Парламентът прие на първо и на второ четене предложените от правителството промени в Закона за държавния бюджет за 2020 г., свързани с държавните гаранции, които Министерският съвет може да издава през текущата година.

"За" законопроекта на първо четене гласуваха единодушно всички присъстващи 125 народни представители.

По предложение на председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова промените бяха гласувани и на второ четене.

Необходимостта от промени се предпоставя от ангажиментите, които възникват за страната ни в резултат на създадените на ниво Европейски съюз два инструмента в отговор на пандемията от COVID-19 - Европейският инструмент за временна подкрепа/"инструментът SURE"/ с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства, вследствие на избухването на COVID-19, и Паневропейският гаранционен фонд.

Това налага да бъде увеличен максималният размер на предвиденото в чл. 71 от ЗДБРБ за 2020 г. ограничение за новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през годината, от 1535 млн. лв. на 1845,1 млн. лв.

Общият бюджет на инструмента е 100 млрд. евро, като финансовата помощ ще се отпуска под формата на заем.

Съгласно проекта на гаранционното споразумение, предоставено от Европейската комисия на държавите членки, в случай че държава-бенефициент на помощта не погаси част или цялото си задължение по отпуснатия заем, ЕК ще отправи искане към гарантиращите държави за предоставяне на сума до максималния размер на предоставената гаранция за погасяване на необслужените задължения.

С гаранционното споразумение България ще поеме задължение при поискване да предостави безвъзвратни и безусловни гаранции в максимален размер от 107 466 500 евро /210 186 204,70 лева/ от общите гаранции в ЕС, достигащи 25 млрд. евро.

Като част от цялостния пакет от мерки на ЕС за минимизиране на икономическите последици на пандемията се създава и Паневропейски гаранционен фонд /ПЕГФ/ в размер на 25 млрд.евро. Той има за цел да предоставя гаранции по операции на ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд /ЕИФ/в подкрепа на малки и средни предприятия, предприятия със средна капитализация и корпорации за справяне с кризата. Очаква се фондът да мобилизира до 200 млрд. евро допълнителна целева ликвидност и краткосрочна капиталова подкрепа за европейската икономика.

Предвижда се приносът на участващите държави-членки в ПЕГФ да се урежда със споразумение за принос, което се сключва между съответната държава- членка и ЕИБ. Делът на България в капитала на ЕИБ е 0,21 на сто и съответно гаранцията, която ще се предостави от страната ни ще бъде 51 251 027,24 евро /100 238 296,60 лева/.

Общата сума на плащанията по активирани гаранции ще бъде ограничена до размера на участието на България в ПЕГФ, определено в споразумението за принос, или 51 251 027,24 евро.

За целите на гаранцията ЕИБ ще предостави от собствените си средства инструмент за ликвидност в размер до 7,5 млрд. евро, имащ за цел авансово плащане в случай на активиране на гаранция по операция, финансирана в рамките на ПЕГФ, когато изискуемите суми не могат да бъдат платени от участващите държави-членки. За България общият размер на сумите, които ще може да ползва от инструмента за ликвидност, е 15,75 млн. евро.

Чрез участието си в Паневропейския гаранционен фонд България ще предостави на малките и средни предприятия и на публичните предприятия възможност да ползват осигуряваната по линия на фонда от ЕИБ подкрепа.

От левицата подкрепиха промените в бюджета, но обърнаха внимание, че делът на България не гарантира, че ще се възползваме от парите, ако не разработим конкурентоспособни програми. Затова БСП предупреждава и очаква от кабинета конкретни проекти, така че към момента на поемането на гаранция нашата икономика да се възползва от тези предимства, заяви Румен Гечев.

ИЗБРАНО