Въпреки ресурсното богатство на Казахстан, там назряха икономически проблеми преди януарските протести, включително бедността и междурегионалното неравенство, предава в свой анализ amp.rbc.ru.

Безредиците в Казахстан, които прераснаха във вълнения с политически искания, започнаха с протести на собственици на автомобили в района на Мангистау в югозападната част на страната, които бяха възмутени от рязкото покачване на цената на втечнения нефтен газ (LPG), използван като гориво за колите.

В края на 2020 г. в този регион на Казахстан са регистрирани около 132 хиляди леки коли (3,4% от общия брой в страната). Според казахстанската асоциация на предприятията от енергийни комплекси Kazenergy, в Мангистауска област, около 80% от автомобилния парк използва газ като гориво, тъй като е по-евтин от бензина.

Субсидирани цени на горивата

Още през 2018 г. казахстанските власти решиха постепенно да либерализират ценообразуването на пазара на втечнен газ, увеличавайки дела на пропан-бутан, продаван чрез електронни платформи за търговия на база на търсенето и предлагането, включително и за бензиностанции за автомобилен газ.

Фактът, че от 1 януари 2022 г. втечненият газ ще се продава на 100% чрез борси (с изключение на редица категории), стана известен още миналата година. Въпреки това преходът към пазарно ценообразуване, в резултат на което един литър автогаз в същия район на Мангистау поскъпна от 60 на 120 тенге (б.р.- от 10 на 20 рубли или стигна до 0,28 долара), изненада крайните потребители.

Като цяло официалната инфлация в Казахстан през ноември възлиза на 8,7% на годишна база - при целевия коридор на местната централна банка от 4-6%.

Субсидиите за гориво, поради които потребителите плащат по-малко от справедливата стойност за енергия, са често срещани в целия свят.

Според Международния валутен фонд (МВФ) през 2020 г. директните субсидии за продажба на петролни продукти на глобално ниво възлизат на около $126 млрд. Такива субсидии се отнасят до установяването и поддържането на вътрешни цени под международните в страни износителки на въглеводороди като Русия или Казахстан.

Според изчисленията на МВФ субсидиите за петролни продукти (включително за бензин, дизел) в Казахстан през 2019 г. възлизат на почти 13 милиарда долара, или 692 долара на глава от населението. Това е 2,5 пъти повече, отколкото в развиващите се икономики като цяло (272 долара на глава от населението).

Казахският експерт Олжас Байдилдинов отбеляза пред местната версия на Forbes миналата година, че страната има най-ниските цени на горива и смазочни материали в сравнение със съседните страни, поради което местните петролни компании получават средно 2 милиарда долара годишно по-малко на вътрешния пазар. В същото време амортизацията на оборудването е много висока, тъй като няма стимул за инвестиране на толкова ниски цени.

"При изкуствено задържани цени фирмите нямат мотивация да произвеждат продукт, което заплашва с недостиг на вътрешния пазар и нормиране на продажбите", посочва експертът.

Въпреки това, докато логиката зад действията на казахстанските власти е разбираема, премахването на субсидиите за горива се оказа твърде чувствителен въпрос, особено предвид статута на Казахстан като основен износител на нефт и газ.

Природни ресурси

Казахстан, според Световната банка, се нарежда на десето място в света по дял на невъзобновяем природен капитал (нефт, газ, метали, минерали) в общото богатство на страната - около 27% (за сравнение Русия има дял от ресурсното богатство около два пъти по-нисък - от тази гледна точка руската икономика е по-диверсифицирана).

През 2020 г. половината от общия износ на стоки от Казахстан се пада на суровия петрол - $23,7 млрд. от $47 млрд. В групата ОПЕК + квотата за производство на петрол в страната е почти 1,6 милиона барела на ден - повече от 4% от общия обем на групата производство. Доставките на природен газ зад граница миналата година възлизат на около 2,5 милиарда долара (данни от външнотърговската база на ООН).

Освен това Казахстан е основен износител на медна руда, мед и продукти от нея (4,25 милиарда долара през 2020 г.), желязо и стомана (3,18 милиарда долара), уран (1,71 милиарда долара).

С 12% от световните запаси от уран, Казахстан е на първо място в света по износ на природен уран. Суверенният фонд на Казахстан "Самрук-Казына", който управлява най-големите държавни компании в страната, разполага с активи, еквивалентни на около 40% от националния БВП.

"Капанът" на средния доход

Въпреки това Казахстан вероятно е попаднал в така наречения "капан" със средни доходи. Поради кризата с COVID преходът към статута на икономика с високи доходи е отложен и няма да се случи до 2030 г., според проучване от ноември на застрахователната група Euler Hermes.

В края на 2020 г. страната е относително малко зад Русия по отношение на БВП на глава от населението, изчислен по паритет на покупателната способност (ППС) в постоянни цени: 25,4 хил. долара срещу руския показател от 26,5 хил. долара.

"Факторите, които задържат растежа на инвестициите на казахстанската икономика, включват високо ниво на корупция, несъвършенство и слаба независимост на съдебната система", посочва Руският експортен център.

След като Нурсултан Назарбаев напусна президентския пост в Казахстан, в страната беше сформиран Висшият съвет за реформи, но през това време не се осъществиха амбициозни реформи.

"Точно преди новогодишната нощ минималната заплата в Казахстан (преобразувана в долари) беше под 100 долара на месец - дори по-малко, отколкото в Кения или Пакистан", казва Чарли Робъртсън, главен икономист в Renaissance Capital.

"Минималната работна заплата в страната не се е увеличавала от 2018 г., а нейното увеличение от 1 януари 2022 г. с 41% (до около $137) изглежда закъсняло решение", допълва той.

Голямо междурегионално неравенство

Казахстан се отличава и с високо междурегионално неравенство. Преди няколко години Брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в Атирау, най-богатата агломерация в страната, беше повече от три пъти над средното за страната, докато в Туркестан (най-бедния регион ) беше само 33% от средното. Междурегионалните различия в стандарта на живот в Казахстан са два до три пъти по-високи.

В същото време нефтената и газовата ресурсна база на западната част на Казахстан (Атирау, Мангистауска област, Западно-Казахстанска област), поради което БВП на глава от населението на тези територии е по-висок от средния за страната, също прикрива вътрешното неравенство в доходи - там само ограничен кръг работници получават високи заплати - визират се служителите в петролната индустрия.

Демография на протеста

И накрая, демографският аспект също е важна част от социално-политическата картина.

"В Казахстан има сравнително младо население, което прави сценария на "арабската пролет" по-правдоподобен", казва политологът Артьом Лукин. Средната възраст на населението в Казахстан е 30,7 години, докато в Русия, за сравнение, е около 40 години.

Броят на казахстанското население през 2021 г. надхвърли 19 милиона души, а естественият прираст е средно около 250 хиляди души от 2013 г.