Минният бранш към ЕК: Без метали няма зелен преход, дайте ни предвидимост и прозрачност

"Възможно e да постигнем до 95% намаление на емисиите, но не и пълното им елиминиране. Нужни са повече усилия в сферата на иновациите, а ние сме готови да ги подкрепим", заяви инж. Георги Петров, зам.-генерален директор Рудни полезни изкопаеми на "Елаците-Мед" АД

Снимка: "Булфото"

Минният бранш към ЕК: Без метали няма зелен преход, дайте ни предвидимост и прозрачност

09:50 | 31 юли 2025 0 13039 Снимка: "Булфото"

"Минното дело и суровините са гръбнакът на цивилизацията и не бихме могли да постигнем никакъв напредък по отношение на декарбонизацията без металите. Само с рециклиране проблемът няма да се реши. Нуждаем се от предвидимост, стабилни цени на енергията и повече прозрачност от Европейската комисия, за да можем да следим напредъка по зелените цели".

Това каза инж. Георги Петров, зам.-генерален директор Рудни полезни изкопаеми на "Елаците-Мед" АД, в кръглата маса "Пътната карта към нулеви нетни емисии: Декарбонизация на индустрията в ЦИЕ". Дискусията с участието на изпълнителния вицепрезидент на ЕК за чист, справедлив и конкурентен преход Тереса Рибера беше част от четвъртия ден на Green Transition Forum 5.0. Най-голямото събитие за трансформация в Централна и Източна Европа се проведе от 16 до 20 юни в Sofia Event Center. Организатори бяха Green Transition Forum, Dir.bg и 3Е-news.net.

Инж. Петров, който представлява на форума компанията, която разработва един от най-големите медни рудници в България и навършва 50-години от основаването си тази година очерта няколко фундаментални предизвикателства пред индустрията. Ключов акцент в изказването му беше темата за общественото възприятие, което той определи като може би основния проблем за сектора. "Оставам с впечатлението, че Европейската комисия е напълно наясно с проблемите пред нашия бранш, в това число цените на енергията и демографския въпрос. Но може би именно възприятието е основният проблем", заяви той.

Снимка: "Булфото"

Според него, въпреки че отрасълът е обект на изключително строга регулация и стартирането на нови проекти е много трудно поради нагласата "да не се добива в нашия заден двор". Той контрира тази теза с факта, че компании като "Елаците-Мед" АД са сред най-големите данъкоплатци и потребители на енергия в страната и имат значителен принос за развитието на местните общности.

За да илюстрира нуждата от предвидимост, инж. Георги Петров даде пример с изключително дългите срокове в бранша. "Откриването на едно находище до началото на самия добив обикновено отнема между 10 и 25 години, и то в световен мащаб. Това ми напомня на днешната ни дискусия - от поставянето на проблемите до тяхното решаване ще е необходимо много време", коментира той. Освен това, един минен проект трябва да бъде жизнеспособен в продължение на над 20-30 години, което прави предвидимата регулаторна среда и стабилните цени на енергията абсолютно задължителни условия за инвестиции.

Снимка: "Булфото"

Зам.-генералният директор Рудни полезни изкопаеми на "Елаците-Мед" АД внесе доза реализъм в дебата за климатичните амбиции. "Ние инвестираме в нови технологии, автоматизация и внедряваме всички най-нови технологични решения на пазара, за да работим по-ефективно и, нека кажем, по-зелено. Но, за да бъда честен, на сегашното ниво на технологично развитие не вярвам, че е възможно да се достигнат абсолютно нулеви въглеродни емисии", категоричен беше той.

Инж. Петров цитира прогнози на изследователски институти, според които е възможно постигането на до 95% намаление на емисиите, но не и пълното им елиминиране.

"Затова, разбира се, трябва да се положат повече усилия в сферата на иновациите, а ние, от своя страна, ще подкрепим подобни усилия", допълни Петров.

В този контекст той отправи конкретен апел към Европейската комисия:

"Би било изключително полезно, ако Европейската комисия, предвид множеството законодателни актове, цели и изисквания, осигури повече прозрачност, за да можем да следим напредъка по тези цели".

Снимка: "Булфото"

Като ярък пример инж. Петров посочи Акта за критичните суровини. "Там е заложена цел от 10% местен добив, 40% преработка и 25% рециклиране до 2030 г., но никъде не успях да намеря информация докъде сме стигнали в момента. А говорим за 34 стратегически и 17 критични суровини - тема от огромен интерес", подчерта той, илюстрирайки липсата на достъпни данни за проследяване на напредъка.

Изказването му завърши с категоричното послание, че без да се промени отношението към минното дело и без да се приеме неговата ключова роля, постигането на Зелената сделка е невъзможно. "Напълно ясно е, че минното дело и суровините са гръбнакът на цивилизацията. Обществото и светът ще се нуждаят от все повече и повече такива суровини", заключи инж. Георги Петров.