Над 5% от жителите на 11 области у нас са заминали да работят в чужбина
При 96 на сто от тях ниската заплата в България е мотивацията да напуснат страната
Над 5% от населението на 11 региона у нас е заминало да работи в чужбина. Точно толкова са и областите, които са най-големите "донори" на работна сила за чужди държави, основно страни от Европейския съюз.
Още по темата
Над 5 на сто от жителите на Видин, Враца, Габрово, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Разград, Сливен, Смолян, Търговище, Хасково са заминали зад граница през последните 10 години.
Предпочитаните държави за труд през последните пет години са основно държави от ЕС. Водещи дестинации, към които са се ориентирали българите, са Германия, Испания, Италия, Нидерландия, Гърция, Белгия, Австрия, Франция и Чехия.
Това показват данните от проучване, осъществено за Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИА ГИТ) в рамките на трансграничния проект "Сътрудничество за достойни условия на труд" ("Cooperation for decent work"), финансиран от Фонда за двустранни отношения по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм 2014 - 2021.
Основната причина българските граждани да търсят работа в чужбина, според проучването, е заплащането.
Близо 96 на сто от трудовите емигранти очакват по-високи заплати от тези в България и се надяват да натрупат спестявания, които ще им помогнат в бъдеще. Данните показват, че тази мотивация не зависи от образование, материално положение и населено място.
В чужбина работят български граждани на всякаква възраст - от 18 години до 55. Преобладават обаче активните българи, които са над 30-годишни, сочат данните на Инспекцията по труда.
От гледна точка на пола, мъжете преобладават в съотношение 53% към 47%, но делът на жените постепенно нараства с повишаване на възрастта, като при възрастовата група 46 - 55 години те вече доминират.
Според изследването през последните години делът на хората, които заминават зад граница, бележи тенденция на спад. Като част от причините за това се посочват наложените ограничения покрай коронавируса и рецесията в Европа в резултат на пандемията и на войната в Украйна.