ООН: Работата "убива" над 840 000 души годишно
Нов доклад предупреждава, че дългите часове, несигурността и тормозът се превръщат в сериозна заплаха за здравето и икономиката
Повече от 840 000 души по света умират всяка година вследствие на заболявания, свързани с психосоциални рискове на работното място, показва нов доклад на Международната организация на труда (МОТ) към ООН. Сред основните фактори са прекомерно дългото работно време, несигурността на работните места, тормозът и насилието в професионална среда.
Според доклада тези рискове се свързват основно със сърдечносъдови заболявания и психични разстройства, включително случаи на самоубийства, пише Euronews.
От МОТ предупреждават, че психосоциалните рискове се превръщат в едно от най-сериозните предизвикателства пред безопасността и здравето при работа в съвременния свят. Според експертите подобряването на работната среда е ключово не само за защита на физическото и психическото здраве на служителите, но и за производителността, организационната ефективност и устойчивото икономическо развитие.
Загуби за здравето и икономиката
Докладът изчислява, че всяка година заради тези рискове се губят близо 45 милиона години живот в добро здраве, измерени чрез т.нар. disability-adjusted life years (DALYs). Комбинираният ефект от сърдечносъдови заболявания и психични разстройства води до загуби, равняващи се на 1,37% от световния брутен вътрешен продукт годишно.
Само в Европа психосоциалните рискове на работното място се свързват със 112 333 смъртни случая, близо 6 милиона загубени години здрав живот и икономически щети, равняващи се на 1,43% от БВП.
Според анализа сърдечносъдовите заболявания причиняват най-много смъртни случаи, но психичните разстройства водят до по-големи загуби на здравословни години живот.
Дългите часове - сериозен риск
Сред най-тревожните изводи е ефектът от прекомерното работно време. МОТ посочва, че 35% от работещите по света работят повече от 48 часа седмично.
Изследвания на Световната здравна организация показват, че хората, които работят 55 или повече часа седмично, имат с 35% по-висок риск от инсулт и 17% по-висок риск от смърт от исхемична болест на сърцето в сравнение с тези, които работят между 35 и 40 часа седмично.
Стресът води и до психични, и до физически проблеми
Сред най-често срещаните последици от психосоциалните рискове са депресия, тревожност, професионално прегаряне, нарушения на съня и хронична умора.
Докладът обръща внимание и на връзката между стреса на работното място и вредни навици като тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол, преяждане и липса на физическа активност, които могат да доведат до затлъстяване, хипертония и други хронични заболявания.
Световната здравна организация изчислява, че депресията и тревожността водят до около 12 милиарда изгубени работни дни годишно.
Тормозът и несигурността също са сред водещите заплахи
Сред основните рискови фактори докладът посочва още тормоза, напрежението в работата, дисбаланса между усилия и възнаграждение, несигурността на работното място и насилието.
Особено тревожни са данните за тормоза - 23% от работещите по света са преживели поне една форма на насилие или тормоз в професионалния си живот, като най-разпространено е психологическото насилие - 18%.
Новите технологии променят рисковете
Докладът предупреждава, че дигитализацията, изкуственият интелект, дистанционната работа и новите форми на заетост променят психосоциалната среда и изискват нов подход към превенцията.
Според МОТ работодателите трябва активно да управляват рисковете чрез по-добра организация на труда, контрол върху натоварването, ясно разпределение на ролите, адекватен брой служители и разумно работно време.
Когато превенцията не е достатъчна, организацията препоръчва навременна подкрепа без стигма - достъп до услуги за помощ, временни корекции в работата, трудова медицина и справедливи механизми за връщане на работа.
Според експертите проблемът вече не е само социален или здравен, а и сериозен икономически въпрос с глобални измерения.