В рамките на последните два месеца бяха одобрени европейските средства по седем от оперативни програми - 14 млрд. лв., които ще се влеят в българската икономика в следващите шест години. Отделно националното съфинансиране е над 2 млрд. лв., като общо средствата стават над 16 млрд. лв.

Това съобщи на пресконференция в Министерския съвет вицепремиерът по управление на европейските фондове Атанас Пеканов, който даде информация за статута и състоянието на оперативните програми и европейските средства за идния програмен период.

Въпреки надигащите се напоследък евроскептични гласове ето това е реален ресурс, който ще подпомогне състоянието на страната, коментира Пеканов. Този ресурс е изключително важен за българската икономика, за малките и средните предприятия, ключовата инфраструктура, и ще адресира важни проблеми пред страната ни, добави вицепремиерът.

Пеканов отбеляза, че изключително много средства са осигурени за развитие на човешкия капитал и за защита на най-уязвимите групи от населението. Той предупреди, че е наложителен сериозен контрол върху възлагането и изпълнението, за да сме сигурни, че ще постигнем съответния ефект.

В пресконференцията участваха и представят своите програми още министърът на иновациите и растежа Александър Пулев, министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова, заместник-министърът на образованието и науката Надя Младенова, заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова и ръководителят на Управляващия орган на програмата "Транспортна свързаност" Мартин Георгиев. 

Пеканов обобщи, че ЕС отпуска средства за конвергенция, за достигане на европейския стандарт за по-бързо догонване на европейските икономики. Част от фондовете са отделяни за различни видове кризи с краткосрочен характер като пандемията от коронавирус например. Дългосрочно обаче намерението е европейските структурни фондове и кохезионни програми да подпомагат догонването, сближаването, кохезията, и трябва да запазят този характер, каза Пеканов и уточни, че се навлиза в ключовата фаза на тези оперативни програми - реализацията им.

Александър Пулев отбеляза, че Планът за възстановяване и устойчивост е отворен и работи. По линия на Министерството на иновациите и растежа ще осигурим ресурс в рамките на 600 млн. лв. до края на годината, заяви . "Имаме успехи в две основни направления в контекста на европейските средства. Първо - Планът за възстановяване и устойчивост, и второ - две програми, които са част от структурните фондове."

Пулев уточни, че средствата по Плана до края на настоящата година ще бъдат предоставени по четири процедури, две от които вече са отворени за подкрепа на предприятията.

Служебният министър обясни, че първата процедура е свързана технологичната модернизация. "Там вече приключи процесът за кандидатстване. Общият бюджет беше 260 млн. лв. В най-амбициозните си планове очаквахме интерес от около 1000 фирми, получихме 2500 инвестиционни предложения, на обща стойност над 1 млрд. лв. Може да се похвалим с огромен успех", коментира министър Пулев, цитиран от БТА.

По думите му втората процедура по плана е отворена за кандидатстване и към настоящия момент. По нея бюджетът е 30 млн., а фокусът е поставен върху внедряване на информационни и комуникационни технологии, включително и киберсигурност. 

Паралелно работихме и по структурните фондове, където има две големи програми, каза още министърът. Едната от тях с общ лимит от 3 млрд. лв., с поставен фокус отново върху иновациите и кръговата икономика, а втората чака одобрение от Европейската комисия и е насочена върху научните изследвания, стана известно от думите на министър Пулев.

През 2023 г. ще бъдат отворени процедури за над 2 млрд. лв. в сферата на околната среда, съобщи министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова. В Оперативната програма (ОП) "Околна среда" 2021-2027 г. има мерки за управление на отпадъци, за качеството на атмосферния въздух, за биоразнообразието. Програмата е добре балансирана, добре структурирана, каза министърът и добави, че очаква чрез нея да се гарантира, че потенциалните бенефициенти - общините, научният и неправителственият сектор, водоснабдяването и канализацията (ВиК), и инфраструктурата ще постигнат висока степен на устойчивост на резултатите и благосъстояние в полза на околната среда, отбеляза министърът.

Най-голяма част от ресурса и по този програмен период (2021-2027 г.) е насочен за инвестиции във ВиК сектора - около 1,5 млрд. лв., като намерението е да се гарантира изпълнението на ангажиментите на държавата, свързани с директивата на Европейския съюз за питейните води, посочи Карамфилова. Тя каза, че и в момента Министерството на околната среда продължава успешно водената политика в областта на управлението на водите.

Близо 450 млн. лв. са заделени в зелената програма на България, от които над 92 млн. лв. ще бъдат насочени към действия, където има значителен и потенциален риск от наводнения, каза министърът на околната среда.

Над 5 млрд. лв. са насочени към реформи и инвестиции в социалния сектор през следващите седем години, каза на свой ред заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова.

Програмата "Развитие на човешките ресурси" беше първата, одобрена от страна на ЕК още през август тази година. Общият бюджет, с който ще разполага програмата и който вече е в действие, е над 3,8 млрд. лв., каза заместник-министърът.

Основният и най-голям ресурс от над 2,3 млрд. лв. ще бъде инвестиран в направлението за развитието на пазара на труда - за обучение на заети или безработни лица, подготовка за дигиталния преход на икономиката, създаване на работни места, подкрепа на предприемачите и подкрепа на младежите за плавен преход от образование към заетост. С ресурс от 1,370 млрд. лв. ще се съдейства за по-добро социално включване - за социалните услуги за деца и възрастни, мерки по детската гаранция, за най-уязвимите групи, социалното подпомагане, здравни услуги, интегрирани услуги.

Програма "Образование" за новия програмен период беше една от първите три програми, одобрени за България. Общият размер на средствата е близо 2 млрд. лв. Това е два пъти повече от предния програмен период и предната ни програма "Наука и образование за интелигентен растеж", подчерта заместник-министърът на образованието и науката Надя Младенова. Приоритетите са три: Приобщаващо образование и образователна интеграция; Модернизация и качество на образованието; Връзка на образованието с пазара на труда, като е започнало изпълнението на първите две операции за над 220 млн. лв. 

За да не губи пари, страната трябва да представи навреме необходимите документи и проекти, предупреди наскоро комисарят по еврофондовете Елиза Ферейра. Според нея политическата нестабилност у нас не трябва да се отразява на доброто управление на фондовете.

"Има много страни, които страдат от политическа нестабилност, но това, което трябва да се гарантира, е поне минимална стабилност на проектите, за да могат те да бъдат финансирани от европейските фондове", каза комисар Ферейра.

В началото на октомври Европейската комисия одобри новата Програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" 2021-2027 (ПКИП). Бюджетът ѝ е близо 3 млрд. лв. Тя е продължение на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 (ОПИК) и ще се изпълнява от Министерството на иновациите и растежа. Програмата е насочена към микро-, малките и средни предприятия.