С мерките за запазване на заетостта, реализирани чрез бюджета на държавното обществено осигуряване, за периода март - юни е запазена заетостта на близо 172 000 души, и на повече от 105 000 след това. Благодарение на тези, както и на другите предприети мерки за стабилизиране на пазара на труда, коефициентът на безработица в България остава по-нисък от средния за Европейския съюз. Този извод прави Националният осигурителен институт (НОИ) в третия брой на Информационния си бюлетин.

Данните на Евростат за хармонизирания коефициент на безработица показват, че въпреки отчетния спад на БВП от 10 на сто през второто тримесечие на годината, през юли 2020 г. коефициентът на безработица в България е бил 4,4 на сто при средно 7,9 на сто за ЕС. В сравнение с март 2020 г. той е нараснал с 0,3 процентни пункта, докато средното за ЕС равнище - с 0,7 процентни пункта. Наред с това, в сравнение с пиковия месец на пандемията - април 2020 г., коефициентът на безработица у нас намалява (той е бил 4,8 на сто през април, 4,6 на сто през май и 4,4 на сто през юни), докато средно за ЕС е налице тенденция на увеличение (7,4% през април, 7,5 на сто през май и 7,7 на сто през юни), отбелязва в публикацията си НОИ.

Като се имат предвид макроикономическите прогнози и изискването, че за определяне допустимостта за получаване на подкрепа се съпоставят приходите за месеца (виж по-долу), предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на средства, спрямо същия месец на предходната година (за работодателите, учредени преди 1 юни 2019 г.) или усреднените приходи за януари и февруари на 2020 г. (за работодателите, учредени след 1 юни 2019 г.), може да се очаква, че за много от българските работодатели приходите през третото тримесечие на 2020 г. ще са по-ниски от тези преди въвеждане на извънредното положение, посочва НОИ. По тази причина повече работодатели потенциално могат да се възползват от подкрепа чрез ПМС No 151 - постановление на МС. което е продължение на ПМС 55, с което беше уредена мярката 60/40. Тази хипотеза намира потвърждение и от данните за изпълнението на двете мерки.

По предварителни данни към 29 септември 2020 г., по ПМС No 151 са изплатени близо 135 млн. лв. на 3115 работодатели и 105 227 работни и служители. За сравнение, за целия период на действие на ПМС No 55 са изплатени около 185,9 млн. лв. на 8976 работодатели за малко под 171 655 работници и служители.

В анализа се посочва, че с промените в дизайна на мярката 60/40 за подкрепа на заетостта, може да се очаква, че и броят на подпомогнатите работодатели, и броят на лицата, чиято заетост ще бъде запазена, ще е значително по-голям за периода юли, август и септември в сравнение с периода март - юни. Данните за моментното изпълнение потвърждават очакването на НОИ, че ще нарастват средствата за запазване на заетостта, изплатени от фонд "Безработица".

Поради икономическия спад по-голям брой предприятия ще отчетат намаление на приходите от дейността в сравнение с месеците преди развихряне на пандемията от коронавирус COVID-19. В резултат на това в обхвата на подпомогнатите работодатели се включват (и ще се включват) и предприятия с много голяма численост на персонала, най-вече от добивната и преработващата промишленост. НОИ изтъква, че за много от подкрепените работодатели, подкрепата от фонд "Безработица" се превръща в основен източник за финансиране на разходите за труд в условия на икономическа несигурност.

От анализа на НОИ се вижда, че над 53 на сто от финансовия ресурс по мярката 60/40 (с новия й дизайн) е концентриран в преработващата промишленост, а над 8 на сто - в добивната промишленост. Делът на средствата, изплатени към работодатели от хотелиерството и ресторантьорството намалява, но значително (от 11,0 на сто на 18,1 на сто) се увеличава делът на работниците и служителите в този сектор, чиято заетост е запазена благодарение на мярката.

Промяна е налице и по отношение на размера на изплатените средства на един работник или служител. Размерът на изплатените по ПМС No 55 средства, компенсации и задължителни осигурителни вноски за сметка на работодателя, които се падат на едно лице, възлиза на близо 1083 лв. По ПМС No 151 (към 29 септември 2020 г.) сумата на лице възлиза на 1283 лв.

Таблица: НОИ

Като има предвид, че няма промяна в размера на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване, НОИ изтъква, че увеличеният размер на изплатените средства на лице се дължи и на по-големия размер на осигурителния доход на работниците и служителите, от които са изчислени средствата за запазване на заетостта (февруари 2020 г. по ПМС No 55 и май 2020 г. по ПМС No 151). В сравнение с ПМС No 55, където преобладават лицата, за които се изплатени компенсации между 200 и 400 лв., при ПМС No 151 концентрацията е в групите над 400 до 1000 лв. Много по-голям е и делът на работниците и служителите с изплатен размер на средствата, без задължителните осигурителни вноски, над 1600 лева, констатира анализът.

Таблица: НОИ

В териториален аспект очаквано най-голям дял от финансовия ресурс е насочен към областите, в които има най-голям брой работодатели и наети лица: София, Пловдив, Бургас, Варна. Промяната в дизайна на мярката с ПМС No 151 обаче доведе до насочване на средства в голям размер към области, които нямаха толкова голям дял в изплатените средства по ПМС No 55. Например, по ПМС No 151 в област Стара Загора са изплатени 18,6 на сто от изплатените до момента средства, в Габрово - 7,9 на сто, а в Търговище - 5,0 на сто. Това се дължи на факта, че в обхвата на подкрепените работодатели попаднаха големи работодатели с голям брой работници и служители, за които се получава подкрепа, в т.ч. "Арсенал" АД и "Мини Марица-изток" ЕАД от област Стара Загора, Идеал Стандарт - Видима ЕАД от област Габрово, Пашабахче България ЕАД и Шишеджам Аутомотив България ЕАД от област Търговище.

Какви промени донесе новият дизайн на мярката 60/40

НОИ отбелязва, че с ПМС No 151 от 2020 г. (продължение на т.нар. "мярка 60 на 40") са създадени допълнителни условия както за облекчаване достъпа на работодателите до подкрепа за запазване на заетостта на работниците и служителите, така и за увеличаване на размера на подкрепата. Сред тях могат да бъдат посочени следните:

• Разширяват се хипотезите, при които работодателите могат да кандидатстват за подкрепа (напр. за работници и служители, на които е запазена заетостта след подадено уведомление за масови уволнения по реда на чл. 130а от Кодекса на труда и чл. 24 от Закона за насърчаване на заетостта през периода от 13 март до 30 юни 2020 г.);

• Няма изискване за въвеждане на непълно работно време или за преустановяване на дейността на предприятието - средствата за запазване на заетостта се изплащат за онези работници и служители, за които са били въведени такива мерки по време на извънредното положение;

• Изискването да няма задължения за данъци и осигурителни вноски се отнася само за периода преди 1 януари 2020 г.;

• Изискването работодателите да запазят заетостта на работниците и служителите, за които са получили средствата, за допълнителен период, равен на периода, за който са изплатени средствата, не се прилага за работници и служители, осигурени в сектор I - "Хотелиерство и ресторантьорство";

• Изискването работниците и служителите, за запазването на чиято заетост се кандидатства за подкрепа, да са били в трудово правоотношение с работодателя преди 13 март 2020 г., т.е. преди въвеждането на извънредното положение, не се отнася за работници и служители, осигурени в сектор I - "Хотелиерство и ресторантьорство";

• Дава се възможност подкрепа да получат работодатели, запазили заетостта на работници и служители след подадено уведомление за масови уволнения през периода от 13 март до 30 юни 2020 г.