БНБ обяви колко е външният дълг: брутен €45,1 млрд., на "Държавно управление" €10,1 млрд.

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на почти 14,3 млрд. евро

Снимка: istock by Getty Images

БНБ обяви колко е външният дълг: брутен €45,1 млрд., на "Държавно управление" €10,1 млрд.

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на почти 14,3 млрд. евро

17:36 | 30 март 2023 224 11862 Снимка: istock by Getty Images

Брутният външен дълг* в края на януари 2023 г. възлиза на 45 083.3 млн. евро (49.9% от БВП), което е с 3962.9 млн. евро (9.6%) повече в сравнение с края на януари 2022 г. (41 120.5 млн. евро, 48.6% от БВП), съобщи БНБ.

Графика: БНБ

В края на януари 2023 г. краткосрочните задължения са 8203.7 млн. евро (18.2% от брутния дълг, 9.1% от БВП) и се увеличават с 1411.6 млн. евро (20.8%) спрямо януари 2022 г. (6792.1 млн. евро, 16.5% от дълга, 8% от БВП).

Дългосрочните задължения възлизат на 36 879.6 млн. евро (81.8% от брутния дълг, 40.8% от БВП), като се повишават с 2551.3 млн. евро (7.4%) спрямо края на януари 2022 г. (34 328.3 млн. евро, 83.5% от дълга, 40.6% от БВП).

Графика: БНБ

Към края на януари 2023 г. 27 454.9 млн. евро (60.9%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.

В евро са деноминирани 80.3% от брутните външни задължения, при 80.8% година по-рано.

Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление"** в края на януари 2023 г. е 10 108.1 млн. евро (11.2% от БВП). Спрямо края на януари 2022 г. (8219.6 млн. евро, 9.7% от БВП) той нараства с 1888.5 млн. евро (23%).

Графика: БНБ

Външните задължения на Централната банка са 2023.8 млн. евро (2.2% от БВП). Те се повишават с 95.6 млн. евро (5%) спрямо края на януари 2022 г. (1928.2 млн. евро, 2.3% от БВП).

Външните задължения на сектор "Други парични финансови институции" (банки и фондове на паричния пазар) са 6060.8 млн. евро (6.7% от БВП). Те се увеличават с 1173.6 млн. евро (24%) спрямо края на януари 2022 г. (4887.2 млн. евро, 5.8% от БВП).

Външните задължения на "Други сектори" са 12 627.8 млн. евро (14% от БВП). Те нарастват с 215.8 млн. евро (1.7%) спрямо същия месец на миналата година (12 411.9 млн. евро, 14.7% от БВП). Този раздел обхваща външните задължения на търговските фирми от реалния сектор (включително заемите, за които има поети държавни гаранции, и заемите на фирми с преобладаващо държавно участие) и на домакинствата.

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14 262.9 млн. евро (15.8% от БВП) в края на януари 2023 г., което е с 589.4 млн. евро (4.3%) повече спрямо края на януари 2022 г. (13 673.5 млн. евро, 16.2% от БВП). То е с найзначителен дял в структурата на външния дълг - 31.6% към края на януари 2023 г., при 33.3% година по-рано.

За януари - декември 2022 г. общият нетен поток е положителен, в размер на 4293.7 млн. евро (5.1% от БВП) при положителен поток от 2389.5 млн. евро (3.4% от БВП) за януари - декември 2021 г. БНБ уточнява, че нетният поток се изчислява тримесечно на база на данните в пасива на платежния баланс за инструменти валута и депозити, дългови ценни книжа, заеми, търговски кредити и аванси и други сметки за задължения.

Нетният външен дълг в края на декември 2022 г. е отрицателен в размер на 25 581.9 млн. евро (30.3% от БВП), като увеличава отрицателната си стойност с 4827.1 млн. евро (23.3%) спрямо края на декември 2021 г. (отрицателна стойност от 20 754.7 млн. евро, 29.2% от БВП). Намалението се дължи на по-голямото увеличение на брутните външни активи (с 8044.5 млн. евро, 13%) в сравнение с това на брутния външен дълг (с 3217.4 млн. евро, 7.8%). Нетният външен дълг е изчислен като разликата между размера на брутния външен дълг и размера на брутните външни активи, изчислени на база тримесечните данни за международната инвестиционна позиция. Брутните външни активи се изчисляват тримесечно на база на данните в актива на международната инвестиционна позиция за инструменти валута и депозити, дългови ценни книжа, заеми, търговски кредити и аванси, резервни активи (с изключение на злато под формата на стандартни кюлчета) и други сметки за вземания.

*Брутният външен дълг към даден момент по обяснението на БНБ, представлява размерът на текущите и безусловни задължения, изискващи плащане(ия) на главница и/или лихва от дебитора в даден бъдещ момент, които се дължат на нерезиденти от резидентите на дадена икономика.

**Дългът на сектор "Държавно управление" обхваща: 1) дълга на централното правителство, 2) дълга на местните органи на управление, 3) дълга на социално осигурителните фондове и 4) дълг на други институции с нестопанска цел, които се контролират и финансират от държавата. Дългът на сектор "Държавно управление" е дългосрочен и е представен по видове дългови инструменти. Основните му елементи (подстатии) са "Облигации" и "Заеми". В "Заеми" се включват всички задължения на държавно управление, които не са секюритизирани с търгуеми ценни книжа. Към този раздел се отнасят също така и кредитите, отпуснати на правителството от МВФ. В "Облигации" се отчитат задълженията на правителството по емитирани от него ценни книжа на вътрешния и на международните финансови пазари, като се спазва резидентния принцип. Тук се записва целият размер на емисията в чужбина (брейдиоблигации, еврооблигации и глобални облигации).

ИЗБРАНО