За всеки тон нерециклирана пластмаса България и всички-страни членки на ЕС трябва да внасят данък в размер на 800 евро. Става дума за десетки милиони евро годишно, алармира Евгения Ташева от екологично сдружение "За Земята", организатор на уебинар "Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва".

България ще ползва намаление от този данък заради по-ниския стандарт на живот. Но по-важното е да се отбележи, че ЕС въвежда нов метод за оценка на рециклираните количества, който ще понижи докладваните резултати с 30%.

"Държави като България, които се водят шампиони по изпълнение на целите за оползотворяване на пластмасови опаковки, ще имат много голяма дупка, защото ще се види много ясно, че не изпълняваме целите за рециклиране като цяло. Като организация се фокусираме върху пластмасовия поток отпадъци, защото той е сравнително най-лесен за разделно събиране, въпреки че все още е най-разпространения по дерета на реки, в морето, по плажовете", обясни Ташева.

Експертът препоръча да се смени методиката за определяне на състава на отпадъците в България. В момента нормативният документ не дава ясна представа за количеството опаковки, което се намира в отпадъците. Дава представа за събраните пластмасови опаковки от организациите по оползотворяване и колко от тях са рециклирани. По този механизъм показваме добри резултати. Но не и по дял на рециклирани пластмасови опаковки от общото пуснато на пазара количество пластмасови опаковки. Евгения Ташева припомни последния доклад на Европейската сметна плата, според който страните не работят правилно със статистиката за количеството отпадъци, което води до погрешно анализиране на данните.

Фирмите плащат продуктова такса за събирането на тези опаковки, което е разход за тях, но ако те не са събрани разделно, а са изхвърлят на нерегламентирани места замърсяват околната среда, ако се изхвърлят на сметища, се плаща допълнителна такса за депониране на общините. А според европейските правила до 2025 г. България трябва да събира разделено 77 на сто от пластмасовите бутилки, а до 2030 г. да надхвърли 90 на сто.

"По данни от 2017 г. у нас се изхвърлят средно по 131 пластмасови бутилки на човек, а с депозитната система биха могли да бъдат 25", цитира данните Ташева. Според информацията, страни с въведена депозитна система като Германия изхвърлянето на пластмасови бутилки на човек от населението е 10 броя.

По думите на Ташева, данъкът върху нерециклираната пластмаса трябва да бъде обсъден и поставен на дневен ред от парламента, което скоро няма да се случи. Друг важен въпрос е кой ще поеме този данък, според екологичната организация това трябва да са производителите на стоки.

От неправителствената организация смятат, че най-добрият подход да се справим с неефективната система за събиране на отпадъци от опаковки е да се приложи депозитната система. Тя изисква сериозна първоначална инвестиция и не може да съществува самостоятелно, смятат организациите по оползотворяване на опаковки и бутилиращата индустрия. Според тях е крайно време да се приложи въвеждането на данък битови отпадъци според количеството изхвърлени отпадъци, което ще стимулира хората да изхвърлят разделно и ще направи системата за разделно събиране по-ефективна.

Депозитната система е свързана с плащане на минимален депозит за бутилката, който се връща на купувача при връщане на бутилката, такса, която и сега влиза в цената на бутилката, но не се връща при купувача, а отива в организациите по оползотворяване за тяхното рециклиране, разясняват от екологичната организация.

3e-news.net