният държавен дълг е по-висок и расте с по-бърз темп
Вместо да се нормализира, нивото на държавните дългове се очаква да започне да се покачва отново през настоящата година, достигайки 99,6 на сто от БВП през 2028 г., заяви експертът Витор Гаспар
Глобалният държавен дълг е по-висок и расте с по-бърз темп спрямо прогнозите от преди пандемията от COVID-19, като виновни за това са предимно САЩ и Китай, двете най-големи икономики в света. Това каза Витор Гаспар, директор на отдела по фискални въпроси на Международния валутен фонд (МВФ), съобщи Ройтерс.
Още по темата
Очаква се до 2028 г. 60 процента от страните по света да имат по-ниски публични задължения, представени като дял от брутния им вътрешен продукт (БВП), отколкото към момента, но не малко големи икономики, включително тези на Бразилия, Китай и САЩ, отбелязват бърз растеж на съотношението на държавния си дълг към БВП.
Според Гаспар световният държавен дълг е скочил до почти 100 процента от БВП през 2020 г., преди да отчете най-стръмния си спад от 70 години през 2022 г., въпреки че остава с около 8 процентни пункта над нивата отпреди пандемията.
Вместо да се нормализира, нивото на държавните дългове се очаква да започне да се покачва отново през настоящата година, достигайки 99,6 на сто от БВП през 2028 г., алармира експертът, цитиран от БТА.
"Има значителен брой големи развити икономики, големи нововъзникващи пазарни икономики, където съотношението публичен дълг към БВП се очаква да расте бързо и този списък от страни включва Бразилия, Китай, Япония, Република Южна Африка, Турция, САЩ и Великобритания", каза още Гаспар пред Ройтерс и добави, че "доминиращото влияние идва от двете най-големи икономики".
Гаспар посочи още, че противно на тях в развиващите се страни, в които населението е с ниски доходи, увеличението на съотношението на дълга към БВП по време на пандемията беше много умерено, като през следващите години се очаква да спадне до нивата, прогнозирани преди пандемията.
Занапред всички страни трябва да съгласуват финансовата и паричната си политика, за да се борят с инфлацията и да изградят буфери, които биха могли да се използват в случай на криза, добави представителят на МВФ, отбелязвайки, че страните без достатъчно буфери биха претърпели по-дълги и по-дълбоки рецесии в случай на криза.
В доклад по темата МВФ предупреждава, че подобни рискове са вероятни и намаляването на уязвимостта на страните от дълговите задължения трябва да бъде "първостепенен приоритет", особено в развиващите се страни с ниски доходи. 39 такива страни вече са изпаднали или са близо до изпадане в дългови затруднения, предупреждават експертите.
Неотдавнашните банкови проблеми в САЩ и Швейцария са увеличили рисковете от разширяваща се финансова криза, която ще окаже още по-голям натиск върху балансите на публичния сектор, ако правителствата бъдат призовани да помогнат.
За да се предпазят от по-нататъшни и влошаващи се проблеми, регулаторите трябва да обмислят укрепване на рамките за управление на кризи и техните режими за справяне с проблемни институции, препоръчва МВФ.
"Сред най-лошите възможни сценарии е да имате финансова криза едновременно с криза на държавния дълг и това е нещо, наречено "примката на гибелта", каза също така Гаспар.
МВФ очаква държавният дълг да се покачи до 99,6 процента от БВП до 2028 г., достигайки отново рекордно високите нива, отчетени през 2020 г.