Първият Национален велосипеден план на България e готов от месеци и съдържа стратегически цели за управление на придвижването с велосипед и велосипедния туризъм на национално ниво. Той е изготвен от Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) с асоцииран партньор Министерството на туризма, но участват редица български организации на национално и местно ниво.

Планът е резултат от международния проект Danube Cycle Plans, в който 9 държави от Дунавския регион правят първите си велосипедни стратегии или ревизират предходни. България, както и Сърбия, Словакия, Хърватска и Румъния изготвиха първите си национални велосипедни планове, докато Австрия, Унгария, Чехия. Словения водят процеса с опита си.

Към момента всички държави са приели своите велосипедни планове с изключение на България. Тук все още се очаква разглеждането на плана от министерства и вземане на решение от Министерски съвет. Министерствата на регионалното развитие и на транспорта не могат да се разберат кой да отговаря за прилагането на важните цели за развитието на велотранспорта и велотуризма у нас. Надяваме се в следващо редовно правителство това да се случи, сподели Радостина Петрова от Велоеволюция, сдружението също участва в изготвянето на плана.

Екипът на БААТ заедно с експерти от няколко министерства, агенции и велоорганизации обединени в междуведомствена работна група изготвихме Национален велосипеден план със 104 конкретни мерки, разказва Петрова. Те са свързани не просто с изграждане на велосипедна инфраструктура, а най-вече с поемане на ясна роля на държавата във водене на целенасочена велосипедна политика чрез подкрепа на общините и координиране на усилията.

Разбира се, отбелязана е необходимостта от значително разширяване на велосипедната инфраструктура както в градовете за осигуряване на велосипедния транспорт, така и като връзки между населени места, които да са основа за велотуризъм. Планът е много подробен в посочването на възможните инструменти за наваксване с инфраструктурата, като това не са само познатите велосипедни алеи. Дадени са примери с възможностите за използване на подходи като зона 30 в градовете или пък комбинирането на друга линейна инфраструктура като нови пътища, водопроводи и канали, газопроводи, които да позволят велосипедно движение, пестейки ресурси за териториално обезпечаване и поддръжка.

В Националният велосипеден план са описани действията, необходими за развитие на колоезденето под формата на мерки и заинтересованите и отговорни страни за изпълнението им.

В плана е представена концепция за национална мрежа с велосипедни маршрути. Тя определя основни направления за развитие на велосипедни маршрути, които да свързват страната в посока север-юг и запад-изток. За обособяване на маршрути със значителна дължина от порядъка на стотици километри е възможно използването на различни пътища. Това могат да бъдат спокойни местни пътища с много ниска натовареност с моторизиран трафик, полски пътища и горски пътеки с достатъчно плътна настилка и подходящо отводняване, самостоятелни велосипедни алеи или такива, които са изградени успоредно на главен път, пътища изградени върху диги и др. По този начин инфраструктурата, която формира велосипедния маршрут, представлява комбинация от различни пътища за да се сформира трасе с възможност за колоездене в продължение на дни, седмици, а защо не и повече от месец.

Неделима част от инфраструктурата на велосипедните маршрути е правилното маркиране с насочващи табели, които осигуряват сигурност, комфорт и безопасност за колоездачите.

Концепцията за национална мрежа определя 9 маршрута с обща дължина от 4658 км и дава връзките с веломаршрутите през границите с националните веломрежи на съседните на България държави.

Националните маршрути и техните трасета в километри:

1. Искър-Струма - 445,5 км (жълто)

2. Дунав-Черно море - 719,6 км (светло синьо)

3. Янтра-Марица-Арда - 334,6 км (кафяво)

4. Предбалкан - 824,0 км (тъмно зелено)

5. Лудогорие - 220,2 км (оранжево)

6. Подбалкански - 446,3 км (светло зелено)

7. Черноморски - 343,6 км (тъмно синьо)

8. Виа Диагоналис - 375,2 км (лилаво)

9. Пътя на Желязната завеса - 949,5 км (червено)

 

Източник: bgcyclingplan

Със собствени средства и най-вече с европейско финансиране изградените досега велоалеи в градовете са твърде малко, твърде разпокъсани, а за качеството им свидетелстват оплакванията на велосипедистите и слабият ефект за насърчаване на хората да използват велосипед. Планирането на инвестициите във велоинфраструктура трябва да става ръка за ръка между общините, потребителите и държавата, като се основава на данни и добри практики. Но именно данните са липсващото звено, което да обоснове конкретни мерки, затова и събирането им е сред приоритетите на национално ниво в заложената велосипедна политика в националния план.

3eNews